Горилите стават възрастни за 11 години, което, общо взето, е рекордно протакане по стандартите на животинското царство. На нашите деца им трябват цели 18 години, от които последните 4-5 са особено мъчителни.
Науката се опитва да обясни еволюционната причина, поради която хората преминават през уникалния стадий на тийнейджърството, а животните не. Колкото по-рафинирани методи за сканиране на мозъка се използват, толкова повече научаваме за биохимията, която ври в главите на подрастващите. Сигурен съм, че един ден всичко ще бъде подредено в ясна теория и ще бъде описано в наръчници за родители с цветни снимки, диаграми и други нагледни материали.
Дотогава трябва сами да се борим с отчаянието, което периодично обзема всеки родител на 14-годишен младеж или девойка:
това моето дете ли е или горила, избягала от зоопарка?
Минавайки вече втори път по този път, съм натрупал някакви наблюдения, макар и да не претендирам, че съм авторитет по темата – все пак има и доста по-многодетни семейства от нашето (това на Мит и Ан Ромни например). Обаче, освен че съм родител, като университетски професор постоянно общувам с 20-21-годишни младежи и девойки, които не са излезли много отдавна от тийнейджърската възраст. Затова реших да пробвам дали мога да систематизирам някакви наблюдения върху целия възрастов диапазон 14-21 г. По-долу нахвърлях първите три групи мисли, които ми дойдоха в главата, когато се запитах с какво това поколение е различно от нашето, с почти четвърт век по-възрастно:
Наблюдение 1: У подрастващите се развива масово синдромът на дефицит на вниманието и това явление се засилва през последните 10-15 години. Не искам, а и не мога да поставя медицинска диагноза, затова използвам този термин в най-общия му смисъл. Съгласете се обаче, че за младите детайлите като че ли нямат значение – важна е само общата картина. Понякога пък точно обратното, вторачването в детайлите замъглява погледа върху цялото. Я се опитайте да откъснете тийнейджър от смартфона му, докато си общува текстуално с някого.
Това, което искам да кажа, е, че дори като отчетем, че способността за критично мислене се развива паралелно с развитието на фронталния кортекс на мозъка (което продължава до около 25-годишна възраст), видимата липса на способност за съсредоточаване върху наистина важното не е само следствие от непълното съзряване на сивото вещество. Промените в информационната ни среда от последното десетилетие и половина си казват думата.
Разсеяността е норма, не изключение.
Трудно е вече да си представим как се живееше преди интернет. Ами замисляте ли се, че социалните медии всъщност са на по-малко от 10-годишна възраст? Мобилни телефони с все повече функции, таблети и какво ли не… къде остана времето, когато лаптопът беше нещо революционно? За всеки роден след, да речем, 1989 г. да влезе във Фейсбук няколко пъти на ден е толкова нормално, колкото да отвори хладилника. То, като се замисля, и за нас, по-дъртите, вече е така, особено откакто мобилните телефони станаха по-умни от компютрите с 5-годишна давност.
Наблюдение 2: Общата грамотност намалява. Това е болест, засягаща най-вече младите,
понеже те сега се учат как да пишат, говорят и мислят. Разбира се, нямам личен поглед върху България в това отношение освен страховитите факти, които чувам от приятели и научавам от медиите. Съмнявам се обаче, че положението е много по-различно от това тук, в САЩ.
Имам теория, че всичко лошо започна с всемогъщия спелчек, който се появи някъде в началото на деветдесетте. Постепенно хората започнаха да не се интересуват от правописа – защо ти е да се мъчиш, когато компютърът ще ти го провери и бездруго? Същото е като с помненето на телефонните номера в ерата на все по-паметливите телефони. Колко номера можете да ми кажете наизуст?
А ето и друг свързан проблем: младите наблягат на бързината в търсенето на информация, а загърбват точността. Днес всичко може да се намери с Гугъл или Уикипедия. Вече и аз започвам да забравям какво беше, докато правех докторат в самия края на миналото столетие (как архивно звучи само). Ами докато учех в Софийския университет десетина години по-рано? Ужас! Колко книги трябваше да издирвам и препрочитам, за да стигна до същите зърна на познанието, които сега получавам с няколко удара по клавишите на лаптопа (пардон, таблета). Отдавна съм се предал като преподавател и разрешавам Уикипедия да се ползва за източник поне в началото, докато човек се задълбае в темата повече. Но наказвам безкритичността в търсенето на информация – не може да се вярва на всичко, написано онлайн. Дори да е пуснато на Reddit.
Наблюдение 3: Младите си мислят, че знаят всичко по-добре от нас. Чакайте, ама то така беше и преди, нали? Не сте ли се опъвали на родителите си и не сте ли им обяснявали колко не са наясно с “живота”? Някой беше казал, че няма нищо по-опасно от малкото знание – затова са страшно досадни хората, които тъкмо са започнали да учат нещо и се опитват да ви покажат колко са навътре по темата. Това е забавно, ако си родител (я виж нашето дете, като попивателна е в училище!), но абсолютно подлудяващо, ако си преподавател. Във втория случай трябва да водиш истинска битка с подрастващите, докато им втълпяваш, че скромността краси човека, или както там се казваше.
Истинското учене иска сериозно съсредоточаване
(виж Наблюдение 1 по-горе) и солидна способност за критично мислене (Наблюдение 2). Някои се справят по-добре от други с тези изисквания, т.е. успяват да преодолеят ограниченията на възрастта. На други им трябва повече време. Все пак струва ми се, че сега самонадеяността в познавателен план е по-масова и граничи с арогантност точно заради факта, че всеки може да забърше повърхностни знания по всяка тема в рамките на 5 минути.
От толкова мислене нямаше начин как да не стигна и до известно самонабюдение. Изчетох това, което съм написал по-горе, и установих, че мен пък ме е тръшнал синдромът на мрънкането по отношение на младите. Това е хронично заболяване, което се пипва за първи път, като прехвърлиш трийсетака, но наистина мъчи най-сериозно 60-70-годишните. Дори е стереотип, който може да не е верен по отношение на всички възрастни.
Така или иначе хванах се, че съм изброил само негативни неща у следващите поколения. Я да кажа нещо добро за тях. Например, че са много отворени. В САЩ младите днес са тези, които приемат за нормални еднополовите сватби, генното инженерство (но не са гледали “Гатака”) и смятат, че всеки може да стане всичко, стига да поиска. Ентусиазмът им е заразителен.
Всъщност не мога да типизирам родените преди 14-21 години, колкото и да ми се иска. Почти всичко, което ми хрумва като критерий, може да бъде отнесено по някакъв начин и към моето поколение. Добре, жена ми още се опъва на Фейсбук, но това е по-скоро изключение, отколкото правило.
Я да видим: огледайте се наоколо (не буквално, а мислено) и ми кажете колко хора
се разсейват с мобилните си телефони
по време на разговор с вас. Почти всеки го прави! Не знам какво мислите, но мен това ме вбесява. Колко хора, които познавате, приемат всяка глупост онлайн за чиста монета (календарът на маите е отличен пример за това). И не на последно място колко от вашите познати смятат, че са експерти в области, в които явно не са подготвени (футболът и политиката веднага ми идват наум)?
Излиза, че всички май сме тийнейджъри в някаква степен и разграничаването между генерациите хич не е лесна работа. Затова попитах 14-годишния си син да ми каже с една-две думи с какво смята, че неговото поколение е различно от това на родителите му. Той, без да се замисли и за секунда, изръси: “Айфон.” Разсмях се на тази категоричност, но нали сам бях настоял за нея. И се сетих за готиния и леко непреводим виц в една карикатура, на която децата в едно семейство седят на дивана доволни: кой държи айфон, кой пише на айпад, кой слуша айпод – изобщо пълно изобилие от ай-това, ай-онова. Бащата седи с мрачен вид сред домочадието си, а над главата му витае облаче с една мисъл: I paid (Аз платих).
Най-интересното е, че синът ми – горилата – дори няма айфон.
0 Коментара