Това е една лична история, която няма претенции за обобщение, нито да назовава абсолютни истини. За протокола случката е следната: аз не съм виновна за раздялата им, тя вече си има друг, а аз съм с него. Той и тя си имат дъщеря, но за нея друг път. Щастлива
съм с него, а той е ужасно влюбен в мен. Сега по същество.
Първа фаза – Здравей…
Какво си мисля аз: Тя все още не се чувства екс. Разучава ме, опитва се да разбере какво точно той е харесал в мен и ме оценява от 1 до 10. Е, и аз не падам по-долу. Веднага откривам кусур – много изхвръкнали капачки на коленете, прекалено слаба и защо има такъв бретон. Сигурна съм, че тя се надява, че все още може да си го върне, че аз съм само едно временно увлечение, за което ще бъде абсолютно непосилно и ненужно да поеме тези сложни взаимоoтношения.
Какво си мисли тя: Е добре, има нова приятелка, май не е лоша, ама много са й изхвръкнали коленете. С бретон ще е по-хубава, но май е по-слаба и от мен.
Дали ще бъде щастлив с нея? Продължавам да не разбирам какво се случи с нас. Дали още ме обича? Тя е много малка и какво й разбира главата, едва ли ще знае как да се държи нормално, абе той да се оправя.
Втора фаза – Нямане…
Какво си мисля аз: След като вече ме е оценила и знае всичките ми недостатъци, продължава да не разбира какво пък е намерил в мен. Изрязва ме. Няма човек, няма проблем. Изцяло фокусира вниманието си върху своята бивша половинка. Звъни често, намира всякакви причини за това, задава куп излишни въпроси, започва да уточнява с него неща, с които никога преди не би го занимавала. Не ми пука, той е още по-влюбен и всъщност аз съм в центъра на света, а не изрязаната. Нищо не съществува освен нас двамата. Е, сигурно и детето му ще дойде с нас на морето, но това е друго.
Какво си мисли тя: Толкова много искам да бъда щастлива в новата си връзка. Искам да вярвам, че моят нов приятел ще бъде по-добър мъж за мен от бившия ми мъж, който в момента живее напълно безгрижно. Яд ме е на това. Ние имаме дете, което освен свиждане два пъти седмично има нужда от толкова много любов. Искам да знае колко ми е трудно. Искам да знае, че не съм спала цяла нощ, защото детето е болно. Искам да знае, че понякога се чувствам объркана. Не ме интересува новата му приятелка – тя не знае нищо за нашия живот.
Трета фаза – Ще поживеем, ще видим…
Какво си мисля аз: Като не може да ме тръшне на тепиха с физически качества, опитва от задната врата. Съветва ме: “Какво искат мъжете – добър секс, добра храна и никакви анализи.” Тя това го знае, ама само на теория. Сексът ни е супер, хобито ми е гурме изкушенията, а мога и да мълча. Анализите са си за мен. Объркването идва от това, ако днес той обича мен, не означава, че вчера не е обичал нея. Какво си мисли тя: Да, бе, ясно, че е по-хубавата, ама то и аз, преди да родя и на тези години, бях. Нека му поготви, поизкуши…да видим после. Той вече не е влюбен в мен, но не е престанал да ме обича. И без това предпочита да споделя с мен, защото все пак ние сме преди всичко близки приятели и това е най-важното. Тя има още много хляб да изяде в това отношение, така че кво толкова.
0 Коментара