Майка ми твърди, че дъщеря ми на 5 години е с интелектуалното развитие, което съм имала във втори клас. Не преувеличава – още си спомням „забележката” в бележника ми от другарката Веселинова: „Не умее да събира и изважда с числата до 10”.
Събирането и изваждането е „бебешко” според детето ми, което е едва трета група в забавачката. Сега е интересно умножението и деленето, а също и броенето през две, през три и през четири. „Колкото по-бързо, толкова по-добре. И без да си казваш числата наум, мамо.”
Дори когато си ги казвам наум, леко се затруднявам да броя през четири. Още повече се затруднявам в запомнянето на почти 10 000 знака (горе-долу толкова е една кратка приказка) за три прочитания. Още когато беше на три, започна да ме поправя, ако пропуснех или сменях някоя дума. Оказа се, че знае наизуст почти целия ни репертоар от приказки. А ние въртяхме поне по пет на сезон.
Запомнянето на четиристишие отраз пък е детска игра, която аз така и не успях да усвоя. Не успях да разбера и как се запаметяват от няколко гледания репликите на английски ( да, на английски) от филмчето „101 – далматинци“. Все още не съм усвоила и скоростното редене на пъзели – докато аз повтарям, че тази картинка с Мики Маус от 160 части никога, ама никога няма да можем да наредим, и отчаяно се взирам в многобройните еднакви парченца, които трябва да образуват ухото на мишката, тя вече е подредила цялото звездно небе и съчувствено ми предлага помощ. Предпочита обаче да реди пъзели в нета. И ето че
стигнахме до болната тема, компютрите.
Болна, защото дъщеря ми се разболява от мъка по компа, ако е разделена с него повече от 12 часа. Трагедията е, че моят компютър е старомодна стационарна машина с тромав екран, която не може да ни съпровожда из страната. От нейна гледна точка решението е съвсем просто: трябва да се изкарат пари за лаптоп. Но как да стане вкъщи, след детската градина? Много просто. Разчленяваме герданите на мама, правим висулки за телефони и чанти и така зареждаме домашния „Базар Невена” (все още нямам отговор защо реши, че „Невена” е печелившо търговско име). Продаваме предметите на гости и роднини на цени между 2 и 10 лв. и събираме за лаптоп.
В краен случай за Нинтендо.
Дъщеря ми е с компютърната грамотност на средностатистически офис мениджър. Не, не е била на курс, напротив – тайничко, на принципа на пробата и грешката сама усвои тънкостите на сърфирането. Вече минахме етапа на „бебешките” игри. Сега манията е да търси в гугъла – „коризалия”, „храм”, „статуетка” – всяка дума, която й е непозната и я е впечатлила, е проверявана щателно в интернет.
А когато „токът е спрял” (крайна мярка за отлепване от екрана), на помощ идва мобилнияттелефон. „Дай да ти покажа една нова функция, мамо” е често срещано любезно предложение от дъщеря ми, когато е в настроение. Благодарение на нея научих как се изключва звукът само с един клавиш, а не с поредица от сложни операции, как се настройва будилникът и как се сменя цветът на буквите. За следващия си телефон със сигурност няма да има нужда да чета инструкциите, а сега съм ú възложила да помисли върху дистанционното на климатика, с което все още не съм наясно.Когато няма електронни устройства за разучаване, има енциклопедии.
Кви Барбита, кви пет лева.
Още първата Барби беше подложена на бърза дисекция, която установи, че няма никакви сложни механизми, дори часовник. Къде къде по-интересни са ядрото на земята, лапидариумите и животът на кашалотите.
Срича от 4-годишна. А също и пише (е, почти никога не уцелва верния правопис). Сама се обучи по собствена система – казваше много бързо една след друга буквите. Първата по-дълга дума написа в пристъп на гняв:
„идиатка”, и ми я пусна под вратата на тоалетната
По-късно обогати репертоара си с „глупатка” и „критен”. Сега е на вълна създаване на комикси с главни герои два пинчера, които постоянно се карат за кокал. Репликите изписва точно както се прави в жанра – в балони над главите им, с големи печатни букви, повечето обърнати в невярната посока.
Но да се върнем на голямата страст – енциклопедиите. От тях се четат заглавията на статиите и текстовете под снимки. В момента идеята фикс е да се запомнят националните флагове на държавите в географската енциклопедия. Правят се причинноследствени връзки по картинки и се съставя на глас нова история на света и нови теории за произхода на природните стихии. Вкъщи мога да ползвам енциклопедии вместо столове – ще има къде да седнат роднините ми до пето коляно.
И тъкмо бях започнала да си мисля, че си отглеждам генийче, когато научих от форумите, че повечето деца на нейната възраст са като „нашето гардже”.
Поколение, което попива информацията със скорост 4000 MHz. Родено с компютърна грамотност. Свързано кръвно с гугъл. Със стотици празни гигабайтове, които чакат нетърпеливо под още меката фонтанела.
Сигурно на това в миналото са казвали „любознателност”, а днес е по-подходящо да наречем… не знам как. Трябва да питам детето.
0 Коментара