Една книга разтърси и размекна света в хиляди нюанси. Колкото и както и да я ругаят, „Петдесет нюанса сиво” на Е Л Джеймс (от издателя знам, че предпочита без точки), предизвика яростни дискусии, а всяка дискусия е оценка. Романът, разбит на пух и прах от сериозните критици, се утаи в съзнанието на милиони читателки. Те му отвориха място в душата си, заживяха тайно с него, както фантазиите заживяват: трудно удържимо.
Е Л Джеймс ни вкара в различното – там, където цъкат най-несподелимите ни желания. Причината е, че авторката ни набутва в своя софт „садо-мазо свят” с толкова жар, че привличането към героите се превръща в собствената ни жар. Ние четем – значи състрадаваме. Милиони читателки по света прегръщат
романа като енциклопедия на непозволеното
И съпреживяват.
Книгата завладя читателската аудитория не толкоз заради нещо друго, а защото проповядва предизвикателство. Защото предлага възможни интимни приключения в нови обстоятелства и с нов, необичаен инструментариум. Щеки за билярд, висящи от тавана халки, дървен кръст с каишки, различни по дебелина бастуни, камшици, палки… Под балдахина светят вериги и белезници. Крисчън Грей ще вкара Анастейжа в тази работилница за насилие, а тя, омагьосана, ще предположи, че това е неговата представа за романтично. Играчките стават атрибути на удоволствието, защото, преди да наелектризират обстановката, напрежението заработва в мозъка. Ще ме нарани ли? Боже, защо не изпитвам страх.
Играчките са устройства, за които се вярва, че ще постигнат дисфункция на обичайното. Където и да бръкнете в справочната материя, ще откриете покъртителни подробности за тяхната употреба. Хипократ описал лечебната сила на уред за генитално самолечение (според Вероника Имлер и Антйе Щайнхойзер). Аристотел стигнал до покъртителното откритие, че жените сравнително рядко изживяват оргазъм. Пропагандирал, съвсем научно, че обществото трябва да промени отношението си към помощните средства в секса. Тяхното прилагане трябвало да е форма на висока здравна култура.
Нуждата от оргазъм
стимулира техническото развитие на света. Много преди парния локомотив били използвани пълни с топла вода маркучи, в които вместо бутала, пулсирали каменни топчета. В древността богатите дами ползвали заредени с магарешко мляко кожени торбички. Има и едни по-екстравагантни. Те се радвали на фунийки от папирус, пълни с побеснели пчели, „които се блъскат по стените им”. Цитат.
Анастейжа навлиза в практиката на играчките като в иновация. Внушава, че трябва да си менкаме фантазиите. Тъкмо неясното я води към интимното с властния Крисчън Грей. Тя описва почти героично какво я чака – невъобразим склад от камшици, палки и нагайки. Личната смелост разбива клишето. Още в асансьора, когато самецът я сграбчва за косата, тя изпитва първата сладка болка. Разбира, че този не е като другите. Да, кой ли качва жена на частния си самолет и я откарва в рая, за да я изчука райски. Е, ако в живота това почти не се случва, случва се в сънищата. Приказката оживява. Разстила се на ръба на маниакалното.
Перверзията, ако е перверзия, бива облагородена от Анастейжа –
тя има повече свобода да изстрадва своите нелегални комплекси, отколкото има всяка друга жена в легална връзка. Доминантът при това постоянно сменя обстановката – като се почне от асансьора и се стигне до небето. До резервното летище, което се намира на няколко сантиметра от обикновеното. Възторга от първия анален секс Анастейжа изживява като първия полет до Луната. Крисчън я качва там, а тя няма намерение да се връща на земята. Фантазията плющи. Толкоз нежно, че
камшикът прозвучава в ума
Съсипва всички задръжки, за да поднесе наградата. Вече не знаем кой доминира – неговата власт или нейното подчинение.
Има-няма двеста години назад лекарите не са и надниквали – поради моралните норми – в анатомичните дадености на жената. Прегледите се извършвали под чаршаф, материята се напипвала от медика и, представете си, този вековен метод бил достатъчен, за да се постави диагноза. Към 1878 г. „Бритиш Медикъл Джърнъл” дал място на широка обществена дискусия по въпроса дали докосването на жена в менструация може да развали парче шунка. Според Бил Брайсън (в удивителното изследване „У дома”) един английски лекар бил заличен от медицинския регистър, защото в печатно издание потвърдил, че промяната на оцветяването около вагината малко след зачеването може да бъде полезен индикатор за бременност. Заключението е съвършено вярно.
По-добра за половината планета е 1842 г. Английският лекар Джоузеф Гранвил измислил вибратора…
за масаж на мускулатурата.
Бил официално разрешен, защото „се отразява благотворно върху доброто оросяване в областта на таза”. Чак през 1952 г. престанали да представят вибратора за медицински уред (вж.Имлер, Щайнхойзер). Анастейжа го има-няма за нищо. Не само ползва играчките, обожава ги – изживяването било толкоз различно, че не успява да го обговори. Близките й така и не разбират какво толкоз й предлага/прилага Крисчън. Още по-малко нейната съквартирантка Кейт.
С такова отношение към инструментариума
не може и дума да става за насилие –
тук доброволното участие се превръща в партньор, в съинициатор. Затова нито една сексуална оргия, независимо къде се разгаря – без значение на кое летище, в кой суперхотел, в кой потаен ъгъл на именията на Крисчън, не попада в материята на сексуалната психопатология. Авторката не позволява вакханалиите да се анализират от лекарите. Те диагностицират, за да гасят пожара. Е Л Джеймс диагностицира, за да пали.
И доминантът, и неговата асистентка общуват. Коментират предстоящето. Крисчън я предупреждава какво я чака. Как ще се случи. Думите нагорещяват декора, умът чува собствения си екот. Цитат: „Не се притеснявай, ти си еластична и ще се разтвориш достатъчно, за да го поемеш”. Няма свенливи въведения. Има фрази-пламъци.
Анастейжа гори и колкото повече чува, толкоз повече пламва. Разговорът, какъвто и да е, всъщност е по същество. Този мъж мултиплицира физическата наслада с нейното предусловие: изказът. Нормалните, тези обикновени скуки, чукат, но не говорят. Не обсъждат, защото се скъпят на думи, а и им тегне нормата. Докато старите майстори на дългото сексуално общуване учат, както ни учи Е Л Джеймс: изговорѝ перверзиите си. Така мозъкът е дважди настроен и предварително поема изненадата (или там, каквото има Крисчън). Според Анастейжа има.
И това е само едно невинно признание.
Което се вплита във волята на доминанта,
в музея на играчките, във вербалната подготовка – в целия ритуалитет на дълбоко законспирираните наши желания. Най-хубавата спалня за секс е изненадата. Анастейжа Стийл не само иска, не само понася сексуалните сюрпризи – тя постига нещо повече от взаимност. Анастейжа се научава не само да понася, но и да поднася. Учителят-подпалвач развива въображението до такава степен, че асистенцията надминава доминанта.
Най-интересната играчка е новото гадже. Крисчън е нов. Има предистория. Толкоз богата, че конструктът ражда амбиция. Вярно ли е всичко, което се говори за недостъпния сатир? Е, Анастейжа опитва да реши задачата. Не само богат, могъщ. Още какво? Всяка проверка е резултат.
Никога не е късно да паднете в собственото си приключение. Ала книгата няма време, сюжетът препуска. Младостта натрупва престъпления, опитът натрупва оправдания. Човек отива на гости или на собственото си приключение, или на собствения си страх.
Или чете „Петдесет нюанса сиво”, или го изживява. Честна дума, повече от петдесет са.
0 Коментара