Някои малки неща наистина могат да ни лазят по нервите. Като рояк буболечки, които докосват всяко нервно окончание в различен момент, докато не ти се иска да изкрещиш, сякаш с писъка си можеш да ги разгониш отведнъж.
Когато водиш важен разговор по телефона. С детето. С майка си. С клиент. С новия си любовник, който те кара да настръхваш, все едно си пак на 16 и няма значение дали ядеш глутен и лактоза. Само че влизаш в тунел Ечемишка и този момент отлита заедно със сигнала и безвъзвратно загубените думи на нежност, които отсрещната страна няма да чуе, а ние едва ли ще повторим точно по същия начин отново някога.
И тогава ни се иска да запратим телефона в стъклото и да си изкараме яда на него, набързо забравили, че струва 2000 лв. 2000 лв. 1000 евро! F CK! Наистина ли сме способни да дадем такава сума за телефон,
докато пестим за онова пътуване в Тайланд?
Подобни мисли и разни други непрекъснато се въртят в главата ми, докато разсъждавам за технологиите и каква революция в човешкото поведение направиха. И не говоря само за телефоните. По-скоро за емоцията, която предизвикват у мен хората, които изгубиха способността да разговарят; които не могат да се въздържат да не погледнат мейла, който пристига или нотификацията Станислав Ставрев Asked to Join Пауло Коелю Vs Хорхе Букай Group.
Измерваме влиятелните личности по броя на лайковете. Смятаме, че те са такива, защото имат толкова много продуктово позициониране в профилите си.
Колко ли струва да позиционираме тоалетна хартия в профила на поредната плеймейтка. Кога някой от инфлуенсърите ще предпочете парите, за да разкаже за проблемната си ерекция, спасена от вълшебно хапче.
Или както пише Антъни Бурдейн в една от книгите си – за колко пари бих се съгласил да изям сопол?
Как ли щеше да изглежда Френската революция като събитие във Facebook? Колко профила щеше да има Наполеон?
Нямаше ли Хитлер да се окачи сам на въжето, след като види всички шеги по свой адрес? Може ли меметата да спасят света? Нещо от сорта, на: Не, не можем да имаме лидер с такива мустаци и съмнителна височина.
Хората ще правят мемета за него.
Звучи невероятно, но държавите, където липсва демокрация, са тези, в които няма интернет или е твърде ограничен.
Докато конспиративно настроените души все още спорят дали човекът е кацнал на Луната, а тези със съмнително развита способност да разсъждават допускат вероятността Земята да е плоска, роботите развиват интелект, на който много хора могат само да завидят.
Но истината е, че колкото и да се опитваме да чертаем черни краски за това колко нещастни, самотни и зомбирани стават хората вследствие употребата на много технологии в живота, аз съм един от най-големите оптимисти за това, че не само е важно, но и задължително да се възползваме от технологичния напредък.
Защото той не е само мемета във Facebook и красиви снимки в Instagram. За това в какъв човек се превръщаш със силата на технологиите, мога да обобщя с една стара поговорка за парите: „Те сами по себе си не те променят, те в голяма степен изобличават истинската ти същност“. За това дали ще се превърнеш в мрънкач, или както пеят „Обратен ефект“ във Facebook хейтър, или ще си част от мотивиращите хора, които носят искрата на промяната в себе си – ами зависи от това какъв човек си всъщност.
Защото аз лично си спомням първия смартфон, на който писах мейли. Беше и все още е една от най-любимите ми играчки. С най-удобната бизнес клавиатура на света. Какво обикаляне му удрях измежду закътаните гръцки острови, за да получа няколко капки интернет…
Но тези спомени са сега заличени от удобството да следя всичко на мобилния си телефон. Включително храненето на бебето по часове.
Колко от вас са имали малки деца и са прекарвали дълги
безсънни нощи, следейки температурата на бебчето?
Днес можете да поставите съвсем незабележимо устройство на челото на детенце; алармата на телефона ще се включи, след като детето повиши зададената от нас температура.
Аз често съм обвинявана за пристрастяването си към технологиите – но за мен те играят ключова роля в ежедневието ми на майка, работеща жена и домакиня.
Благодарение на телефона и лаптопа мога да си позволя по-дълги почивки с децата – нещо немислимо за човек, който управлява свой собствен бизнес в сферата на комуникациите.
Зная къде се намира детето ми, защото умният часовник ще сигнализира, ако се отдалечи от обичайния маршрут.
А кафе машината е толкова умна, че прясното еспресо ме „чака“ още с отварянето на очите рано сутрин.
Съжалявам за всички тези хора, които обичат да разказват за едно време и детството тогава; колко са били щастливи и каква радост им е доставяло да правят дисекция на жаба.
Аз не изпитвам подобна носталгия. Обичам жабите самотрикраки, насочени към вратата на офиса ми (така привличат парите според фън шуй). Е, и панирани, разбира се. Не мога да изпитвам носталгия по дуплекса на телефона; или затаения дъх на сестра ми, която слуша разговорите ми с гаджето през слушалката в другата стая.
Още по-малко мога да изпитвам топли чувства към разграбването на комикса Мики Маус и приятели.
ЗАЩОТО НЯМАШЕ КАКВО ДРУГО ДА ЧЕТЕМ
Съжалявам деца, израснали през 60-те, 70-те и 80-те години. Съжалявам за вашите смешки във Facebook и романтиката по завъртането на касетката с молив. Мислите, че сте обичали това. Обичали сте липсата на стрес и протяжното дълго нищоправене. Това е голямата илюзия. Заблуждението, че технологиите са ни отнели тези емоции. Отговорностите го направиха. То си е отишло. Край.
Но всички ние мразехме да навиваме касетките с молив. А още повече мразехме да се заплете лентата и да се скъса единствената касетка на „Нирвана“ в блока. Технологиите не ни отнеха детството. Ние доброволно и самодоволно щастливеехме, че пораснахме. Сега се възползваме от всичките им предимства и удобства. Пътуваме като луди, смеем се на шегите, информираме се, в повечето случаи работим това, което обичаме. Но си позволяваме да мрънкаме за младостта със слънце в косите и пясък в дупетата.
Това е защото сме забравили какво е да изтърпиш звука на разпечатването на дипломна работа на матричен принтер. С други думи – свикнахме на хубавото. Ами да не се отказваме тогава. Помните ли как започнах? С това дали трябва да си купим телефон за 2000 лв. Ако можете да си го позволите – задължително. Нито една екстра и удобство не са незначителни. Разбираш това, когато някой ти я отнеме и трябва да се бориш за нея.
За мен технологиите не са бреме, което ни уврежда със своите вълни. Те имат сили да правят живота ми по-лесен, по-хубав, по-забавен. Не се чувствам виновна, че обичам тези суперсили.
0 Коментара