Осмият ден от седмицата

Коледата е осмият ден от седмицата. Сещате ли се – онези мечтани 24 часа, които все не ни стигат, за да свършим каквото сме планирали, или за да се занимаваме с неща, които ни харесват, важни са ни, но по някаква причина все изпадат от плана. Седмицата, разбира се, няма осем дни. Но всеки ден имаме по няколко минути, по час дори, които пропиляваме в ненужни дейности. Събират се тези пропилени минути, издигат стени около нас, аха и ще ни попречат да продължим напред, и идва краят на годината. Коледните и новогодишни празници са натрупаните осми ден след осми ден от седмицата. Тогава всички се втурват да свършат пропуснатите важни неща или поне се опитват да ги компенсират, кой както може.

До този извод стигнах, докато се мъчех да напиша текста за коледния брой на „Жената днес“.

Първо мислех да ви разкажа за мой приятел, който отбелязва коледните и новогодишни празници според личния си календар – понякога в началото на декември, понякога през септември,

случвало се е да ги празнува и през юни.

 Веднъж имах удоволствието да присъствам на „организирано“ от него тържество по повод настъпването на Нова година. Беше началото на декември, той току-що си беше взел изпита по „Медицина на бедствените ситуации“ с отличен и крачехме по „Дондуков“. Имаше малко сняг, много стара коледна украса, трамваите летяха претъпкани, хората се бутаха един в друг, нетърпеливи да си свършат работата и да се скрият на топло. Сред цялата градска суматоха моят приятел изведнъж спря, хвърли нагоре ксерокопираните листове на дебелия си учебник и запя. Хората се стъписаха, някои поспряха, други смениха посоката на движение. Когато и последният лист падна на земята, той се ухили: „Имам чувството, че Новата година е дошла. Няма какво да чакаме до края на декември, дай да я отпразнуваме!“ Така и направихме. Събрахме разпиления учебник и отидохме да се почерпим с пасти и коняк.

Човекът си има много точен радар кога е време да се отърси от старото и да се хване за новото. Рибар е, обожава да лови риба, но явно

няма добро мнение за златните рибки,

предпочита вместо да си пожелава нещо и да чака някой да му го изпълни, да си го изпълни сам. Така обиколи света, научи 4 езика, работи каквото му харесва, има търпелива жена и две деца и последния път, като се видяхме, ми разказа как е ходил на лов за крокодили.

„Още ли посрещаш Коледа и Нова година, когато ти скимне?“ – попитах предпазливо. „Посрещам ги, когато дойдат” – отговори и добави, че откакто са се родили синовете му, все пак се облича като Дядо Коледа.

Междувременно с още две майки проведохме бърз вайбър разговор с цел изясняване кой какво ще

обяснява на детето си за Коледа

и най-вече за Дядо Коледа. Едната каза, че ще се придържа към версията за Дядо Коледа, за да се научи детето й от малко да вярва в нещо. За другата пък тая работа с белобрадия старец и всички коледни приказки за магии и чудеса били много сладникави. Искала да научи детето си, че си подаряваме подаръци, защото се обичаме и че никой не раздава безплатни дарове ей така. Доводите и на двете ми харесаха и ми се сториха разумни.

Какво ще направя аз? Признавам, че не съм мислила толкова задълбочено по въпроса. В моето семейство, когато има малки деца, винаги се намира кой да се облече като Дядо Мраз, или като Дядо Коледа. Не съм сигурна, че някой някога го е правил с дълбоки педагогически подбуди. Просто се забавляваме заедно.

Срокът за предаване на статията наближаваше, а аз все се колебаех – дали не е по-добре да пиша за

коледен лов на рибка-бананка.

Щях да започна историята с разговор, който чух на спирката преди няколко вечери. „Що да не си взема куверт за 200 лева за Bedroom и да приключа цялата работа? Не заслужавам ли? Тази година беше най-лошата в живота ми. Разбиха ми сърцето и цяла година вече живея сама!“ – жалваше се русоляво зъзнещо момиче на своята приятелка. После щях да доизмисля какво е отговорила приятелката (автобусът ми дойде и не дочаках да чуя), да завъртя някак нещата и да напомня, че коледните празници не са в многото подаръци и тежките трапези; че новата година няма да е по-добра, успешна и изпълнена с любов само защото в новогодишната нощ сме били на яко парти в луксозен хотел, или в полунощ сме успели да изхълцаме, порядъчно почерпени, всичките си желания.

Каквото и да започнех,

все ми се струваше банално, изтъркано, твърде нравоучително. Оказа се, че изобщо не мога да пиша за Коледа и Нова година. Най-малкото, защото никога не се бях замисляла какво са те за мен.

„Така и така съм закъсняла – казах си, – нека поне изясня този въпрос.“

Истината е, че нямам отношение към Коледа като към християнски празник. Не съм религиозна, спазвам само някои традиции и то защото част от семейството ми ги спазва. Например, не постя, но на Бъдни вечер слагам на масата постни сарми, леща и питка с късмет.

Не вярвам, че по Коледа стават повече чудеса,

отколкото по което и да е друго време на годината. Мога да си направя списък с лични обещания – тип новогодишни – и посред лято, и вероятно ще имам по-голям успех със спазването им. А от новогодишните празниците най-много обичам първи януари.

През различни периоди от живота си съм обожавала коледните и новогодишни дни, страхувала съм се от тях, ненавиждала съм ги.

През последните 5–6 години

краят на годината ми е любим,

защото това е времето, в което никой не иска нищо от мен. Аз самата, без угризения, си позволявам да се отпусна и да не искам нищо от себе си.

Няколкото дни безтегловност между Бъдни вечер и втори януари мога да прекарам както намеря за добре. Да се науча да правя питка с късмети или не; да гледам сладникави коледни филми, да изгледам всички филми на Михалков или на Иняриту, или да чета книга; да ям меденки до пръсване и да се спускам с шейна; да пътувам или да си стоя у дома, да празнувам или просто да се радвам, че съм с хората, които обичам.

Затова за мен Коледата и Новата година са осмият ден от седмицата. Най-големият подарък, който някой може да (си) направи, е повече време. Време за онези неща, които все отлага за после.

Всяка година получаваме като дар малко „после“.

Дали защото се обичаме и сме успели да си го откупим, дали защото все пак на света съществуват и безплатни подаръци, или защото е забавно – нямам представа. Но е факт. Имаме малко дни, които можем да ползваме както ни се иска.

Затова няма да ви казвам какво да правите и какво да не правите по коледните празници. Ако ви се ще, пазарувайте като луди. Ако ви е гладно и сте сигурни, че е за храна, не ставайте от масата. Ако ви е важно, разхождайте се из снежна гора. Ако имате нужда, стойте сами. Ако ви е самотно, върнете се при семейството си. Ако сте уверени, че това ви помага, изкрещете си всичките желания в полунощ на 31 декември, без да ви пука кой ще чуе. Само не забравяйте – съществуването на осми ден от седмицата само по себе си е малко чудо. Използвайте го разумно, това ще ви помогне да се връщате у дома невредими след ежедневния лов на крокодили.