Разправят, че карането на колело, кола и правенето на секс не се забравят. Колкото и време да не си ги правил, веднъж щом си се научил, ще ги подкараш отново. Въпросът обаче е, че когато е имало пауза, известната колебливост и несигурност също е неизбежна. Другото малко неудобство е, че може да се окаже, че някои от старите навици не вършат работа. Дори могат да причинят поразии.
Ето аз например, когато се качих на колело отново, се опитах да поспра с контра. Въобще не ми хрумна колко демоде е това, краката ми се заплетоха назад без спирачна тяга, а тъкмо бях ускорила и приближавах наклон. Паникьосах се леко, колкото да се сетя, че трябва да изпробвам ръчните спирачки. И, естествено, ги натиснах прекалено силно. Тогава пък рязко нахлу споменът как в тийнейджърските ми години, за да се направя на много безстрашна пред едни момчета, точно по този начин, с рязко спиране, изхвръкнах в свободен полет и дълго ходих ожулена. Този път успях да сляза с по-меко кацане благодарение на навика от ските да падам настрани.
Спомних си и как преди години, когато
бях овладяла всички тънкости на управление на семейната жигула,
много самоуверено се качих на колата на приятел със серво волан. И на първия завой, с добре оттренирания замах от жигулката, качих колата му на тротоара. Добре, че беше късно вечерта. Благодаря и на качествените спирачки. Умението като такова не е изгубено, факт. Няма неуместно знание и опитност, но да си влезеш в майсторлъка, определено изисква преговор и осъзнаване, че невинаги е удачно да разчиташ на старите навици.
Междувременно моделите на велосипедите, автомобилите и взаимоотношенията са се развили и нищо чудно старите ти номера да не вървят.
В практиката си на изследовател на „модните тенденции” във взаимоотношенията аз самата преминах през най-различни опитности и въпреки мъдростта, която понатрупах, въпреки че много от „номерата” са ми ясни, независимо че имам претенция да познавам тялото си и онова, което харесвам… или може би именно затова, мога да кажа, че всяка нова среща в живота ни си е чисто нова. И ако въобще би могло да има „мъдър” подход, когато усетиш онова вълшебно чувство, че си пожелал някого, то той е да подходиш с невинност.
Да „нарисуваме” новите си взаимоотношения на бяло листче.
Новото увлечение е идеалният момент да поразчистим емоционалния си багаж, който като се появи удобна ситуация, изплува и наред с приятната тръпка води и страховете. Точно както в случката с велосипеда изплува споменът за ожуления ми нос. Имам толкова чудесни изживявания, карайки си колелото, откъде накъде се появи този страх…Малко след като си зададох въпроса, се случи моя позната – чувствена и секси жена, за която не бих си помислила, че има някакъв проблем – да сподели, че макар по време на брака си да не е имала причини да не се наслаждава на това удоволствие, вече четвърта година след загубата на съпруга си не е в състояние да започне нова връзка, защото все й изплувал споменът как първата й голяма любов (преди съпруга й) много искал да включва в отношенията им и други жени. Тогава млада и влюбена, тя му уйдисвала на акъла, но за да го прави, се напивала. После се чувствала ужасно. И макар да не е имала подобни проблеми със съпруга си, винаги обръщала 50 грама, за да се отпусне.
Откакто е сама, преосмислила някои свои здравословни навици, започнала да се грижи за тялото си и изключила алкохола. Но изпада в ужас от опцията да започне отношения, защото не може да си го представи без помощта на алкохола. Примерът е малко краен, но когато дълго време не правиш нещо, в което си бил талантлив, трябва време и настройка да се върнеш към него по нов начин. И единственият начин
да преодолееш скелетите в гардероба е просто да го отвориш,
да ги оставиш да си изпопадат, да ги метнеш в чувала с боклука и да започнеш да си преподреждаш гардероба.
Няма какво да се лъжем, колкото и други неща да ни носят радост, каквото и да сме направили, за да постигнем мир със себе си, каквито и постижения да имаме като професионалисти, интимното общуване ни кара да се чувстваме „адекватно споделени”. То ни усмихва вътрешно и ни изпълва с усещането, че сме „живи”. И колкото и еретично да прозвуча на всички, които копнеят за единствения, за онази връзка, в която има простота и взаимоотношенията изключват разните му там игрички, съм длъжна да припомня, че концепцията за самодостатъчността на двойката е само една от клопките на дуалността. Тук съществува разнообразие на видовете и особено след дълга пауза, опознаването на разнообразието им е по-препоръчителният вариант, отколкото заинатяването, че ще чакаш единствения и той ще те приеме каквато си. Точно както си избираме нови дрехи и обувки – като обикаляме, пробваме, уморяваме се и купуваме някои други неща, за да открием, че онова, което искаме, е под носа ни – точно такъв е процесът и на откриване на мъжа, когото искаме. Нужно ни е да съберем информация – затова обикаляме.Нужно е
да нагодим представите си за това, което искаме, към онова, което предлага пазарът.
Ако първо грабнем онова, което винаги е било под носа ни, все ще имаме усещане, че сме изпуснали нещо по-добро. То затова се появява най-накрая. За да нямаме колебания и да сме узрели за него.
Урокът по възвръщане на желанието и увереността по отношение на секса и взаимоотношенията се получава по същия начин. Като начало трябва да започнете да флиртувате със загатнат сексуален намек. Ако ще, да е и с момчето, при което си плащате телефонната сметка, с всичко, което привлече погледа ви и бихте нарекли „секси”. Облеклото, бельото, вътрешната увереност, добре поддържаното тяло и коса имат значение, но онова, което буквално намагнетизира желанието на момчетата да се навъртат около вас, е вътрешният монолог. Той е далеч „по-видим”, отколкото си мислите, и е недоказуем, което ще ви развеселява и помага да се насладите на играта. И да не чувам „аз не играя”, защото преводът е само един: „аз не живея”. Не забравяйте, че единствената пропаст между онова, което искаме да получим, и неговото материализиране е да постигнем състоянието „аз съм готов”. Не знам дали сте успели да материализирате вила на Карибите с методите на закона за привличането, но знам, че за да привлечем интимен партньор, трябва да започнем да допускаме малко непристойни мисли в съзнанието си. Ако седите на бара с потенциален ухажор и си мислите за въпросната вила, той ще се дематериализира, защото ще усети, че вашите претенции са по-големи от неговите възможности. Освен ако сам не я притежава. Но и в двата случая
шансът да ви покани и след време тя да е „нашата вила” е по-голям,
ако си мислите за нещо секси, докато си говорите за изкуство например. Когато флиртувате и си мислите разни похотливи работи, не е задължително да се получи връзка, но едно е сигурно – ще получите по-добри бизнес предложения, ще го накарате да роди идеи, които да му позволят по-често да ви вижда, а накъде ще я подкарате, вече си зависи от онова, дето го наричаме „химия”. Дори и да минете през няколко безперспективни бързи връзки, какво толкова ще ви стане, освен че ще установите какво харесвате сега, а не да я карате на спомени от минали връзки. Най-малкото, което ще получите от такава среща, е, че ще се приберете усмихната на малката си мръсна тайна, вместо изтощена от поредния, който „за нищо не става”.
Второ, намалете срещите с приятелки, с които обсъждате мъжете. Те са чудесни в някакъв пост-раздяла период, но ако искате мъж, зарежете жените. Обличайте се, за да се харесате на мъжете. Не забравяйте, че жените ви харесват в едни дрехи, мъжете в други. Само когато го правите целенасочено, може да установите, кои любими ваши дрехи правят дупето ви секси и с кои постигате ефекта „замайване от цици” (това не са задължително разголените дрехи) и ако искате мъж, трябва да се стремите към този ефект. Важно е в случай, когато искате да излъчвате сексапил и увереност, щом влезете някъде. Никога не се знае дали това „някъде” не е мястото, където онзи единственият се е подпрял на бара, поуморен от синхронните опити да открие своята половинка, но все още с търсещ поглед. Горе-долу така се запознах преди години с едно вече бивше, но много любимо гадже.
Зарязах приятелките и два месеца излизах само с мъже.
В началото беше доста досадно, после стана забавно… и накрая заедно с една весела компания просто влязох на правилното място в правилното време. Бях напълно готова за онзи, който стоеше и ме чакаше там. Не загубихме много време и енергия да се разпознаем, но и двамата уважихме играта на приближаването и й дадохме шанс. Това беше и първата ми връзка, в която имаше онова ниво на толерантност и свобода, които тогава ми бяха на честота. Когато „честотите” започнаха да се разминават, раздялата също премина с един дълбок поклон на уважение един към друг и споделеното време заедно. Но честно казано, когато го видях, си помислих не друго, а как искам да го хвана за задника. И когато той намери начин да ни представят един на друг, знаех, че съществото му го е разбрало. Така че, когато закопнеете за интимна връзка, мислено започнете да хващате за дупетата всеки, който ви хване окото и „гледайте филма” как „ги хващате за топките”. Много е забавно.
0 Коментара