На попрището жизнено в средата е някак по-обезпокоително да нямаш контакт лист в графата “Бивши”, отколкото той да е с една идея по-многолюден. Това би значело просто, че не си живял, не си шамаросван и не си се борил, не си обичал и не си разлюбвал, не си прощавал и не си се разочаровал. И си останал гладък като чиста дъска, като обелено дърво – а за обелено дърво никой не може да се захване. Виж с нацепена и белязана от хора и събития кора, или в случая човешки – кожа, ставаш достатъчно гъвкав, адаптивен и помъдрял, с научени уроци и с извлечени поуки.
С това изобщо не се опитвам да оправдая въздългия си списък с “Бивши”. Защото те наистина са ми в контакт листа, тоест поддържам връзки с повечето от тях, а с останалите се надявам някой ден отново да имам такива. И по някакъв начин съм им благодарна, защото са ме изградили и научили може би на не по-малко неща от приятелите ми и любимите ми хора.
Най-неловко е с бившите роднини. А с такива човек най-лесно се сдобива, като се разведе.
И изведнъж освен че имаш бивш мъж (в моя случай и настоящ много добър приятел), се виждаш принуден да слагаш малко повтарящото се прилагателно и пред свекърва, етърва и прочее твърде неблагозвучни в родния ни език думи. Така де, но трябва да решиш проблема с обръщението – след 10 г. “майко” някак не можеш да смениш стилистиката. Но пък имаш избор – дали да помниш лошото, заради което ти е станала бивша (на мен тук са ми останали само едни пълнени чушки, тоест едни, в чието пълнене не участвах преди двайсетина години), или да ти олекне, че отношенията ви вече не са базирани на принуда и условност, а зависят само от теб и ти решаваш как да й казваш, дали да я виждаш, дали да й правиш подаръци за Коледа (да, правя всичко това, защото тя е баба на сина ми, а и както казах, ме е научила на доста неща – винаги съм смятала, че негативният пример е по-поучителен от добрия).
Най-боли пък от изгубен приятел.
Едва ли е тайна, че на нас, жените, ни е много по-лесно да се сближаваме и да се привързваме една към друга, когато сме нещастни, самотни и необичани. Напиваме се, готвим заедно, философстваме с часове, тоест опитваме се да демонстрираме колко сме си взаимно достатъчни и колко излишни са в тази идилия несъвършените мъже. Но те напук на тази съвършена теория в някакъв момент се появяват и колкото и временно и незначително да е присъствието им, със замах разрушават ревливо-философската женска хармония. И някой решава да си тръгне. В случая – една жена, която наистина много обичах като човек, но която просто чисто човешки завидя на младостта ми. Почти няма ден, в който да не се сещам за нея, макар че не съм я виждала и чувала поне 6-7 г.
И докато тя е единственият акаунт в предишната графа, то тази с бившите съперници е най-пренаселена – с числеността поне на пиесата “Осем жени” (не съм ги броила, честно казано).
Но като споменах белези – една от тях има следи от ноктите ми по лицето си, след като изигра ролята на муза в едно мое сценично превъплъщение.
Крем карамелът, сготвен от друга в моята фурна, пък зарадва ято врабчета и бездомни кучета под един балкон в Студентски град. Трета пък хапна от сладкиша, който бях изпекла за свекър ми (тогава още не бивш), когато дойде вкъщи да ми каже, че много обича мъжа ми (да, също тогава настоящ). Друга излезе по-умна от всички и се поучи от грешките ми – започна да глади чорапи. Доколкото знам го прави и до днес. Едва ли вече й харесва толкова…
А аз си пожелавам винаги да ми харесва толкова много това, че се поучих от грешките на бившите жени на сегашния ми мъж и с удоволствие се старая да не ги допускам (не, не гладя чорапи, просто изглаждам белези и внимавам какво готвя).
0 Коментара