Чакам го с нетърпение и замаян поглед, губя почва под краката си, сърцето ми бумти и не усещам времето. Или ме изненадва, заварва ме неподготвена, нямам време да се окопитя… Коленете ми вибрират, не знам къде да си дяна ръцете, нечленоразделен говор изригва от гърлото ми, а после се питам защо ми се губят моменти. И така – всеки първи път. Като всяка първа целувка. Рай и ад.
Първата любовна бележка. Една русолява мишена за ранонапъпили пуберки ми писа на мене – подострената на шик-сасон, нахлузила солей-пола пионерка. Обърках се. Тази игра ми беше още мътна.
Ъгълчетата на очите ми са прекрасни, когато се смея. На тях се люлеят бръчките на безгрижието ми. Усмивката ми се оказа нелечима.
Резултатът от първия път, когато излъгах, беше, че ме хванаха. Научих, че доверието, веднъж загубено, не се печели лесно пак. И си казах: не, не трябва да ме хващат повече.
Вече не помня кога го нарекох копеле. Излигавих се, изсули ми се сякаш между зъбите. Но се сетих, че живее само с майка си. За баща му никой не беше чувал. Той мълча. Първия път, когато изрекох нелепата дума, поисках да я забравя. И си я забраних.
Иванье, привиди й, чи аз по-високо от кола и от жьенски крака ни съм са качвал, бье, зина мъжът на зам.-директорката. Първия път, когато бях на една маса с възрастните, ми просветна. Не било важно само с кого ще си тръгнеш, а и с кого ще отидеш все пак.
Ясен като бял ден ми е споменът за първия път, когато летях със самолет. Пеперуди в корема, бръмбари в главата… Сто години по-късно още усещам обятията му, още ми топлят устните му, още ме лази парфюмът му. Научих, че целувката е по-силна от страха от летене, по-бърза от времето и по-дръзка от мечта.
Предложиха ми един напълно нов проект и се разговорих с колежката. Оказа се, че за нея всеки първи път е равносилен на страх. Предстои ли й нещо ново, я обзема паника, не чувства друго освен клещите на страха. Обърква се, допуска грешки или взема неправилни решения.
Портокал с часовников механизъм – първия път, когато се възбудих на филм. Дали от естетизирането на насилието… дали от лудостта… Не ща и да знам.
Ъперкът излезе първия път, когато ме целуна женен мъж. Имах го за безопасна игла, а той не бил инвалид. Окопитих се. Нямаше втори път.
Толкова ли е трудно да се оставя на тръпката, на порива и безразсъдството…
За мен всеки първи път е вълнение. Усет за съдбовност. Възможно е да ме обърка, но и да ме мобилизира. Събирам цялата си енергия и се радвам на новото. Стига да е добро.
Когато ми поиска ръката, се изненадах. Първия път. Имаше и втори. Тогава намразих златото и заобичах свободата си.
Още помня как се разделихме. Първия път, когато си тръгнах от него, ме боля. В душата ми бесуваха кукери, а сърцето ми дереше.
Господи, защо се върнах?! За да те боли още повече, каза.
Африка – първия път, когато мислех, че ще умра. През главата ми като на лента мина животът ми. Кому дължа обич, извинения, пари… Първия път, когато ми се размина. Забравих за дълговете и го подкарах по старому.
Това ли било?! Ако всяко раждане е като първото ми, готова съм на поне още сто такива. Първия път, когато добавих едно чувство отгоре. И една неизбежна любов.
Още колко ли първи пъти ще ми се случват… Много ли първи уникални целувки ще ме радват с внезапността си… Първият път, когато застана очи в очи с някого, виждам продължението. Защото обичам да вярвам на чувствата си.
А сега се вълнувам от поредния първи сняг.
Очаквам да ме затрупа. И да ме сгрее.
Или просто да ме изненада.
0 Коментара