Патица с портокали

Истинска лудница – вече десетина минути търсим място на претъпкания паркинг.

– Истинска лудница – вайка се душичката. – Вътре ще е същото. И ще са изкупили всички пуйки!

– И какъв е този зор точно за пуйка?! Карат ги от Америка, каквото е останало от Деня на благодарността – хайде на бедните балъци. Що не купим родна патка?

– Понеже ти си пасъл патки като малък, дай сега патки да ядем.

– Пуйка, патка, каква е разликата? – вдигам рамене.

– Пуйката има много качествено месо, без мазнини. А всички птици с плоски клюнове са тлъсти!

– Момчетата от бригадата не признават друго освен свинско – да се чуди човек,  как въобще мърдат, като са натъпкани до козирката със зъл холестерол? Цяла зима закусват със сланина и червено вино, а после висят по фасадите разгърдени до пъпа.

Ние сме по санирането – вее, вали – на въжетата.

– Трябваше да дойдем още вчера, но ти винаги отлагаш всичко за последния момент. Кой идиот пазарува на 30 декември вечерта?

– Доколкото виждам, половината квартал! Четох някъде, че сме повече от целия днешен Плевен.

– Нищо чудно – то цяла България е по чужбина. Накрая ще остане живот само в София, по морето и тук-таме около магистралите.  Съсипаха я тая държава!

В другия край на паркинга потегля бял бус! Мръсна газ, кормило, ръчна – и се навирам в освободеното място току пред муцуната на огромен джип с включени аварийни светлини.

– Олеле – пищи душичката. – Пак простотии! Човекът беше преди теб.

– А на бас, че е жена – засмивам се. – Само като видя как  се смотва,  ми става ясно. Какви са тия мъже, дето купуват на жените си самосвали за над 100 хиляди евро?!

– Умни, Иване. Умни.

Навесът за колички е празен. Давам два лева на някакъв пенсионер, помагам му да си прехвърли покупките в багажника на очукано фиатче и търся с поглед душичката. Както и предполагах, отишла е да се извинява. Шофьорът на джипа наистина е жена и – поне отдалече – си я бива. До нея душичката изглежда като седмата жена на куц бедуин, нищо че се е издокарала с новото яке и ластичните дънки от Дядо Коледа. Двете нещо си говорят, застанали пред джугана, който продължава да мига като коледна елха.

Чакам на входа на магазина, но след третия мераклия за празната ми количка се изнервям и влизам. Вътре е като дансинг в нощен клуб, след като диджеят е минал от рок на чалга. За миг се изкушавам да се гмурна в навалицата – до средата на януари няма да ме намерят и с Интерпол. Не за друго, но Ивановден е голяма досада! По-добре да ме бяха  кръстили Евлоги, Евстати или Ефтим – едва ли някой знае тия кога празнуват.

Изчаквам пред къта за застраховки – само там има достатъчно място за мен и количката едновременно. Сладураната зад отрупания с брошури щанд не ми обръща никакво внимание и тъкмо се чудя дали да го приема лично, когато чувам зад гърба си познат глас:

– Патица!

Момичето вдига изненадано очи, в ръцете си държи недообелен портокал и аз неволно прихвам. Не се налага да се извинявам, защото душичката очевидно говори на мен.

– Последно, – питам – патица или пуйка?

– Патица!

– Някой наскоро ми твърдеше, че не трябва да се ядат птици с плоски клюнове – подмятам. – Били мазни.

– Отказваме се от Дюкан – обяснява душичката. Така или иначе не познавам нито една жена, която да го е издържала това мъчение.

– И на какво минаваме? – питам предпазливо. – На Димков, на Ваня Червеняшка или сме очаровани от Ксавиетокаквабешетам?

– Ееех, Ксавието… – въздъхва душичката. – Прави ти индивидуална диета и всеки ден ти носят храната у дома. Това да ни беше подарил за Коледа, а не нови гуми за голфа…

– Да, бе. Как не ми е дошло на ум – мърморя. – Можеше да продадем колата и да ипотекираме панелката.

– Минаваме на нисковъглехидратна високомазнинна диета! – отсича душичката.

При нас очаквания от Новата година нов късмет по традиция се свързва с нова диета.

– И какво ще ядем през следващата година? Патица с портокали? – питам притеснено.

– Беконче, сланинка, сметана, зелени салати и любимите ти яйца в неограничени количества. Ти сладко така или иначе не обичаш, обаче забрави за хляба, картофите, ориза и прочие инсулинови бомби. И никакви банички с боза.

– А смутита? – питам плахо, защото последната година се мъчихме със зелени смутита. Няма такава гадост! Добре, че нямаме деца – със сигурност щяха да се оплачат на властите с молба да ги изнесат за Норвегия.

– Не ги разбираш тия работи, Иване! – сопва се душичката. – Да си чул за смутита със сланина? Смутитата са пълна гадост!

Оставам като гръмнат – до вчера ми се обясняваше, че няма нищо по живително и здравословно от тях.

– Може би единственото по-ужасно нещо от смученето на смутита е да ядеш насекоми – подмятам.

– Два милиарда души в света го правят – душичката винаги е добре осведомена. – Дъщерята на Мима, маникюристката, си е тук за празниците, донесла си е от Англия пликчета  с изсушени деликатеси асорти –- червеи, ларви, скакалци  и стоножки. Бррр! Можеш да ги ядеш като семки, може да си поръсиш салатата. Мима ни донесе сготвени на пара – изглеждаха направо като живи. Бррр!

– Бррр – потвърждавам и бързам да сменя темата. – Значи ще плюскаме свинско? – питам невярващо. – Сигурна ли си?

– Разбира се. Това е Аткинсън. Най-добрата и здравословна диета без гладуване. Не е лесна, нито експресна, дори не е бърза. Но пък е ефективна дългосрочно. Топ диетата на звездите. Най-популярната в Щатите.

– Това кога го реши? – изумен съм от обрата на събитията. По дяволите, та нали бяхме дошли за пуйка!

– Знаеш, че не правя нищо, без да съм предварително убедена. А и момичето на паркинга твърди, че тази диета е лечебна, изчистваща и иновативна. С нея се постигат смайващи резултати. И дори не е диета, а начин на хранене за цял живот. Направо ваеш ново тяло!

– Кифлата с джипа? Кога пък успя да ги наприказва тези неща и как въобще стигнахте до тази тема? Да не би да я познаваш?

– Не, разбира се. Не ги разбираш ти жените, Иване – смее се душичката.

– Е, щом тя те е посъветвала, вероятно тази диета е изпитана, гарантирана и магична? –  иронизирам. – Щото такива бяха уж и метаболитната, и алкалната, и изцяло натуралната вегетарианска… А също слънчевата и лунната. Да не говорим за плодовата…

– Хайде, довърши си мисълта – съска душичката. – Плодовата, от която съм отвъртяла толкова голямо дупе, че нямало да ни пуснат в Лихтещайн, Монако или някоя друга миниатюрна държавица.

Мълча гузно. Веднъж момчетата ми бяха на гости – пихме ракия, замезвайки с ябълки – как няма да кажеш някоя простотия…

Изнамираме патица. Кошницата ни вече е пълна с яйца, сирена, кашкавали, сметана, тлъсти ребърца за скара и бекон. Китайско зеле, зелена салата, кокосово масло и стърготини, бурканче тахан и две картонени кутии, на които пише „Стевия“. За съжаление, и тази диета не е хич евтина, но пък никога не съм бил толкова обнадежден. Обаче се появява малък проблем. Душичката ме плясва по ръката, когато се протягам за бутилка гроздова на промоция. Знаех си аз, че има някаква уловка…

– Спираме  дори бирата – в гласът й се прокрадват стоманени нотки.

Колко мило звучи това „спираме“, мисля си, само дето тя по принцип не близва алкохол. Проблемът е в това, че навремето така и не намерих сили да се противопоставя на душичката, според която всяка диета била предварително обречена на провал, ако нямаш подкрепата на човека до теб. Тогава и не подозирах, че подкрепата изисква хладилникът да е пълен само с продукти, които са режимни. И сега се налага да живея в лъжа и грях – всяка сутрин тичам в кварталната шкембеджийница. За щастие, толкова много работя, че никоя диета не е в състояние да ми лепне дори кило.

Докато чакаме на касата, се чудя дали не са обявили по телевизията, че Ким се е заканил сериозно на Тръмп и се чака ядрена зима? Егати потребителската истерия! На съседната лента мярвам кифлата от паркинга. Нищо чудно, че препоръчва наляво и надясно птици с плосък клюн – нали има една приказка, че ти си това, което ядеш. Обаче количката й е препълнена с бутилки – скъпи уискита, бели и червени вина, ликьори. Даже вносна бира. Е-е-ех, някои мъже не се хващат на въдицата за задължителната подкрепа и оставят половинките си да диетстват сами. Сигурно, както твърди душичката, са по-умни от мен.

Нашите покупки са скромни, но въобще нямам основание да се оплаквам.

– Господи, по Коледа наистина се случват чудеса. Цяла година смучем зелена гадост, а сега – бекон!

– Ако искаш да знаеш, през тази година постигнахме пълен детокс и душевен баланс.

– И защо тогава се отказахме? – питам, без да имам никакво намерение да се заяждам, но душичката се ядосва.

– Имаше колатерални щети.

Прави го нарочно, за да ме дразни! В техния салон какви ли не високопарни глупости можеш да чуеш. При последния ни спор на живот и смърт – вече не помня за какво, но май беше вчера – ми излезе с думата „еклектичен“.

– Значи диетата със смутитата е била еклектична? – правя обосновано предположение, но изглежда не уцелвам, защото тя се залива от смях. –Перманентна? Нитрогенна? – тя поклаща в отрицание глава при всеки мой опит.

– Нутриентна! Но – признавам – за теб се оказа драстична. А тази сега е щадяща – смее се. Мека и постепенна. Ще се убедиш лично.

Плащаме и тръгваме към изхода. Някаква възрастна жена стои нерешително пред топлата витрина на супермаркета, където обикновено е навалица, а сега е пусто. Поглеждам душичката и тя ми кимва:

– Милата… Ти отивай, аз ще се оправя.

– Какво й взе на жената? – питам я, когато след няколко минути се качва в колата. – Толкова е тъжно, че има бедни хора…

– Не ги разбираш тия работи, Иване – прекъсва ме душичката. – Жената има достатъчно пари, но мъжът й починал преди няколко месеца, а децата и внуците й са в Испания… Ще е сама на празника, за кого да готви…

– Това е още по-тъжно – въздишам. – Ама знаеш ли какво си мисля?

– Знам. Обаче като я поканих у нас за утре вечер на патица, тя ме попита с портокали ли? и аз, за да не й противореча, казах да, разбира се, че с портокали. А това не е по новата диета…

– Майната й на новата ти диета – засмивам се.

– Майната й, ама сега ще идеш за портокали!

Докато се връщам към магазина, си мисля, че насекомите със сигурност ще са следващият световен бум в храненето. Обзалагам се, че в най-скоро време осъзнатите млади хора ще минат на буболечки, за да щадят природата. Само някоя Грета им трябва и после – стой та гледай. Устойчиво развитие и прочие. Слава Богу,  че душичката е много гнуслива – имам поне още няколко години спокойствие.