Всичко започна в една голяма зала, на извънредно събрание с леко предусещане за Трета световна война. Училището – колеж „Албер Камю“ в село Лaмбр в Нор Па де Кале, Франция, 13 март 2020.
Погледите на учителите бяха изплашени, някои – насълзени, атмосферата – вибрираща с енергията на нещо непознато, непредвидимо, плашещо и някак вълнуващо.
Разпределение на френския бюджет (в синьо – 52,8 % за министерството на образованието и науката)
Една изключително организирана структура – Éducation Nationale (Френското национално образование) преживяваше нещо невиждано, непланирано и колосално. Институция с персонал, наброяващ 1 145 300 човека, в държава, в която най-голямата част от националния бюджет е отделен за образованието, беше в шок…
Общото извънредно събрание в колежа определено имаше военен привкус. Директорката се обръщаше към нас като към редници на фронта: „Може би ще има жертви … „Най важното е да запазим връзка с учениците… “.
Като във филм.
Аз съм любител на приключенията и, признавам, изпитвах известна възбуда от факта, че съм на гребена на вълната, която ясно усещах в този петък 13-ти, щеше да промени света – такъв, какъвто го познавахме. Така започна това, което във Франция нарекоха La Continuité pédagogique, или „Педагогическо продължение“.
Първата седмица бяхме в състояние на някаква еуфория. Колегите изпращаха снимки на децата си, скачащи върху батути в градините, сървърите на колежите бяха претоварени от десетки имейли и никой не знаеше какво точно се случва. Но после започна Новото.
Доста често критикувам Франция и французите, но през този период на адаптация разбрах защо съм тук и защо тази държава се е наложила като хегемон в продължение на векове. Изключителна компетентност, абсолютно всеотдаен труд, рационалност и ефикасност – това беше духът, който се усещаше през седмиците след това.
На редовните ни сутрешни виртуални срещи колегите се оплакваха, че работните им часове са се умножили до безкрай, но някаква невидима доблестна и отговорна сила в тях ги мобилизираше до такава степен, че реорганизираха в движение затвърждавани в продължение на години практики в нещо тотално ново.
Чувството за дълг, чувството за отговорност, дисциплината,
на която станах свидетел, предизвика в мен дълбоко уважение.
Машината заработи. На втората седмица учебният процес беше активен. Ние бяхме създали нови уроци, по-голямата част в уеб формат – своеобразни интерактивни сайтове, осъществяващи новата ни връзка с учениците. Превърнахме се в кол център, в който на ден ни се налагаше да консултираме по 4 пощенски кутии и да обработваме колосални количества информация.
Чувствата на безнадежност, страх, тъга и обърканост бяха заместени с мотивация и увереност – за това, че дори и да не знаем къде отиваме, трябва да вървим с всички сили напред. Вярвам, че по стечение на обстоятелствата се оказахме в авангарда на една технологична и социална революция, чиито последствия са и позитивни, и негативни, но която със сигурност вече е факт.
Работа на ученик от 6 клас на тема „Една различна маска“, май 2020
Образованието във Франция никога няма да бъде това, което беше преди 13 март. Ясно и отчетливо се усеща преходът към
ерата на изкуствения интелект.
През последвалите седмици изведнъж излязоха на бял свят десетки образователни програми, разработени от партньорите на Едюкасион Насионал – като например BNF (Френската национална библиотека), всевъзможни музеи, и регионални институции, и стана ясно, че от години екипи от квалифицирани експерти от различни дисциплини са разработвали нови технологии, които са
на границата между ентертейнмънт индустрията и образованието.
Например Националната библиотека е създала фентъзи игра, чрез която децата да могат да опознаят информационния й фонд. Изведнъж открих десетки образователни видеа, изложби, интерактивни проекти и какво ли още не.
Разлиствайки ден след ден всичко това, усещах с цялото си същество въодушевление от факта, че прекосяваме прага на непознатото, за да навлезем в изцяло нова територия. Самата материя на обучението, което правим, се преобразяваше почти алхимически пред очите ни. Кой мисли вече за тетрадки и моливи, когато пред очите ни най-големият информационен фонд на човечеството като че ли оживява?
Работа на ученичка от 8 клас на тема „Видео дневник на карантината“ от май 2020.
Днес е 23 май 2020… Малко повече от два месеца по-късно, моментът е подходящ за равносметка. Какви са нейните елементи?
Ясно е, че процесите на трансформация в професионален, обществен и технологичен план, които започнаха на 13 март, ще продължават още месеци, а може би и години напред. Училищата и университетите по цял свят ще интегрират по всяка вероятност трайно дистанционните сесии в своя курикулум (за една част от занятията си).
В образованието все повече ще се залага на личната инициатива на семействата, децата и студентите, което, за съжаление, вече задълбочава неравенствата в обществото, оставяйки най-необлагодетелстваните социални групи в позиция на изоставане и дори
тотално откъсване от образователния процес.
Ако гледаме реално на нещата, случващото се в образованието във Франция се вписва в една вече съществуваща тенденция на прехвърляне на част от задълженията, осигурени от служителите на различни администрации и структури, в ръцете на потребителите. Все повече и повече ние прекарваме времето си, вкарвайки данните си, попълвайки формуляри, и т.н. на уебсайтове, губейки нашето собствено време за сметка на спечелено време от страна на служители на съответните постове. В случая с образованието отговорността на преподаването беше прехвърлена в ръцете на родителите и самите деца. В малкото моменти на директни контакти с учениците от осми клас, които имах, ми се случи немислимото: ученик да каже, че му липсва училището и учителите! Юго, един от учениците, призна, че си дава сметка, че е много по-трудно да се учи без учител, който да обяснява съдържанието…
Работа на ученик от 6 клас на тема „Една различна маска“, май 2020
Как се чувстват тези деца?
Това беше единият от централните въпроси, които си задавахме заедно в рамките на почти всички артистични проекти през изминалите месеци. Темите, които създадох, бяха повод учениците да изразят по собствен креативен начин това, което ври и кипи в душите им.
Какво получих като отговор?
В около 70% от случаите не получих абсолютно никакъв отговор. Това определено е тенденция, която колегите от всички дисциплини потвърждават. Една значителна част от учениците просто не отговарят… трудно е да се правят каквито и да било реалистични заключения на базата на тази тишина и отсъствие.
Същото между другото е валидно и за учителите. Една част от тях остана невидима в процеса на „Педагогическото продължение“… Като че ли ние се чувстваме все по-комфортно, барикадирани зад думите, които пишем под формата на уроци, имейли и съобщения.
Както се казва във Франция Affaire à suivre – следва продължение…
Друг важен елемент е обратната връзка: при подобно структуриране на работния и образователния процес е очевидно, че персоналът има много по-ограничени възможности за изразяване на мнение, което от своя страна да окаже някакво реално влияние върху случващото се. Много по-лесно е да си несъгласен на събрание, където всеки може да се изрази свободно, отколкото когато си сам у дома, с очи, вперени в екрана. А на този екран ние виждахме десетки страници директиви, които дефилираха, трансформирайки професията ни в нещо ново. Единствената опция за заемане на позиция, която сървърите ни даваха, беше:
„Взех предвид тази информация“…
Всичко това определено задава повече въпроси, отколкото дава отговори.
В психологически, антропологиески и социологически план 2020 година ще остане в паметта ни като година на безпрецедентен по мащабите си експеримент, докосващ милиони деца и млади хора по света. За съжаление някои от елементите на този експеримент са до голяма степен обезпокоителни.
Детето – централен актьор на бъдещия свят, днес е поставено в ситуация на драстични ограничения по отношение на неговото придвижване в пространството, общуването му с други деца, възрастни и дори членове на семейството … В продължение на месеци и дори години тези деца (на всички възрасти) ще растат и ще се развиват в условия на страх и ограничения по отношения на контакта им с ближния. Основни човешки жестове на емпатия като докосването днес изглеждат за тези деца опасни и невъзможни. Благодарение на развитието на науката днес знаем, че докосването и ласките имат ключово значение за развитието на интелигентността у индивида и активирането на основни функции в мозъка
Завръщането.
Все повече възстановяването на учебния процес в клас изглежда като епизод от затворнически филм. На 2 юни в колежа в Ламбр от 797 деца само 83 се престрашиха да се върнат в клас. Те имаха възможността да участват няколко дни в обучение в изключително рестриктивни условия, които без съмнение ще имат травматизиращ характер за психиката им. Родители и учители във Франция подписват петиции относно това, че учебният процес, следващ официалния санитарен протокол, който правителството издаде, ще остави траен негативен отпечатък върху начина, по който децата възприемат света.
Новото … тези индивиди без никакво съмнение ще бъдат различни и ще са в състояние да погледнат света по нов начин. Тяхното взаимодействие с материалната среда е ново и най-вече погледът им е все повече отправен към едно невидимо пространство, което все повече се припокрива със света на петте сетива – пространството на виртуалното.
0 Коментара