Започвам това писмо със смесени чувства. Сякаш наистина те виждам пред себе си и съм адски раздвоена дали гледката ми харесва.
Навремето те мислех за много отракана, нищо, че имаш вечерен час и рядко се мярваш по купоните. За твой късмет го играеш надменна и присмехулна; това те спасява от подигравките на връстниците. Минаваш за надута, а не за саксийно цвете. Ле-ле, ако знаеха, а?
Виждам те как се носиш по улицата и как ти личи колко си неуверена. Само понякога раздвоеният ти език проблясва, за да пръсне отрова срещу всеки, дръзнал да те настъпи. Не си разбрала още, че е по-здравословно да не обръщаш внимание на простотии. Безучастен невинаги значи безразличен или пък беззащитен, моето момиче.
И тъй като нямаш поглед върху купоните, обърни внимание на начина, по който се държиш с нашите.
Кефиш ли се наистина, когато блъскаш вратата на стаята с всичка сила
след дежурния скандал? Хубаво ли ти беше, когато на два пъти събра жалкия си багажец и драматично тръгна да се изнасяш от дома? Къде щеше да отидеш? Кой те обича повече от тях, кажи ми? Добре, че все остри камъни сте се събрали в това семейство, защото ти от добро още не разбираш. Аз сега замазвам след теб колкото мога.
Виж и сестра си. Какъв пример даваш, а? А колко пъти още ще я шамаросаш, преди да осъзнаеш, че някой ден само тя ще ти остане?
Я се огледай малко наоколо. Виждаш ли Ванката, в когото си безнадеждно влюбена вече цял първи срок? Как да ти обясня, че работата е спукана? Влачи те по зимните софийски улици, за да си „приказвате”, а после ще ти забият нож с най-добрата ти приятелка. Когато стане, опитай да не ти е прекалено чоглаво, знам, че ще го понесеш с горда глава, виждала съм те и след това да го правиш. Не им бери грижата – разведоха се доста бързо, още в трети курс, сега не могат да си разделят детето – не че това продължава да те касае, нали?
А Марто виждаш ли го? Той ще отнесе гнева ти над Иван и Силвето. Ще го превърнеш в
нищо неподозираща изкупителна жертва за първата ти сърдечна несполука
и ще му съсипеш следващия срок, последната година в гимназията, даже абитуриентския му бал. Но ти и за него не се тревожи (ако можеш да погледнеш отвъд носа си, разбира се) – ще те преодолее, сега ви е времето на пробите и грешките. Ще видиш, че всичко се връща. Даже и на теб.
Продължавай да се оглеждаш. Обърни се назад малко. Виждаш ли двете момичета отстрани? Само до няколко месеца и те ще те оставят – може би защото не им допада фактът, че не си скубеш веждите като тях. Не страдай, ще те наобиколят пак, когато те приемат в Художествената академия, но тогава ти вече ще си от друго тесто, знаеш какво имам предвид. Повтарям ти: всичко се връща.
Сега погледни малко по-далече – към отсрещния тротоар.
Тези двете, Елица и Елена, са до мен и днес. Добре сте се разбрали още от първата ви среща, така че вземи да наблягаш отрано върху връзката ви. Те го заслужават, ти също. Сега сме на различни краища на света, но ти още не си и чувала за онлайн общуването, така че няма как да ти обясня светкавичния пренос на информация и запазената близост между вас.
Всъщност, струва ми се, че ми допадаш въпреки всичките ти остри ръбове. Ще се загладят, толкова уроци и метаморфози те чакат. Върви си по пътя както си си наумила, дръж си очите отворени. Не мога и не искам да те променям. Ще бъде трудно, а често и много ще боли, обещавам. Ти само събирай хубави хора и хубави спомени. А на другия край те чакам аз, знаеш.
0 Коментара