.jpg)
Какво бих казала сега на 16-годишната Михаела, ли? Налягай си парцалите, учи езици и заминавай в чужбина. Едва ли някому трябва да обяснявам защо. Няма смисъл обаче да й го казвам. От ранна детска възраст беше програмирана, че точно това ще направи. Затова не си налягаше парцалите, тайно пишеше стихове и есета за трепети с момчета по учебните тетрадки. Беше решила, че ще научи езика на място, докато семейните приятели емигранти я издържат по време на обучението й, както се бяха уговорили с майка й в момента, в който се беше родила. И ако 10 ноември се беше случил някакви си 24 часа по-късно, зададената програма нямаше да изпише system error. Вече беше „останала” отвън желязната завеса, когато след един репортаж по телевизията за преврат в България и 10 разговора с приятели по-късно, тя си събра багажа и хвана единствената кола, пътуваща към илюзиите за предстоящата демокрация в България.
Една година по-късно, когато всички, които тогава наричаше своя „среда”, бяха преизпълнили програмата с еднопосочните билети за отвъд океана, размисли и поиска да изпълни първоначалния план. Обаче Великият системен администратор вече беше променил опциите и немският език завинаги остана ненаучен. А Михаела
продължи да пише тайно есета за момчета
Това занимание беше тайно, защото все още нямаше списания, в които е престижно да пишеш за такива неща. Означаваше, че те интересуват някакви пълни глупости. Умно беше да се интересуваш от новите обществени формации и да се докопаш до „далаверата”. А от политика Михаела не се развълнува никога. Дори и когато се оказа, че тя прекалено бързо се превърна в шоу програма. Набързо установи, че в Народното събрание на първо място се избиват незадоволени сексуални комплекси, направи крива физиономия, фръцна се и потъна в „ъндърграунда” на хората, които си въобразяваха, че сега свободно ще могат да правят театър, издателства, кино, авангардни изложби, вестници, списания, радио и телевизия. От „далаверата” пък я опази, мир на праха й, Айседора Дънкан. Тамън се намери едно момче, което имаше чейнджбюро, да я покани да направят едно кръгче с новото му кабрио, и тя се сети за нелепата смърт на балерината – дългият й шал се оплита в колелото на автомобила и я удушава. Ей така, заради кабриото, реши да му разкаже тази история. И за легендарните й танци с воали, под които е била гола като една възкръснала Саломе, и за любовта й със Сергей Есенин… и докато говореше всичко това, изведнъж установи, че приказва на себе си като някаква луда, насред тълпата пред „Кимбо”. Момчето от далаверата, което искаше да я светне ей сега какъв бизнес ще развъртят, някакси се беше дематериализирало. Така някогашната Михаела не влезе нито в политиката, нито в далаверата, но продължи да пише есета за момчета.
Така че ако сега трябва да посъветвам нещо тийнейджърката Михаела, то нямам какво друго да й кажа, освен: „Пиши си есета за момчета!
И не се подвеждай по онова, което виждаш във външния свят”.
0 Коментара