Скъпа Пепа,
снощи изрових от кашон със стари спомени една синя тетрадка, в която на 8 март 1978 г. си написала: „Мило ми дневниче, аз пак съм влюбена”. Прелистих твоя „изповедник” (какъв красив почерк си имала!), но да ти призная, нямах нерви да го изчета целия. От страниците му струят твърде много сълзи и сополи. Вероятно в края на 70-те е било модно да си хипер емоционален. Днес е признак на лош вкус и индикация, че няма да стигнеш много далече. Шестнайсетгодишните вече знаят как да си пестят сълзите. А ти първо ревеш за Николай, после за Владо, за Илко, за втори Николай, за Георги. Единственото успокояващо е, че в края на тази редица си все още девствена. Най-интересен ми беше разказът ти за учителя-стажант по математика. Бил е само на 21 г. и всички сте луднали по него. Гений, взел 10 и 11 клас за една година, преминал с ускорени темпове през висшето образование и застанал нежен и смутен пред изтерзани от мокри сънища пуберки. Изпивали сте го с очи. „Днес беше със зелени джинси, черно кадифено сако и германски обувки (познават се по подметката). Обожавам всяко негово движение, усмивката му, начина, по който говори. Той казва „редица” с ударение на първата сричка. И аз реших така да изговарям думата, нищо, че е малко смешно”, написала си в синята тетрадка. Кога пък успя да станеш спец по подметките?
Пепа, искам да знаеш, че аз спах с твоя учител. Не огледах обувките му, но изживях мечтите ти. Десетилетие по-късно направих с учителя ти
всичко, което ти си фантазираше
Изкарахме едно прекрасно габровско лято – в леглото той беше точно толкова невероятен, колкото и в математиката. Десети ноември ни раздели. Ти това едва ли ще го разбереш: на фона на брадатите новоизлюпени демократи твоят учител ми се видя провинциален, сух и твърде деполитизиран. Дълго ми писа тъжни писма, после емигрира в Канада. Ти щеше ли да тръгнеш с него?
Миналото лято видях Николай, твоя втори Николай. Има вече и внуче, женен е за една и съща жена. Беше свястно момче навремето, такъв е и сега. Не ти разби сърцето, а и не вярвам въобще някога да е разбивал нечие сърце. Жалко, че не продължи да си влюбена в него.
Винаги си предпочитала
момчетата, в които има нещо сбъркано
Като студения, фатален Георги, за когото пишеш през сълзи: „Подстригах се и оттогава всичко тръгна нанадолу. Накрая той ми каза, че нищо няма да излезе между нас.” Георги е първообразът на днешните метромъже – има повече кремове за лице от теб, прави си маски на косата, обикаля с часове корекомите. Но ако го видиш сега, ще ти стане смешно. Тялото, в което инвестира толкова време и пари, отдавна е в плен на гравитацията. От много претенции все още не се е женил. Зъболекар е. Доста некадърен. Пломбата, която ми направи, падна. Той самият изглежда някак си паднал.
Моля те, Пепа, препрочети страниците си за Георги. Той е твоят истински учител и твоят шанс да промениш съдбата си. Ти сама го усети: Жоро те заряза, защото като хлътна по него, стана предсказуема. И сега стоиш до телефона и чакаш да ти звънне. Той гледа себе си, а ти гледаш телефона. На лицето ти е изписано, че животът ти се върти около него. Кака ти Карла Бруни, когато е била на твоите години, е тренирала пред огледалото как да контролира емоциите си, как да се държи така, че другите да се въртят около нея, а не тя около тях. Иска ми се и ти да станеш като нея.
Питам се понякога, Пепа,
ти защо нямаш нормален пубертет?
Моите деца, откакто се родиха, все са в пубертет, а ти май никога няма да станеш истински тийнейджър. Защо не направиш нещо неразумно? Защо не изрусиш косата си поне? Георги затова те заряза – обвини те, че не обичаш да рискуваш. И нямаше сексуален подтекст в упрека му. Имаше предвид риск от рода на бягство от час или четворка по химия.
Ако сега не се научиш да бягаш от скучните часове, никога няма да го направиш. Ще си останеш зациклена в някоя класна стая, а междучасието никога няма да дойде за теб. Животът е поредица от класни стаи, внимателно подбирай в кои влизаш поне.
Защо си скъсала едни от последните страници в дневника? Онези, в които разказваш как за малко не те изнасилиха, когато за първи път отиде с приятелки на море. Спаси те това, че охлади мерака на насилника с: „Моля те, чичко, недей!” Изродът се оказа суетен: „Какъв чичко съм аз, ма, я се махай оттук!” Мама те пусна на онова море, тя винаги е имала доверие в теб. А не трябваше да ти се доверява. Никоя майка не бива да има доверие в дете, което не може да бяга от час.
Добрите момичета не заслужават доверие
На тях първо трябва да им се помогне да станат лоши момичета и едва след това да се пускат по широкия свят.
Пепа, знаеш ли, че мама вече я няма? И татко го няма. Няма ги. Помня, че мразиш клишетата, но не пропускай да им кажеш „обичам ви”. В дневника ти има много малко редове за тях. Това е хубаво всъщност – значи не ти се налага да търсиш посредник, за да разговаряте. Не те мъчи нищо отвътре, когато си с тях. Искам да знаеш, че мама те харесваше повече от мен. Аз малко я разочаровах накрая. Провалих се в много смисли на думата. Тя не го очакваше. А трябваше.
0 Коментара