Д-р Ильо Стоянов има дългогодишна практика като общ хирург и кардиохирург. От 1996 г. работи и специализира естетична пластична хирургия в Прага, Лондон и Бон. Член е на българската Асоциация по пластично-реконструктивна и естетична хирургия. Поискахме мнението му за идеалната женска красота и го попитахме дали тя има нещо общо с идеята за „кукленската” хубост.
Д-р Стоянов, какво всъщност значи „кукленска красота”?
Понятието „кукленска красота” съществува. Наложило се е в обществото, без да има точна дефиниция за него. Всеки го разбира по свой начин. Винаги е пречупено през призмата на ценностната система. Като професионален термин в естетичната или в пластичната хирургия това понятие не съществува. Опитвано е много пъти от всякакви естетични и пластични хирурзи да бъде въведен някакъв термин или поне да се каже къде да търсим идеалните пропорции. Според мен такова нещо няма. Това е един имагинерен продукт, едно имагинерно понятие, което просто не съществува. Не могат да бъдат създадени идеални пропорции, защото за всеки човек те са индивидуални. А и не можем да унифицираме, особено пък жената, защото тя има нужда от индивидуалност. Не може всички да бъдат еднакви. Представете си един свят от клонинги. Имаше една сцена в „Междузвездни войни”, където целият екран беше пълен с едни същества, облечени в бяло, с каски и накъдето и да погледне човек, навсякъде има само такива фигурки. Представете си, че всички жени са такива, създадени по идеала на един човек.
Самият термин „кукленска” красота е много индивидуален, не може да бъде унифициран. Разбира се, в хирургията и в естетиката има определени размери както за лицето, така и за тялото. Лицето е разделено на три части: от веждите до върха на носа, от върха на носа до брадичката и с челото трябва да бъдат еднакви симетрични части. Както лявата и дясната половина на лицето. Но това никога не е така. Установено е и е доказано.
Имало ли е ваши пациентки, които идват с желанието да заприличат на кукла Барби?
Човек може да интерпретира дори и куклата Барби и да й придава определени нюанси. Но веднъж ми се случи да дойде пациентка за ринопластика. Аз й казах, че ще направя операцията, защото няма противопоказания и е подходяща за нея. И в следващия момент тя извади от чантата си една снимка на Брад Пит, разгъна я и ми каза, че иска като неговия нос. Обясних й, че това е неговото лице, неговите скули, неговият овал. В крайна сметка това е мъжки тип нос и макар че е елегантен, той не може да бъде взет отнякъде, прилепен и направен на друг човек.
Истината е в индивидуалността. Не може всички да бъдат еднакви. А и не трябва. Защото хората търсят различни неща. Ние не търсим една и съща жена, еднаква жена. Мъжете търсят различни жени. Помня как гледах Васил Михайлов в една пиеса, той играеше дядото на един от по-младите герои. И внукът му го попита как той се е оженил за баба му. И си спомням, че тогава той каза: „Баба ти беше грозна. Имаше бенка на бузата. Имаше дефект в говора. Но в същото време беше много примамлива. Изключително енергична жена. Ние сме се били четирима юнаци за нея. С ножове. Кръв се е ляла.” И чак сега си спомням за това нещо. Къде е красотата? Къде да я търсим? Един иска жена му да е като кукла Барби, друг вижда красотата в нещо друго. Разковничето на пластичната хирургия и ключовата точка на успеха в нея е, че на всеки пациент трябва да се обърне индивидуално внимание.
0 Коментара