Поколението „Самотен родител“

Откакто на бял свят се появи клонираната овца Доли, всички любители на фантастиката говорят за това. Близо е денят, в който хората няма да имат родители и няма да раждат. Всички ще сме клонинги на предците си.

Не знам дали човечеството ще стигне до там, надявам се, че няма. Но фантазирайки си бъдещето, май изпуснахме да забележим колко се е променило родителството в настоящето. Възмъжа вече цяло поколение на деца, отгледани от един родител. Най-често това е така наречената „самотна майка”. Милиони деца растат в семейства на разведени родители, отглеждани основно от майка си.

По изчисления на различни организации близо

30% от децата в Европа са отглеждани от един родител.

В девет от десет случая това е майката. Пак в тези сводки самотните майки – а с тях и децата им, са застрашени повече от бедност, отколкото който и да е друг член на обществото. При това без значение какъв е образователният статут на майката. Ако няма свое семейство, което да я подкрепя, стабилните доходи и работа на трудов договор се превръщат в мираж. Никой не назначава с удоволствие човек, който ще отсъства често от работа, тъй като няма кой друг да поеме ангажимента към детето.

В България темата не се обсъжда, макар че броят на самотните родители расте в геометрична прогресия.

Около 14,7 на сто от общия процент на българските домакинства са самотни родители, показва последният анализ на „Евростат” за семействата с един родител в ЕС. Това означава, че повече от 400 хиляди са самотните родители у нас, като критерият за самотен родител, според „Евростат”, се формира от изоставени от брачния си партньор жени след развод, майки, които отглеждат своето дете след извънбрачно раждане или овдовели жени.

Най-висок брой самотни родители у нас живеят в столицата София – 

18,5 на сто, или повече от 80 000, а най-нисък процент е отчетен в област Кърджали – около 10 на сто, или близо 40 000. Най-значителен ръст на семействата с един родител на държавно ниво в ЕС е отчетен в Латвия – 33,3 на сто, или всяко трето семейство там е на самотен родител. Следват Словения – 25 на сто, Литва – 24,4 на сто, и Полша – 22,2 на сто.

Какво означават тези числа извън сухата статистика?

Българската общественост хвърли един критичен поглед към живота на тези родители наскоро заради трагичния случай с пребитото тригодишно детенце, чиято майка – музикантка, работи на круизи. Жената бе поверила сина си на свой приятел, който от своя страна накарал сина си да го гледа. Тийнейджърът обаче малтретирал детето и то бе вкарано в кома в болница, а майката пристигна спешно в България. Каква беше реакцията на повечето хора?

Критика, неразбиране, укори, презрение.

Та коя жена ще остави тригодишното си дете само и ще отиде да работи?

Мога да дам веднага остър отговор: всяка. Всяка жена в България, на която се налага да работи, оставя детето си. За цял ден в детската градина или за седмици при някоя баба. Каква е гаранцията, че на детето няма да му се случи нещо, докато майката работи? Никаква. Успокоение ли е фактът, че тя ще си го вземе вечерта, за да го нахрани и сложи в леглото? Вероятно някакво, все пак не е заминала за месец, както е направила музикантката.

А и повечето семейства в България разчитат на помощта на роднини – това, което държавата не може да подсигури, се подсигурява от някоя баба, длъжна да гледа внучетата. Цигуларката е жена без никакви роднини, без подкрепа, без мъж, а българската държава е всичко друго, но не и помощница за самотните родители. И тук не става дума само за социалните плащания – те на фона на всеобщата бедност не са ниски, но не стигат. Средно 300 лева получава един самотен родител. С тях обаче не могат да се покрият разходите по издръжката на едно дете. Какво тогава прави един човек, изпаднал в ситуацията на въпросната музикантка? Без възможност за работа в България, без осигуряване на подкрепа в отглеждането, без привилегии за децата от такива семейства, които са по-застрашени от болести, имат по-малко шансове в образованието…

Факт е, че за да отгледаш едно дете, имаш нужда от три неща:

подкрепа, пари, време.

Да останеш сам с детето си е проклятие, тъй като изчезват и трите. Имаше въпроси дали цигуларката не е трябвало да зареже музиката и да стане продавачка. Колко часа обаче работи една продавачка в България? Има ли свободна събота и неделя? Може ли да заведе детето на спорт, в парка, на рожден ден? Може ли да отсъства една седмица, ако то се разболее?

С тези проблеми се сблъскват и родителите, които живеят с партньори, но при тях поне винаги има вариант Б. А самотните родители се борят основно с пет проблема:

• Липса на време за детето. Дори и жената да се организира перфектно и да намира всеки ден два-три часа за детето си, в най-добрия случай тя е толкова скапана от задълженията си, че просто няма сили за това. 8 часа работен ден, поне 2 часа домакински задължения и денят си е отишъл, без да слагаме минутките за кратка пауза, половин час за хапване, времето за придвижване. Половината от денонощието е посветено на работата и осигуряването на прехраната вкъщи. Дори и работното време да е съкратено, нека вдигне ръка онзи родител, който е в състояние да си играе на конче след 8 часа в офиса, час в рейса и 2 часа пред печката.
• Липса на работа. Повечето работодатели се мръщят при назначаването на майки така или иначе. А ако това са самотни майки, съпротивата им е още по-голяма. Тя ще отсъства често, защото трябва да гледа детето. Няма кой да я замести, когато дойде ваканцията и вероятно ще влачи малкото със себе си на работа. Ще е уморена перманентно. А всъщност жените със семейства, пък дори и те да се състоят само от едно или две деца, са далеч по-добре организирани работници. Те не могат да нощуват в офиса, но умеят да приключват работата си в график, за да излетят в пет без пет към детската градина. Свикнали са да работят на шум или с капризни клиенти, не се предават лесно пред първата спънка.
• Помощ при гледането на децата. Ваканцията. 3 месеца през лятото и безброй дни през останалото време на годината, в които детето е оставено само на нея. Как тогава да ходи на работа? Много деца остават сами затворени вкъщи с телевизора и чакат  майка им да се прибере. Всъщност това е драма и за семействата, в които партньорите са двама и работят. А този проблем би могъл да се реши лесно. С безплатно или евтино осигуряване на летни занимални за децата, в които те да прекарват времето си под надзора на възпитатели, с приятелчета – в игри и четене на книги.
•  Безработицата. Поради горните две препятствия самотните родители често остават без работа. Или трябва да правят компромиси, какъвто е направила цигуларката. Да разчитат на хора от приятелския си кръг. И да се молят на Господ, че те ще оправдаят доверието им.
•  Отношенията с бащата. Твърде често бащата, който напуска дома, прекъсва контакта с детето си или той става нередовен. Близо една трета от мъжете не плащат изобщо или не плащат редовно издръжка. Не се включват в разходите. 80 на сто не поемат грижите за детето, когато майката има работа или е болна. Не участват във взимането на тежки решения при евентуални здравословни проблеми или избор на училище. Не се намесват, когато детето има проблеми в пубертета. Това затруднява отношенията между бившите партньори, жените се чувстват измамени и използвани. Контактът с бившия партньор се избягва ,защото води само до скандали, а това се отразява лошо на детето. Защото каквито и да са двамата родители, то ги обича поравно.