Полина Паунова е политически журналист в Свободна Европа. Тя е автор на седмичния подкаст „Превод в ефир“ и рубриката „Говори Полина“. Един от най-следваните политически журналисти във Фейсбук.
Колко време дневно си в социалните мрежи? Какво обичаш да четеш или гледаш там?
Не съм засичала време, но постоянно съм там. От една страна социалните мрежи са доста удобни за систематизиране на новинарския поток – отдавна можеш да си подредиш така фийда, че да следиш българските и световни медии, които те интересуват. От друга страна социалните мрежи, колкото и илюзорен, са известен ориентир за важните теми за обществото. Тук ми се струва важно да се отбележи, че полагам целенасочени усилия да не чета еднотипни мнения, а напротив – опитвам да следя настроения от всякакво естество, полюсни, умерени. Т.е. гледам да не съм в “балон”, както е модерно да се казва.
Какво ти дава и какво ти отнема виртуалното общуване?
Нищо. Не “общувам виртуално” с непознати – в смисъл на чат. Имам си достатъчно занимания в живия живот. Общуването ми онлайн е предимно с приятели, в затворени групи и т.н. “Общуването” с непознати се заключва до това да чета умозаключения, които винаги мога да затворя:-)
Кои са най-хубавите неща, които ти се случиха в социалните мрежи? А преживя ли нещо лошо?
Социалните мрежи не са ми източник на “преживявания” – нито добри, нито лоши.
По коя тема спори или пък се кара последно във Фейсбук?
Не се карам във Фейсбук от години. Намирам това за загуба на време. Дори ако някой пише с идеята да се “скараме” под моя публикация – гледам да не отговарям. За скарване са нужни двама (най-малко).
Психологически изследвания твърдят, че прекомерната употреба на социални мрежи може да доведе до: тревожност и депресия; лош сън; нереалистични очаквания, лошо влияние върху самочувствието… Усещаш ли сте при себе си или близките ти подобни ефекти?
Не.
Какъв е здравословният начин на употреба на социалните мрежи?
Нямам представа.
За какви капани би посъветвал хората, които са се „заплели“ в социалните мрежи?
Не знам какви капани има, но наблюдавам желание на различни хора да се изказват по всички теми. От ядрена физика, през футбол до политическата ситуация. Добре е човек да говори за неща, които разбира. И мрежата е като живота – високопарните заключения без особена подготовка са… да кажем излишни.
Изправени ли сме пред криза на истината и доверието към информацията онлайн, както твърдят журналисти и защитници на човешките права в цял свят?
Да. Но това не е от тия дни. Случва се отдавна. Самата идея, че се появи “понятие” като “алтернативни факти” като цяло обръща с главата надолу света. Не знам дали причината са социалните мрежи, по-скоро е начинът им на използване. Фейсбук, Туитър и Интаграм и оформящите се “балони” (с алгоритми, а и с личния вкус на всеки потребил) стават хранителна среда за опасността да не чуваме фактите, а да виждаме това, което ни се ще да е вярно.
В тоя смисъл не сме изправени само пред криза на доверието в онлайн информацията. Изпавени сме пред криза на доверието като цяло. Ето защо е много важно да има антидоти тая работа. Например: да четем и да се интересуваме от позиции на хора и медии, които не съвпадат с нашите, да избягваме прекалената емоционалност или прекалено емоционални “източници на информация” – това винаги, според мен, говори за проблем. И не на последно място: да знаем кой гарантира с името си за дадена информация.
А превръщат ли се социалните мрежи в политически фактор?
Превърнали са се доста отдавна. Но няма как толкова масово явление, ползвано така широко в рекламата и маркетинга, да не се ползва и в политическия свят. В крайна сметка избирателите също избират “продукт”. Хората обаче рядко си дават сметка, че в качеството си на потребители при онлайн покупките са защитени: имат известен срок, в който да върнат продукта. При политическия избор, не можеш да се откажеш и да направиш рекламация (поне не до следващите избори). По тая причина е същностно важно да се търси фактологична информация, да се проверява. И да се знае, че това, че нещо е “написано” някъде, не го валидира. Валидира го само, ако е от сигурен източник, който не ни е подвеждал (без значение дали сме съгласни с него).
И изобщо, от голямо значение е да се разбере, че това, че нещо отговаря на вижданията ни и ни харесва как звучи, не го прави вярно. Т.е. следва да търсим правдива, а не лицеприятна (според нашите критерии) информация.
0 Коментара