Ако с моя син бяхме женени, отдавна да сме се развели. Всеки съд би проявил разбиране: несходство на характерите, различни вкусове, еднакъв инат. Роднини и приятели биха въздъхнали облекчено: по-добре да ни виждат разделени, отколкото изпобили се. Но с детето си не можеш да се разведеш. То е като татуировка на челото, както казва авторката на „Яж, моли се и обичай”. Решиш ли се да го имаш, ще си носиш кръста цял живот.
Ако приемеш малкия дявол като кръст обаче, само ще вгорчиш живота си. По-мъдро е да гледаш на него като на учител. Вярно, че и тази гледна точка вече е на път да се превърне в изтъркано клише, но при цялата ми скептичност към модата на социално-философските щампи, с ръка на сърцето признавам, че моят единайсетгодишен син и дъщеря ми, на десет, са ми дали и дават най-ценните житейски уроци.
Ще се опитам да ги подредя по важност.
Бъди търпелива
Търпелива в софисткия смисъл на думата: търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Да гледаш бодлите и да виждаш розата. Каквото и да се случи, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. Помни, че всичко е само етап – най-лошото ще отмине (или пък предстои, въпрос на гледна точка).
Днес хлапето ти истерично крещи, чупи и те замеря с предмети. Утре ще се кротне пред сайта www.lesbianpornomovies.com. Което не означава, че няма пак да захвърли химикал по теб, ако го изловиш на местопрестъплението пред компютъра. Моят син обаче реагира зряло. Попита: „Мамо, ти защо не пишеш за този сайт? Вероятно плащат по-редовно хонорари.”
Децата не обичат слабите
Искаш ли да промениш начина, по който децата се отнасят към теб, първо промени начина, по който самата ти се отнасяш към себе си. Научи се да се обичаш, да отделяш време за себе си. Не се превръщай в техен роб. Знам, че няма логика, но децата уважават повече майки, които в събота сутрин отиват на фризьор, а не стават в ранни зори да правят палачинки.
Не се самосъжалявай
Днешните деца нямат много състрадание. И трябва да сме им благодарни за това. Когато от безсилие плача пред децата си, те стават още по-безсърдечни. И се изпълват с уважение, веднага щом изям шоколада им или откажа да нося ученическите чанти. В един период, в който често повтарях: „Ще умра, не мога повече”, дъщеря ми ме срази с въпроса: „Мамо, ще мога ли тогава да взема златното ти часовниче?” След този случай не съм и помисляла да умирам.
Децата са като народите – прекланят се пред пълководци, не пред интелектуалци
Синът ми заши плесница на първия интелектуалец, с когото ме видя. Беше само на три, но за минути усети, че мъжът с очилата няма да се отбрани. Погледна ме хитро и сякаш ми каза: „И тоя ли мухльо, мамо, искаш да носиш на гръб?” Вторият ми интелектуалец също се провали на теста. Каквито и глупости да правеха моите хлапета, той реагираше все с едно смутено: „Хи-хи-хи.” Синът ми накрая отсече: „Мамо, не виждаш ли, че този чичко харесва нас повече от теб!”. Беше прав, както винаги – мъж, който държи на една жена, няма да се подмазва на децата й, а ще я отбранява от опитите им да оспорят властта.
Отскоро излизам с приятел, който на вид е малко като мутра, малко като луд, готин пич, ама от онези, на които на челото им пише „При мен правата на децата не важат.” Синът ми разчете мигновено посланието и се превърна в малкия принц. „Този мъж не ти влияе добре, мамо” – опита се да интригантства дъщеря ми, но и тя бързо вдигна бялото знаме.
Децата не се трогват от кризата
„Моля те, мамо, не ме занимавай с твоите финансови проблеми”, отряза ме дъщеря ми на третия опит да й обясня защо трябва да ограничим купуването на играчки. Децата се простират според онова, на което ги свикнеш. Ако ги свикнеш да гледат на теб като на ходещ портфейл, ще трябва да понесеш и последиците. Като последиците, за съжаление, са не само за твоя, а и за техните портфейли.
Най-успешните хора в света са търпели лишения в детството. Най-разглезените богаташчета като големи за нищо не стават, прахосват наследеното и умират разорени.
Децата не са филантропи, заделили си нещо за старини „Мамо, ти държиш ли, като остарееш, да живееш с мен? Защото аз искам да живея сама с мъжа си в голямата ни къща” – казва дъщеря ми. И понеже има добро сърце, добавя: „На теб ще ти купим друга малка къщичка и пистолет.” Помислила е за всичко. На самотните стари дами с къщички пистолетът в бъдеща България ще е особено необходим. И за да бъде всичко ясно, точно и без изненади детето ме довършва с въпрос: „В замяна ще гледаш децата ми, нали?” Децата са най-добрите политически анализатори „Защо всички, които избират по телевизията, са все без коса?” – питат ме понякога синът и дъщерята. После сменят канала: „Откакто сме бебета, все едни и същи гледаме. Кога най-после ще спрат да ги дават?”
Децата са най-добрите брачни консултанти
Обожавам съветите им: „И запомни, мамо, ако пак се ожениш, вече не бягаш, стоиш и чакаш той да се махне от къщата!” Няма никакво съмнение – Бог е направил момчетата от пръст, а момичетата от ребро. Момичетата се раждат еволюирали, момчетата са първична материя. Дъщеря ми разказваше за някакви близнаци на летния лагер. Към момчето близнак прикрепили жена за гледане, момичето се справяло само. Но как така момчето не успява само да се обгрижва, питам. „Защото е по-малък от сестра си с три минути, мамо!”.
Момчетата са винаги по-малки, цял живот си остават по-малки – с 3 или с 30 минути, с 3 години, с 3 прераждания…
Не проектирай своите планове и мечти в децата си
Те си имат свое призвание и своя визия за бъдещето. Откакто станаха на 4, синът и дъщеря ми винаги когато опитвам да им дам съвет, ме приземяват със: „Стига! Това си е моят живот! Живеем в свободна страна!”
За последното не съм съвсем сигурна, но първата част ме респектира. Представете си, та те дори все още не са чели „Пророкът” на Халил Джибран!
Бъди благодарна на децата си
Особено, ако си самотна майка. Те те спасяват от потенциални неуспешни връзки. Грижите за тях запълват всяка свободна минута, но нали не предпочитате да посветите дните си на поредния губител на време, в когото сте имали неблагоразумието да се влюбите само защото ви е страх от самотата.
Ако не дундуркате синовете си, ще дундуркате някой дърт мързелан. Такива сме си жените – все искаме да обгрижваме някого. Освободи ли се място в душите ни, бързо се намърдва поредният застаряващ комплексар, търсещ в нас майка си.
Усилията на отсъстващия родител винаги се ценят повече
Примири се с това. Родителят, който е даденост, просто се приема като даденост. Като обслужващ персонал. Като опонент и боксова круша. Поне докато не научи уроците, преподавани му от най-добрите учители – неговите деца.
0 Коментара