Не бях чувала термина „привързано родителство”. Нямах представа, че жените, които носят децата си в шалове като индийки, се кълнат в писана идеология и се изживяват като масонско братство. Не че имам нещо против, но ми изглежда нелепо да живееш в София, да дишаш смога и да претендираш, че гледаш наследника си природосъобразно. Как се получава това, след като кесим в една и съща градинка, около нас тичкат едни и същи бездомни песове, пълни с бълхи и кърлежи, над главите ни кацат едни и същи самолети, а когато духне вятър, в очите и косите ни влиза една и съща фина смес от пясък и прах. Що за претенции! По същия начин възприемам жените, които тръгват в планината с грим, високи токчета и издухани коси, за да са по-красиви от нас, обикновените туристи с гуменките и якетата.
Какво искат да внушат? Че си гледат децата по-добре, защото ползват пелени вместо памперси, кърмят ги до 5-годишни и не ги захранват с обичайните пюрета, а им пасират биозеленчуци. Кое дете, питам аз, ще се адаптира по-адекватно към мръсния въздух и бактериите, сред които неизбежно ще порасне – техните или моето? Освен ако не готвят своите за голямото преселение на Луната или на Марс, където ще живеят в барокамери.
Естествено, животът ме е сблъсквал с привързани родители. Странното е, че поддържат имидж на
духовно извисени хора, които пият само ручейна вода,
а в същото време се държат високомерно. Някакъв комплекс май насаждат на останалите родители, които нямат нищо против адаптираното мляко и купешките пюрета. Гледат ни с онзи особен поглед на хората, посветени в свръхсекретна тайна. Един приятел актьор забеляза, че по същия начин гледат народните певици – докато пеят някоя по-закачлива песен, те хитричко се поглеждат, кимат си, поклащат глави и заговорнически си смигват. Наричаме това поведение „заговорът на народните певици”. Привързаните майки са същите – поддържат имиджа на тайно общество, което едва ли не е посветено в тайните на египетските пирамиди. Това е заговорът на правилните майки.
В Заимовата градина, където разхождам невръстния си син, имам много приятелки по съдба. Повечето са по-млади от мен, но са приятни, интелигентни жени, които се опитват да бъдат добри и отговорни родители. Оформихме групичка, защото децата ни са на една възраст. Разхождаме се заедно, говорим си всякакви глупости, за да минава времето, и обменяме опит в отглеждането на хлапетата. Една от тях е истинска гордост за обществото на привързаните родители. Казва се Яна и е доста превъзбудена. За първи път я срещнах през есента на 2010 г. Бебетата ни бяха на няколко месеца. Открояваше се отдалеч от обичайната групичка майки с якета и маратонки. Беше наметната с пъстро пончо като тибетски монах, носеше висящи обеци в същите нюанси, плетена шапка, а невръстното й момченце беше мушнато в слинг. Разказваше как е родила вкъщи и колко било хубаво – въобще не боляло, съвсем друго нещо било да си на познато място вместо в някоя мръсна болница, където бъка от микроби, и т.н. Е, в течение на разговора лека-полека започнаха да лъсват пробойните в тази история. Оказа се, че не е раждала в своя дом, а в просторния апартамент на някаква богата леля, която живеела по половин година в чужбина. Освен това, по настояване на майка й, дошли лекар и акушерка. На мъжа й му прилошало, така че го изпроводили в съседната стая, а когато извадили бебето, докторът викнал линейка и го откарали в “Майчин дом”.
– Защо? – попитахме в един глас ние, обикновените майки.
– Ами нещо трябвало да го проверят, не знам точно – смотолеви набързо привързаната майка.
На мен ми стана интересен слингът, при което Яна ме заля с полезна информация. Според нея трябваше незабавно
да зарежа количката и да започна да нося бебето си близо до сърцето,
така щяло да се чувства най-добре и да расте спокойно. Обаче да не взема да си купя първия срещнат слинг – най-хубавите били тези, които имат халка, продавали ги в три цвята. Имало едни страхотни за лятото от памук, обаче тя си падала по мекия велур и т.н.
Характерно за породата „привързани родители” е, че всичко, за което говорят, е свързано със закупуването на разни скъпи неща. Един слинг например е към 100 лева, пелените са поне два пъти по-скъпи от памперсите, а за биозеленчуците е ясно, че са с голяма надценка. Въобще, скъпо удоволствие е това да си природосъобразен и да следваш инстинктите си, както ни учи науката на привързаните.
Тръгнахме бавничко да се разхождаме по алеите. Ние с количките и Яна със слинга с халката. По едно време нейният Сашко се размрънка, тя извади една цица и го накърми. Обаче той нещо не беше на кеф и лекичко повърна. За жалост майка му нямаше кой знае колко консумативи, защото пончото й нямало джобове. Носеше си само пеленки. Така че ние извадихме от оборудваните си колички кърпички и сухи дрешки, за да не кисне нещастното момченце в собствен сос, както се казва.
Тук е мястото да отбележа, че Яна е от майките, които не дават вода на бебетата си, докато ги кърмят, защото децата нямали нужда да пият. Аз обаче я сразих със следната информация: „Моят неонатолог каза, че вода се предлага, а детето избира дали да пие или не.“ Минаха няколко дни и се уверихме с очите си, че момченцето на Яна е от по-жадните кърмачета – нямаше нищо против да си пийва водица, добре, че майка му реши да ме послуша и да му предложи.
С времето тя ставаше все по-голяма атракция. Признавам, че доста се забавлявахме за нейна сметка, но с най-добро чувство. Сашко, както и моят син, беше дебеличък и много бързо наддаваше. На 8 месеца тежеше към 8-9 килограма и на Яна почна да й дотежава слингът и да се оплаква от мъчителни болки в гърба. Посъветвах я да си купи количка, но тя беше категорична: „Той е щастлив само когато е до сърцето ми!”
– Чакай, бе Яна. Кое бебе не е щастливо, когато го гушка майка му, – не се отказах аз.- Мойто не спирам да го нося, да го люшкам и целувам. Даже на моменти усещам, че му досаждам. Трябва да го оставиш да си почине малко. Знаеш ли колко по-доволно ще бъде, ако се опъне в количката и си поспи с ръчичките нагоре, докато го подрусваш по парковите алеи? Направо ще рахатяса.
– Не. Той не иска количка – упорстваше привързаната Яна.
Но, както обикновено става в живота, човек предполага, а Господ разполага. През лятото се прибирахме по-рядко – по цял ден стояхме с децата навън. Когато Сашко се наака, Яна му сменяше пелените в някоя от нашите колички. Започна да приема от нашите памперси и мокри кърпички, колкото и скандален да е този факт от гледна точка на привързаното родителство. Накрая една майка от нашата групичка, чието дете навърши 2 години, подари на привързаната майка своята лятна количка. Сашко направо грейна. Многому
хареса да го возят и да разглежда света свободно, вместо да го стиска майка му в слинга с халката.
Единственото, за което Яна не отстъпи, беше кърменето. Твърдеше, че Сашко не може да заспи, без да суче. Оказа се обаче, че кърмата й вече не е толкова хранителна, като в първите месеци и той много бързо огладнява през нощта. Налагаше се да го кърми през два-три часа и се оплакваше, че е много изтощително. Сто пъти й казахме да започне да го дохранва с адаптирано мляко, както правим ние, но тя не посмя да изневери на принципите си. Освен това непрекъснато броеше Е-тата (синтетичните добавки) в готовите бебешки пюрета и ни обясняваше, че си тровим децата.
Въобще хората, които вярват, че разполагат с рецептата за правилния начин на живот, са много дразнещи. Да родиш и отгледаш дете е предизвикателство за всички. За това обаче няма писани инструкции. Навремето имаше доктор Спок, в който всички майки се кълняха. Той обаче се самоуби. Сега има привързано родителство. Явно тези съвети са създадени за по-неуверените хора, които предпочитат да се оглеждат в чуждо мнение.
Абсурдно е да се опитваш да вкараш себе си и детето си в някакви рамки. Станеш ли родител, много добре знаеш кога да гушкаш, кога да попееш, да го изведеш на разходка или да го нахраниш. Няма правила, валидни за всички. Сред т.нар. “модерни родители” битува примерно тезата, че на децата не трябва да им се казва „не“. Това е вярно, но не е задължително. Има моменти, когато е по-добре да обясниш на детето спокойно защо не трябва да прави нещо, а не да викаш. Но има и други моменти, в които е по-ефективно да извикаш „не“, за да го стреснеш и да предотвратиш някое лошо падане, изгаряне, прищипване и пр.
Същото е и с храненето. Случва се да
нямаш вкъщи биозеленчуци или свободна кокошка и
да сервираш за обяд обикновено пюре. Спокойно, никой няма да умре! Не бих обръщала внимание и на коментарите срещу детските кухни. „Моят син няма да яде от общия казан“, беше мантрата на Яна.
Ние, по-възрастните майки, знаем, че най-важното е да си гледаш детето с любов, да бъдеш спокоен и да не прехвърляш негативните си настроения върху чувствителната му психика. Да слушаш инстинктите си и да го възпитаваш спокойно, така че да порасне добър, възпитан и достоен човек. А дали ще го носиш в слинг с халка, дали ще го кърмиш 5 години или 40 дни, това вече е божа работа.
Добре, че правилните майки не са със статута на тайна полиция и не правят внезапни проверки по домовете. Ако беше така, лично аз щях да отнеса зверски глоби – като се започне от предлагането на вода и памперсите и се стигне до детската кухня и адаптираното мляко. Въобще нашето семейство щеше да бере голям срам!
0 Коментара