Show me the money е саундтракът на американското образование и почти всичко в системата е въпрос на пари.
Не е пресилено да се каже, че в САЩ съдбата на едно дете зависи от пощенския код по местоживеене. Защото в повечето щати децата са задължени да учат в държавното училище по адресната регистрация. Дори не могат да изберат друго училище в същия град. Има строго очертани граници (school boundaries) и те стриктно се спазват.
Когато моят син тръгна на училище, децата в класа му бяха 16. В градчето, в което живеем, Лейк Форест, северно предградие на Чикаго, има общо 5 училища. Три основни (от предучилищна до 4-ти клас) една прогимназия (5-8 клас) и една гимназия (9-12 клас).
В Америка няма национален учебен план.
Има образователни стандарти по английски, математика, химия, физика, история. Децата държат тестове всяка година и така се отчита колко са напреднали. Но учебните планове се разработват на местно ниво. В нашето начално училище има отделно часове по изобразително изкуство, физическо възпитание, музика, драма. Това не е задължително изискване и на много места тези предмети не се изучават толкова отрано.
Синът ми беше затруднен какъв музикален инструмент да избере, за да свири в училищния оркестър. Верен на природата си, накрая си хареса виолончело, защото се свири седнал. Още по-трудно му беше да избере чужд език. Преподават се: латински, френски, испански и мандарин. Моят любознателен син премина през всички езици без френския. Сега вече четвърта година учи латински и е много доволен.
В местната гимназия списъкът на извънкласните клубове и възможности за спорт е впечатлителен. Освен традиционните отбори по американски футбол, бейзбол, волейбол, баскетбол и плуване има още поне десет предлагани спорта. Сред тях ветроходство, лакрос и водна топка.
В началното ни училище има и отделна лаборатория, където
децата отглеждат влечуги и растения,
правят научни експерименти с кока-кола и сода бикарбонат. Още от предучилищна възраст посещават всички музеи на Чикаго.
Всичко това е възможно, защото в нашия училищен район за едно дете в основното училище се харчат над 18 хиляди долара. Това са само бюджетни пари. Отделно има фондация, създадена специално да събира пари за училищата. Така на ученик се падат средно по още 7 хиляди долара годишно.
През четирите години на прогимназия в училището са били на среща с децата толкова много познати и известни писатели, актьори, научни работници, дори и астронавтът от „Аполо 13” капитан Джеймс Ловел. Всеки май се провежда Ден на кариерата. Тогава децата се запознават отблизо с професиите на възрастните. Миналата година им демонстрираха машина за разбиване на камъни в бъбреците и автомобил Тесла. За работата си разказаха: инженери от екипа на Елон Мъск, палеонтолог, неврохирург, фризьор, композитор, готвач и архитект.
Само на 12 километра на север от нас картината е съвсем друга. В градчето Норт Чикаго за всяко дете са похарчени 11 хиляди долара миналата година. Но поради бедността на родителите, основните проблеми на учителите и администрацията там са
да нахранят децата безплатно за закуска и обяд,
да им осигурят пособия, материали, раници, лечение дори. Там часовете по изкуства са много малко и се преподават от доброволци, а в класните стаи са по 30 деца. Резултатите от националните матури в този училищен район са катастрофални.
Мой познат има фондация за събиране и даряване на детски книги, Burnie’s Book Bank. Бърни ми разказваше, че едно момченце от Норт Чикаго, което много обича да чете, се свързало с него с молба да му занесе книги. Защото заради огромните разстояния тук, детето няма достъп дори до обществената библиотека. Просто няма кой да го закара до там, тъй като майка му работи на две места, а баща му е в затвора. Моите прогнози са, че това дете ще се справи с проклятието „пощенски код“.
Но много от приятелите му ще останат в същото градче, ще бъдат нископлатени и децата им ще живеят в същото или подобно предградие.
Освен ако нямат късмета или таланта на Джей Зи.
Най-общата схема на финансиране на училищата в Илинойс е 45% от щата, 45% от местни данъци и такси и 10 % от федералния бюджет. Навсякъде в Америка принципът на уседналост строго се следи.
Наскоро една самотна майка в щата Ню Йорк беше арестувана, защото е записала децата си да учат в предградието на Рочестър Грийс, а не в самия град, където живеят. Майката е използвала фалшив адрес. Все още няма присъда за нея. Прокурори поискаха 80 години затвор и за друга майка, от град Атланта, щата Джорджия, по същите причини. В обвинителния акт, според US News and World Report, са изброени 16 нарушения на закона в опита на майката да осигури по-добро обучение за трите си деца. Но, нали знаете, в американската правосъдна система съдебните заседателни имат последната дума. И след осем дълги години процес, майката беше оправдана. Има стотици случаи, в които, хванати в нарушения, родителите са задължени да върнат годишната сума по обучението на децата.
В градовете, предградията и селата, където къщите са по-скъпи, училищата са по-добри. Голяма част от българска общност в Чикаго е съсредоточена в предградия на северозапад от града. Там училищата са с отличен рейтинг, красиво е и няма престъпност.
Жени Цанев е майка на две дъщери. София в шести клас и Калина в трети. Тя и съпругът й Тихомир са избрали да живеят в Арлингтън Хайтс, защото районът е с едни от най-добрите училища в щата. Според Жени американската система насърчава родителите да съдействат в процеса на образование на децата. Възможностите според Жени са безброй – четене на приказки в клас, презентация на учебни материали, организиране на празници.
Симона Ролинсън и семейството й живеят в Барингтън. Приказно красиво и пасторално зелено предградие на 60 километра северозападно от Чикаго. С красиви и скъпи къщи и огромни дворове. Симона има две деца. Изборът на къща в това градче и за тях е предопределен с отличните „бележници“ на училища тук. За нея едно от най-големите предимства на образованието в Америка е възможността да се преподава според нуждите на всеки ученик. Ако детето има специфични образователни нужди,
екип от специалисти разработва план за него
И обратно, ако детето е надарено, има класове за талантливи деца. Симона е голям фен на възприетия преди няколко години стандарт в Илинойс Common Core. Според нея този относително нов метод за образователна стандартизация развива любопитството и концептуалното мислене на подрастващите.
Биляна Курташева има уникален според мен поглед към американското училище. Тя и дъщеря й Рая придружиха съпруга й, писателя Георги Господинов, за една година в Ню Йорк. Семейството избра да живее в Бруклин. Според Биляна твърдението на някои българи, че децата в американските училища са по-назад академично от българските, са необосновани предразсъдъци. Какво харесва тя в американското училище? „Основно предимство беше, че всичко се проиграва, изтанцува, строи, че няма зубрене, но заедно с това четенето е в центъра на всичко (индивидуално, по двойки, в групи), че стремежът е да се създава общност“.
Моите лични впечатления на майка на деветокласник са, че в американското образование не е важно какво знаеш, а какво можеш. Децата тук не наизустяват, никога не ги изпитват пред черната дъска за факти, термини и дати. Как си стигнал до отговора е точно толкова важно, колкото е важен и самият отговор.
Образованието в Щатите е много практически насочено. Когато синът ми в пети клас учеше проценти от число, в часа дойде един баща, брокер на „Уолстрийт“. Той обясни на децата за борсовите индекси и ролята на процентите при търгуване. В осми клас пък цял срок по английски и история децата изучаваха холокоста. Накрая отидоха в Музея на холокоста, където говориха с оцелели от Втората световна война.
Но едно е сигурно: за добро образование в Америка са нужни пари. Много пари. И онова изгарящо желание за успех, което всички емигранти носим.
0 Коментара