Когато цялата ти къща на практика е събрана в хола, не можеш да си откриеш гащи, а по току-що изпраната ти риза са се появили ситни, но все пак отчетливи прашинки, изводът е само един – бедствено положение вследствие на ремонт.
Не че искам да се оплаквам, защото в момента стоя в снежнобяла кухня и ръся очарование на шарено кресло, под прекрасна картина със стилизиран слънчоглед, но преживях адска седмица. Да не кажа – адски две седмици. Удивителното е, че не ремонтът успя тотално да съсипе нервната ми система, и аз от човек с биволско спокойствие се превърнах в истерична кифла. А подготовката и вземането на всички решения, свързани с него. До вида за хоспитализация ми оставаха само ролки, пеньоар и истерични пискливи крясъци. Слава Богу, съм лишена от типично женски гласец и поради особеностите на алта ми не мога да вземам високи честоти. Така че – оставаха ми само ролки и пеньоар.
Дали кухнята да бъде бяла? Ами какво ще стане, ако е прасковена?
О, не – ще бъде бяла, а една стена от инак неголямото пространство ще бъде в цвят. В какъв цвят? Бледосин? Или пък не – по-добре лавандула, не – най-добре оранжев. Не. Бяла ще бъде. Защо пък да е бяла, не е ли скучно? Може би все пак е по-добре – малко пространство бял цвят. Е, какво като е малко пространство – дали няма да стане много болнично? Не. Бяла ще бъде. Решено и повече няма да си сменям мнението.
След като реших цвета, се изправих пред друго сериозно изпитание. О, боже – каква марка латекс да използвам? Очерта се поредната безсънна нощ. А посещението в магазин за бои ме изправи пред почти екзистенциална криза тип: „Да бъдеш или да не бъдеш“. Над 30-те вида бял латекс предизвикаха следната асоциация: представих си как стоя с тъмни сенки под очите и пробвам по няколко ръце от всяка марка, след което правя сравнителен анализ, стъпващ на показателите “качество-цена”. В крайна сметка грабнах първото мернало ми се пред очите и избягах с писъци от представата за себе си.
Слава богу, за спалнята нямах тези колебания, но пък изборът на почистващи препарати ми разказа играта…
Инак самият ремонт протече леко, даже забавно, с бачкане по 14 часа дневно, за един уикенд. Изморително, но приятно, с ядене на кренвирш и хляб и пиене на количества бира. До дъха на общ работник ми оставаше само една глава лук и ароматът на разтворено мастило от вчерашния вестник, който служи за чиния.
И сега, когато щастливо си клатя краката в кухнята, смучейки огромната си сутрешна доза кафе, няма как да не заключа, че
по-изморителното от ремонта е първо решението за него,
второ – решението за изпълнението му и, трето, решението за материалите.
И докато правя тези изводи, ми звъни телефонът. От другата страна е ведра приятелка, решила да се ограмотява политически под влиянието на обострената социална чувствителност на гражданското общество. И така, от дума на дума, една сутринт тя ме пита за кого да гласува.
Как за кого да гласуваш, бе? –кресвам й наум, а кротко изговарям: „Много зависи какви сфери от живота те вълнуват, как искаш те да се развиват, какъв тип правила искаш. Изобщо – твоят глас на изборите зависи от личното ти усещане за живота“. След като се чувам какво казвам, изпадам в тих ужас, че съм се превърнала в една от онези празнословещи твари, ползващи удобни и подредени що-годе грамотно думи, неказващи абсолютно нищо.
„Ти какво искаш точно, мила моя? Да ти кажа за коя партия бих гласувала аз? Какво точно искаш от мен – да ти преразкажа труда си в последните години, някак компресиран и казвайки най-важното? О, не искаш да четеш медии, не слушаш новини, те те лъжат, така ли? Ами защо тогава се обръщаш към мен? Смяташ ме за честна? Добре, ето ти тогава честното ми мнение…“ Така започна краткият телефонен спаринг.
В тази държава политиците ползват липсата на информираност у избирателя. Изговарят думи в пространството, разчитайки, че те се забравят. Това в общи линии става навсякъде по света. Но само тук, в тази малка държава, в която боядисването на една кухня е способно да ти разсипе бюджета за месеци,
избирателят решава по-осторожно какъв латекс да си купи от това за кого да гласува.
То е същото. Не, не ми опонирай. Изборите са като ремонта – от теб зависи в какво ще живееш. Дали в цигански катун с лилави стени и други налудни екстравагантни идеи, или ще решиш, че стаята ти трябва да е бяла, чиста и приветлива. И това няма нищо общо с онези бръщолевения на Бойко Борисов за „оправянето на къщичката“. Защото има и кофти майстори.
Изборът на бояджия е същото като да избереш управник. Изборът на цвят латекс е същият като избор на партия. Защото в основата си ти – твоето усещане за живота ти и твоето усещане за комфорт. Защото именно бояджията ще наплеска кухнята ти така, както ти си му поръчал. И най-важното – после някакви години ще трябва да живееш с тази кухня, в този цвят. И само от теб зависи дали докато си правиш кафе, ще трябва да мижиш от ужас да не съзреш нахлепаните стени в розово и сиво, да кажем, или ще се разположиш със задоволство в креслото си.
Правя кратка пауза, а девойката задава въпрос: „Добре де, ама аз откъде да знам каква марка латекс да избера, образно казано“.
Тук е мястото да кажа, че на тази дама лично аз й помагах с ремонта у тях и знам какви мининаучни изследвания проведе за избирането на кофичка боя. С четене, отговарям. Ти някога чела ли си предизборната платформа на партията, за която си гласувала? Отговорът е: не. Значи да избираш латекс с усърдието на написване на дисертация – можеш, да изчетеш пет страници – не можеш? Тя опонира: Да де, ама те всички лъжат. Малко псувам наум, но продължавам спокойно:
Лъжат, защото могат. А могат, защото ти им позволяваш.
Ако ти избереш Пешо да ти прави ремонта – на честната му дума ли ще се крепиш, или ще искаш оферта? Пак е същото – като прочетеш платформата на дадена партия, ще запомниш какво ти обещава. И ще я стимулираш или наказваш в зависимост от изпълнението на ангажиментите й, казвам аз, и вече се паля: Няма логика, по която да се подготвяш за ремонт на спалнята си един месец, изчитайки всичко за материали, бригади и прочие, а да ме питаш за кого да гласуваш, разбираш ли? Всички те лъжат, защото знаят, че не можеш да ги контролираш, понеже ги гледаш само в две предизборни студиа. Знаят, че могат да ти връзват всякакви шарени пилета. А ти не правиш нищо, за да им покажеш, че това не е точно така.
Мисля, че схвана. Даже ме пита къде да прочете платформите на партиите. И обеща да ми каже изводите си.
Сега спокойно мога да ида на работа и да пиша за предизборните обещания на всички. Защото знам, че поне един човек, вече прочел ги, ще може да съпоставя разбраното.
Иначе знам точно в каква кухня искам да пия кафето си сутрин. И съм напълно сигурна в каква държава искам да живея.
Няма по-удовлетворяващ резултат от този, който идва вследствие на правилния за теб избор. И няма по-справедливо наказание от това, което налагаш като санкция на лъжа, на която си повярвал.
Има редица примери за изхвърлени майстори по средата на ремонта. Наскоро това се случи и със страната ни.
Някак важно е обаче да хващаме, че ни водят за носа навреме. А това става само по един начин – с много предварителен размисъл, набавяне на информация и прецизно движение на ръката към урната. Същото е като боядисването – прецизни движения и добри материали.
0 Коментара