За отношенията между жените и парите могат да се изпишат томове. И бас ловя, че повечето ще са пълни с клишета. Като вицовете за блондинки. Не ме разбирайте погрешно, и аз се забавлявам с мои приятелки блондинки и вицовете за тях. Някои са го изпитвали на гърба си, понеже всеки ден е било да им разказвам по един блондински виц. Обаче, едно е да пародираш някаква клиширана практика, довеждайки я до хипербола, съвсем друго е дори да не знаеш, че използваш клишета. А за прочита на отношенията между жените и парите второто, уви, е масово вярно.
Но да започна от другаде. Става дума за стереотипите. Изпадам в зле прикрит бяс заради тях. “Нали е момиченце, трябва да се научи да готви”, “това не е занимание за момичета”, “е, нали ги знаете момчетата, те са си по-буйни”, “я се стегни, мъжете не плачат”. Това са стандартни реплики. Ежедневни. Повсеместни. Неизкореними. Устойчиви като бурени. Розово за момиченца, синьо за момчета. Това е мега стереотипът, който обобщава всичко. А защо, под ягодите, не направите розови парички за момиченца, за да си ги
харчат само в розовите молченца,
където да си купуват розови нещица? И сини пари за момчетата. Тях не ги наричате момченца, нали? Не ги гледате снизходително, когато заговорят за бизнес. Не се държите с тях покровителствено, когато водите спорове. Не ги учите от три- годишни (примерно) да готвят и чистят. Не сподавяте усмивки, когато ви разказват за мечтите си. О, чакайте. Забравих. Мъжете не мечтаят. Те имат планове. Мечтите са за момиченцата.
И често ги окуражавате тези мечти да включват рицар на бял кон (в скъпа кола в съвременната си версия), който ще се грижи за тях. Предполага се, че момиченцата не могат да се грижат сами за себе си, очевидно. Защо? Защо правите това? Да не би да разполагате с някакво мистериозно тайно ръководство за отглеждане на хора, в което императивно е записано, че такава е неотменната и абсолютна истина? Едва ли. Е, именно. Което ме връща към темата за жените и парите.
Представете си, че има жени, които явно не знаят, че са жени и не участват в розово-синия маскарад. Те са наясно, че купуването на чанти и обувки не е инвестиция. Даже често не ги вълнува как са облечени, защото имат по-важни задачи. Главите им са като квантови компютри, които обработват информацията за милисекунди, жонглират между задачите, спасяват света (понякога съсредоточен в едно обелено коляно, друг път – в договарянето на мир), правят по n-броя неща едновременно и т.н.
Има жени, които наричат плановете си мечти,
защото са пропуснали да разберат, че има разлика между двете. Има жени, които знаят стойността на парите. Те могат да нахранят 10 сирачета със сумата на дневната ви доза кафе. Има жени, които са принцеси. Не защото са в розови рокли, а защото нямат нужда от принцове на бели коне. Те не се крият от този свят зад стените на замъци. Те го създават. Никой не учи жените на финансова грамотност. Но те се научават сами. Управляват оскъдни или огромни бюджети с еднаква вещина и успех.
И сега ще ви засипя с малко данни. Миналата година редовната класация Fortune 500, списък, който подрежда най-големите щатски компании, показва, че 32 от тези компании (6.4%) са управлявани от жени. И това е най-високият брой на жени-лидери в тази класация за цялата й 63-годишна история. Жени управляват 7 от водещите компании в класацията (Fortune 100). Това явно е добре в сравнение с преди. Но добре ли е всъщност? 6.4% са нищожно и тъжно признание за сериозните дефицити в бизнес средата и ясен знак за неравностойното положение на жените в бизнеса.
Знам, че има много жени, които нямат професионална кариера и попадат в т.нар. категория домакини. Абсолютно несправедливо наименование, впрочем. Домакините са жените, които не ходят официално на работа. Но това съвсем не значи, че не работят. А и нямам идея как е редно да се остойностява трудът им.
Колко струва един час готвене?
А три перални седмично плюс простиране, сортиране и гладене? А целодневно отглеждане на дете с всички съпътстващи детайли? От моята гледна точка са безценни. Някак си тези задължения са атрибутирани по презумпция на жените, а в същото време не се смятат за работа. И жените, които ги извършват, но не работят друго, не се смятат за работещи. Не знам това на вас как ви звучи. За мен няма по-важна работа например от превръщането на едно новородено дете в човек. Така че има нещо много сбъркано в това.
Според данните на Световната банка жените съставляват 39% от световната работна сила. И още нещо – изследване на McKinsey Global Institute показва, че ако в световната икономика бъде впрегнат пълният потенциал на жените, това би означавало към стойността на глобалния брутен вътрешен продукт до 2025 г. да се влеят около 28 трилиона долара. За да си го представите – това е 28 с 12 нули отзад. “Ако”, обаче. Извинявайте, че повтарям, но това “ако” се оказва важно.
Извинявайте и за този текст. Вероятно очаквахте лековат наратив за това как жените харчат пари, за предпочитани продуктови категории и тук-там някоя забележка, че жените все повече и повече харчат пари, които сами изкарват. Обаче този текст взе друг обрат. Започнах го след тежък ден в офиса, когато за пореден път си задавах въпроса
каква е ролята на пола в работния процес.
Аз съм в този бизнес от 21 г., 17 г. от които битувам на най-високите йерархични нива. Работя в държава – стожер на Европа. И въпреки това има ситуации, в които си задавам такива въпроси, ситуации, в които срещам снизходително отношение и липса на уважение към мнението ми само на база на пола ми. И така този текст заживя свой живот и стана гневен, фактически и суров. Защото, в противовес на доминиращото мнение, че жените най-много обичат да харчат пари, искам да ви кажа, че не по-малко обичат да правят пари. И то не от алчност, а защото могат. Могат толкова добре, че понякога е плашещо. Откриват пътеки към успеха, които са толкова невидими, че са смятани за невъзможни.
В свят, в който розовото е за момиченца, заедно с рецептите, легените и приказките за принцове – спасители, жените са гигантски икономически фактор, въпреки всичко. И то не просто като потребители, а като създатели на икономическа стойност. И в този ред на мисли, ако искате моята прогноза за утрешния свят и ако толкова държите на клишето, тя ще е кратка: Paint it pink and live with that.
0 Коментара