Най-важното качество на мъжа, за когото ще се омъжиш, е той да е човек, с когото можеш да се разведеш. Със същата сила тази максима важи и за жената.
Не че това прозрение помага по-късно при раздялата, де… Защото с какъв човек си се събрал, става ясно, едва когато тръгнете да се разделяте. Вероятно 65% от четящите тези редове, са съгласни с мен. Или тепърва ще се съгласяват. Според статистиката такъв е процентът на разводите в България. Това ни превръща в една от държавите с най-много разводи в ЕС и първенец в тази област на Балканите.
Тогава, ако е вярно, че всеки развод е една малка война, то страната ни е раздирана от постоянен граждански конфликт.
Мъже срещу жени. Бивши срещу настоящи. Тъстове срещу сватове. Неговите адвокати срещу нейните. Леля му срещу стринка й. Той срещу всичките й приятелки. Тя срещу колегите му. Нищо чудно, че стресът сред българите е с особено високи стойности. В тази обстановка жертви на гражданската война са децата, кучетата и приятелите, обречени да се разкъсват между лоялността и обичта си и към двамата.
Някои се развеждат с лекота, сякаш отиват на сладкарница.
За други разводът е предпоследният изход преди смъртта
Но и за едните, и за другите, раздялата е катастрофа, корабокрушение, голгота. Не само заради загиналата скоропостижно, удавена в неизмити чинии, удушена от спорове за боклука, разкъсана от скандали за пари и изпарена от липсата на истински секс любов. Дори когато и двамата партньори са наясно, че всичко е приключило и скоро трябва да му сложат кръста, разводът е изпитание. Той е провалът на дългогодишен план, на житейската ти концепция, на стотиците ежедневни или генерални решения за това накъде и с кого вървиш и докъде искаш да стигнеш. Той е връщане в изходна позиция, но с нанесени рани и с покълнали страхове.
По принцип разводът е мръсна игра. В нея единият партньор взима еднолично решението да потопи кораба, намира си спасителна лодка, запасява се с храна, любовник, пиене и верни другари, скача в нея и ти маха от далечината с документите за раздялата. Спасявай се, моряко, да пукнеш дано!
Съвет към онези 35%, които все още не са хвърлени в дълбокото: Много по-елегантно е, ако двамата седнете на масата и решите на коя дата ще се разведете. Точно така, както сте го направили и със сватбата. Тогава всеки има време да се подготви – емоционално, психически, финансово…
Факт е, че днес
хората живеят твърде дълго, за да прекарат целия си живот само с един партньор
Разводът в повечето случаи е неминуем. Но и мечтата все пак следващият брак да е в 35-те процента също.
Каквото и да напиша за развода сега, за онези 65%, които са корабокруширали, е твърде късно. Тях само ще ги посъветвам да държат глава над повърхността, все някога ще изплуват. Затова ще се обърна към непокварените. Ако все пак той ви сполети… Седнете на масата като генерали на две противникови армии и уговорете договора. Без любов, но с уважение… Победени сте и двамата. Недейте да падате жертва на егото си. Раздялата е абсолютният край. Ако сте го докарали дотам, какво значение вече има, дали той е спал със секретарката си, или тя се е оплаквала непрекъснато на майка си? За съжаление съществуват твърде много бивши на този свят, които много държат последната дума да е тяхна. Заради едното его хората са способни след развода си да извършват истински военни престъпления, само и само, за да „си го върнат тъпкано”. Но дали, ако пребиете новото й гадже, животът ви ще стане по-хубав? А и ако сготвите и изядете кучето му – едва ли. Така че стиснете си ръцете, разделете си бойлера и колата, излезте от стаята и се забравете. Поне за първите пет години.
Не си въобразявайте, че в началото ще сте приятели. Ако до вчера сте изпадали в истерия заради това, че той хърка или тя винаги закъснява, няма как днес това изведнъж да ви се стори маловажно.
По-трудно е, ако имате деца. Тогава доброто примирие и уважението са задължителни, защото страницата остава отворена. Детето не е виновно за счупената чаша, червилото на яката, загорялата мусака… И ако възрастните узряват дълго време за окончателното си решение да се разделят, то за детето подобно развитие идва като гръм от ясно небе. Травмата е голяма и единственият начин да я облекчите е, като си останете негови родители. И двамата. Без да го използвате, за да накажете другия. Изкушението често е голямо.
Жените откъсват децата от неверните си бивши
Мъжете насъскват отрочетата срещу глупавата си екс. А за малките единственото важно е да знаят, че ги обичат, каквото и да става. Толкова много, че да не искаш да му отнемеш таткото. Толкова истински, че да се постараеш да се справя и сама майка му. (А това включва повече от изречението: „Аз ще му купувам якето и обувките през зимата, от теб –останалото.) И че не детето е причина за раздялата, защото това е първото съмнение, което го обзема. Преиграването обаче също не е на място – ако се преструвате, че си прекарвате чудесно уикендите отново двамата, за да сте заедно с детето, то ще се учуди каква тогава е причината да не се съберете окончателно. Най-важно е да има яснота и уважение. За всеки един участник в развода.
Все пак едно време се държахте за ръка. Пуснете я, без да я хапете.
КАПКА ТОДОРОВА е кореспондент на вестник „24 часа“ в Германия. Автор на книгата с фейлетони „Секс, мусака и революции“ под псевдонима Лола Монтескьо.
0 Коментара