Роман Димитров е на 62. Завършил е Руска филология във Велико Търново. Пише разкази, които можете да прочетете в www.public-republic.com. Има и роман, публикуван в алманаха за литература „Света гора“.
На роми ли преподаваш, Романе, или на циганчета?
От 5-6 години – на циганчета сега. Преди това 25 години – в руско училище, 12 години му бях директор. Преподавах руски език. А сега съм възпитател, т.е. всичко…
Харесва ли ти да бъдеш учител?
Да, аз само учител съм бил. Започнах в „районното“ езиково училище, тогава София беше разделена на райони. Децата бяха отворени и интелигентни… Това ми харесваше и предизвикваше, учеше се много литература. Пък и не съм се замислял за нещо друго. Не съм станал учител, за да забогатея, нали? Това обяснява доста…
Децата харесваха ли те?
Харесваха ме. Млад, хубав, умен, с чувство за хумор, уважавах ги… Уважението е нещо важно, което те усещат. Това, че им даваш да разберат, че ги приемаш каквито са, е важно за тях. Като кажат някои: „Ах, аз обичам децата!“ – било родители, било учители – ставам малко подозрителен. Всъщност, това не е възможно. Много често всъщност тези хора обичат властта. Достатъчно е и едно дете, за да си Наполеон, не ти трябва армия от 500 000 души. Това става често и вкъщи, и в училище. Но се „рационализира“ като обич.
А трябва ли да обичаш децата, за да си добър учител?
Ами това е част от патриархалния все още модел у нас. Повтарям: уважение и приемане са нужни.
Сравняваш ли циганчетата с другите деца, на които си бил учител?
Тук е друго, сложно е, натоварено с допълнителни проблеми, не ми се говори за това.
На какво най-много държиш да научиш децата?
Да чувстват, да могат да казват: „Хубаво ми е, тъпо ми е, яд ме е, щастлив съм“, вместо: „Аз мисля, че…“. Защото това учи на непринуденост; моралните спънки затрудняват естествеността. Децата имат един механизъм да ти отговарят с онова, което ще ти затвори устата, или поне онова, което очакваш. В един руски филм на момчето му се карат, че прави безобразия и му задават сакралния въпрос: „Какво искаш да постигнеш!?“. Той: „Ами да се боря за окончателната победа на комунизма“, хо-хо.
Е, нали има куп учебници и методически указания, които изискват определени отговори?
„Изискват определени отговори“ е твърде журналистически казано. Има общи цели, има резултати и има много начини да се постигнат. Поне в литературата е нормално да стигнем до извод, който не е учебникарският.
Кой учител е добър учител?
…Ако стане експлозия и пожар, учениците на „демократичния“ учител ще постъпят по много начини, част – погрешни. Учениците на „свирепия и консервативен“ ще го последват като един, щом им заповяда и ще се спасят повече. Трябва гъвкавост. Познавам един тип учители, често начални – ами не са интелектуалки, но има нещо у тях, децата мрат да са около тях, научават… Но днес учителят трябва да знае всичко по дисциплината си, излязло до вчера включително; да знае два езика минимум; да владее задълбочено компютър; да чете; да знае всички тенденции в литературата, изкуството; да ходи на театър, опера, кино, балет, концерти, естествено и непрекъснато; да има шофьорска книжка и да има чувство за хумор; да спортува; да има дар слово и да говори увлекателно.
Това е Леонардо да Винчи!
Не, това е нормален учител в съвременния свят от два века насам. Съмнението в него идва заради това, че служителите на нашето министерство са стотици и повече, а не 16 – като в Швейцария. И идеята, че такъв витрувианец е възможен, ги плаши…
Много чиновници – лошо образование?
Естествено. И не само в нашата област. Чиновничеството е бич, защото той се старае да не предприема и да не действа, за да си запази мястото и удобството. Чиновниците са по-вредни от политиците. Те говорят в „ще“, приказват за „изграждане“, за „обективни обстоятелства“ и пр.
Но да питам – кое в изброените от мен неща за учителя ти се вижда в повече?
Виждат ми се съвсем нормални критерии, но изискват време и пари. А учителите никак не са богати.
Защо да не го сравним с един католически свещеник? Той от 10-11-годишна възраст е в католическото образование… После учи 5 езика (+ двата мъртви) и получава освен теологическото си висше образование още 2 висши образования – лекар и юрист, ветеринар и учител и т.н. След това го пращат за десетина години в Боливия или Тайланд и накрая се прибира в родния си Кричим… Е, как изглежда в очите на съгражданите си!
Като извънземно.
И ако ти е болно говедото или жена ти, той ще дойде посред нощ и безплатно ще оправи всичко, а сутринта ще си води месата. Това значи „учител-интелектуалец“. Как са изглеждали нашите предци, които са следвали в Париж, Лайпциг, Москва и после са се връщали даскали в село Горна Неволя?
Явно от всяко дърво свирка не става.
Става. Има и талант, но има много научаване. Добрата система може да направи от посредствения учител добър. Е, изключителен – по-трудно.
Системата не е добра обаче.
Не, тя е свръхконтролираща, проверяваща. Не делегира права на директорите и учителите да вземат истински решения…
В Дания гостувах на едно грамадно училище и викингът директор ме разпита за у нас. Като чу, че има Педагогически съвет, щеше да припадне! Как! Не аз лично да взимам решения и да нося отговорност!?
Разкажи ми за децата. Будни ли са, любопитни ли са? Ще поправят ли глупостите на възрастните?
Да. Винаги съм вярвал в това. Пак не говоря за циганското училище, макар че учителите там извършват ежедневен подвиг. И като видиш 20 циганчета с бели ризи да казват стихове за Левски, да пеят и да тропат хора… Но ти казах, там е отделен разговор. В стандартното училище има много деца, които ме възхищават. Бил съм по-тъп от тях на тяхната възраст. Ние виждаме крясъка, татуировките, чалгата, простотиите и „бисерите“, но има и други. Те ще ни управляват скоро. Една хубавица мълча 3 години, накрая, когато класът се беше умълчал, тя клепна с мигли по навик и каза нещо толкова вярно и красиво, че всички се шашнахме.
Това е огромна професия!
Макар че учителят от първи до дванадесети клас формира едва около 15 % от детето. Има по-мощни и важни фактори после – родители, любов, студентство, професия… Понеже мразя сантиментални учитело-ученически лигочи, учех учениците си да ме забравят, когато завършат.
0 Коментара