Самотна майка няма

Седим с една приятелка на припек, пийваме си бирата и претакаме теми от ежедневието и еженощието. Ще кажете, айде, хубава работа, кафе няма ли за вас, нещо леко, нещо дамско, какви са тия бири, фини жени сте. Така е, прави сте, обаче точно сега и двете сме щипнали от домашните задължения и точно бира ни се услажда, пък и нали тя върви някак на многострадални разговори. И двете сме майки, и двете имаме вкъщи малки инквизиторчета, за които даваме мило и драго, оставяме ги да ни се качват по главите и да играят там казачок.

Аз мрънкам кахърно как откакто се разделихме с бащата на моето, опъвам за всичко сам-сама и нямам време и сили да си кажа и заглавието – работа, покриване на сметки, пазаруване, възпитаване, култивиране, екскурзии, лекари, дисциплиниране, всичко. Моята приятелка контрира, да не съм си мислела, че тя, като имала мъж в къщата, не правела всичко това и как той не си мръдвал пръста за нищичко, само носел парите и гледал детето им, когато тя ходи на работа, но иначе хич го нямало.
Знам какво ще ми кажете. Че всяка майка е самотна. Независимо от това има ли партньор, или няма. Ще кажете, че всяка жена отваря очите си сутрин с единствената мисъл, че е

многоръкият Шива,

а вечер ги затваря със съжалението, че е могла да има айде не пет, ама поне още две ръце, за да свърши още нещо от деня. Като се поогледаме, да, вярно е, че е пълно с жени, на чиито плещи лежи пазаруване, готвене, пране, гладене, цялата досадна домакинщина плюс занимавките покрай децата. А колко мъже познавате, които да работят по цял ден, пък да се прибират на бегом вкъщи, по пътя да напазаруват, да бързат да отворят вратата на домашното огнище и с нетърпение още полуизули обувките си и тъкмо измили ръцете си да запретнат кухненската престилка и да завъртят я мусака, я гювеч, плюс салатата и десерта. Докато вечерята се пече във фурната, същите тези мъже да препитат децата си как и що е било в училище, да прострат прането, което са бухнали в пералнята на влизане от работа и по пътя към кухнята, а по някое време с лъчезарна усмивка да приканят цялото домочадие на трапезата. Секс ли казахте, ама разбира се, че след целия този дневен героизъм, нощем и да са онова перпетуум мобиле в леглото, за което рекламният бранш и онзи на медицинските филми само могат да мечтаят.

Именно това се очаква от жените-майки.

Или поне повечето са убедени, че това се очаква от тях, сами си надяват смирено оглавника и безмълвно поемат отговорности за всичко, като изземват всички роли в семейството. А когато вече се усетят, че нелепо са се натоварили и навярно прецакали, вече е късно. Не отварям дума за културните мероприятия, социалните контакти, фитнеса и личностното развитие, но считайте, че въпросните подробности от ежедневието ги пишем за голяма част от майките прежалени. Играта е загубена и въпросните майки безвъзвратно са се катурнали в бунара на собствената си самота. И тогава от само себе си идва оня момент с кахърната бира и оплакванията.
Ако обаче трябва да сме прецизни, самотни майки няма. Всичките тези жени, които волю или неволю са се впримчили да влачат нанякъде каруцата на домашния уют, в никакъв случай не са самотни майки. Самотни може да са като жени, като любими, като съпруги, като същества, жадуващи за ласка, топлота и внимание, или същества, които се нуждаят от помощ. Самотата може да я почувстват в желанието си да са адекватни партньори за сериозни разговори вечер на приглушена светлина, приятели, хора, очакващи взаимност, но не и като майки. Една майка никога не е самотна. Защото

майката има мисия, има визия,

има неизбежността на най-важния проект в живота си, има ангажимент и заетост, която няма как да откаже. На майката почти не й остава време за усамотение, камо ли за самота.
Ето, при мен всичко започна от забременяването. Онези броени месеци, когато растеше в корема ми, съпреживявах с малкия човек всяко негово потрепване, обръщане, среднощно вълнение или негодувание. Говорех му, пазех го, забавлявах го с рок-радио, напук на всички препоръки за класическа музика, обещавах му да го обичам безкрайно и да съм винаги до него. После го родих, преборих се да мога да го кърмя възможно най-дълго, разнасях го във вързоп нагоре-надолу със себе си, за да мога да съм в услуга на глада и жаждата му по всяко време, будех се нощем с него, не спях денем, забравих за работа, за всичко и всички, че даже и за себе си. Съпреживявах всяко поникнало зъбче, после първите пречупени изречения, първото ожулено коляно, споделях радостта и тревогите му, че даже и въшките, които донесе от детската градина, споделих в един момент. След години се посветих на обсъждане и

подкрепа в първите му любовни трепети,

приемане на пубертетските му прищявки, но и го оставих да ме зарази с оная огромна доза неподправеност, мъдрост и чистота в отношението си към света, която само едно дете има. Е, как да съм самотна?! В щастието си няма как една жена да е самотна. Още повече самотна майка.
За нашенските разбирания самотна майка е жената, която няма мъж до себе си в домакинството, за пред хората и закона – неомъжената, разведената, вдовицата, избралата или принудената да живее сама с детето или децата си и да е отговорна за всяко тяхно дихание, крачка, решение, измиване на зъбите, писане на домашни, обличане и възпитание, настояще и бъдеще. Това е жената, която е и майка, и баща, и авторитет, и портмоне, и вселена.
И тук нека вметна едно кратко отклонение. В Германия положението е подобно, с тази разлика, че на немски самотните майки се наричат възпитаващи сами и са около 20 процента от обществото (има и такива мъже, но са по-малко). Около половината от възпитаващите сами са застрашени от бедност. Доста използват това, че

официално или неофициално до тях няма партньор,

и се възползват от парите на държавата, поне докато децата не пораснат и не станат самостоятелни. Голям проблем на самотните майки в България и на възпитаващите сами в Германия е финансовата издръжка на децата. В Германия към социалните служби има възможност правата на малките човечета да бъдат защитавани безплатно. Службите изнамират родителя, който трябва да плаща издръжка и при съпротива или нежелание от негова страна със свои си методи го принуждават да плаща. Въпросните служби превеждат по сметка на родителя, който отглежда през повечето време детето (или децата) предплата според закона, а после си търсят парите от родителя, който би трябвало да плаща издръжка. И няма измъкване. Доскоро въпросната предплата важеше ежемесечно до 12-ата година на детето, но след промяна на закона сега вече държавата осигурява въпросната минимална финансова инжекция до навършване на 18 години. Ако родителят, който отглежда сам детето си, няма достатъчно финансови възможности, държавата откликва с помощи за жилище, транспорт, образование или ежедневни разходи. Едва ли става дума за къпане в пари, но поне малко от малко въпросният отглеждащ сам детето (или децата) си родител да прескърца до следващия месец пак си струва заради спокойствието, с което през това време той може да обгражда отрочето си, без да се тревожи за преходни

проблеми, каквито са паричните.

Ако погледнем на явлението самотна майка емоционално, може да видим как нелепо и пренебрежително сме склонни да се впускаме в клишета. Сякаш ни харесва да предозираме и драматизираме повече от необходимото, като отдаваме значение на страдалчеството. Колкото по-обрулена и ошмулена от съдбата е една майка, толкова по-героична героиня е тя. Пренебрегваме положителното в цялата тази работа. Жена, която сама отглежда детето или децата си, я наричаме лековато и легитимно самотна. Ами, не. Не е самотна. Какво й е самотното?! Та нали самотата е свързана преди всичко с егоизма, а пък майчинството започва именно там, където свършва егоизмът. Е, тогава каква самотна майка е майката, която всъщност има най-изпълващото, най-великото и най-стойностното на този свят – очи, които я гледат като богиня, и устни, които изричат „Мамо!“