.jpg)
Поредна сутрин въздухът мирише на влажни улици. А ми се искаше на прясно сено или на погалени от бриза водорасли. Тази година юли е в особена критическа възраст и хич не прилича на себе си. След като пак си изплака душата и остави небесата мрачни, решавам, че нищо не ме задържа извън хладните чаршафи. Притварям очи и спалнята около мен се стопява в преливаща центрофуга от цветове с преобладаващо жълто, наситеното жълто на глухарче. Жълто като слънце, като злато, като корона. Беше любимият цвят на Д. – най-аристократичната Лъвица, която познавах. Обожаваше летните горещници и искаше да живее на Екватора.
Жълтото е любимият цвят на Лъвовете. И Слънцето тъкмо влезе в своя знак, където е на трон, Лъв.
Боже, как се отнесох! Трябва да ставам, а вместо това нижа мисли в асоциативни вериги. Ако сега бях на брега на Средиземно море, в бяла хасиенда със сини тенти, закачливият бриз щеше да полюшва небрежно белите шифонени завеси, да се приплъзва по тялото ми, което няма да си има друга работа, освен да се наслаждава на живота.
Удоволствието и радостта са преживявания, които попадат в пети дом. В астрологията имаме дванайсет зодиакални знака, които описват всички възможни състояния на битието с цялата им палитра от динамики и взаимодействия. По същия начин имаме и дванайсет дома – области от рождената карта, в които откриваме абсолютно целия набор от значими човешки теми, с които се сблъскваме в хода на живота.
Пети дом е свързан със знака Лъв. По него търсим романтичните преживявания, творчеството, децата, забавленията, хазарта, риска, играта, секса… Каква мешавица само! Цял цигански катун, събран под покрива на един-единствен дом.
И все пак какво обединява, какво стои в корена на всички тези теми?
Спонтанността – това е. Когато сме деца и играем, ние се потапяме безрезервно и безразсъдно в света на фантазиите, не цензурираме и не лепим етикети. Следваме криволичещите ходове на въображението и
оставяме душичките ни да царуват
В играта откриваме света и себе си. В играта създаваме света и себе си. Когато се влюбваме, се случва същото. Заставаме на прага на нова вселена и възклицаваме от изумление на всяка крачка – не толкова заради чудото, което другият е, а заради изненадата, която сме ние самите за себе си. Изненадата, че има неизследвани полета в душата ти, че притежаваш дързостта да мечтаеш, че кръвта ти закипява и ти поникват криле.
Предходният четвърти дом е на корените и семейството. Тук попиваме семейните модели и намираме първоначална идентификация. Започваме да осъзнаваме откъде идваме, но съвсем не знаем къде отиваме и кои сме. Едва в пети дом си позволяваме да излезем от зоната на комфорт на четвърти дом с правилата, наложени от семейството, които хем създават сигурност, хем задушават.
В пети дом експериментираме със себе си, изследваме какъв отпечатък оставяме върху света, как той ни възприема, как откликва. Либидната ни енергия вече не е насочена само върху най-тясното ни обкръжение, имаме нужда да разширим периметъра си на въздействие и да изпитаме харизмата си върху другите. Защото светът е голям и пълен с блага, приключения и вдъхновения. Защото имаме нужда да познаем себе си чрез непознатото, с което се срещаме. Тук е моментът да си спомним първите влюбвания с безсънните нощи, в които превъртаме до припадък кадри с откраднати погледи и снимаме сериали в бъдеще време с романтично съдържание.
По подобен начин се чувстваме вдъхновени, окрилени и
обладани от страст, когато творим
Всеки, който застане пред бял лист, празно платно, стартова линия, поема риска да се гмурне в неизвестното. Той е във властта на вътрешния демон на древните гърци, подпален от божествена искра, която го кара да се чувства жив, докато излива вътрешното съдържание навън. И не види, че е добро.
Но толкова често се превръщаме в пленници на сигурността и познатия ред на коловозното ежедневие, че да скочиш в бездната на страстното живеене е равнозначно на смърт. Рискуваш ли да го направиш обаче, виждаш, че не смърт, живот е, а до този момент бавно си умирал.
И като се замисли човек, че еротиката и сексът се във владението на пети дом. Не се подвизава в 7-ми дом на брака и партньорството, нито пък в 4-ти дом на семейството и интимността, а в пети – на радостта от живота, на риска да бъдеш по детски спонтанен. Сякаш еротиката, желанието и страстта към любимия виреят там, където има любопитство, неизвестност, изненада и обещание за нещо ново. Там, където има игра и разрешение да си измислиш реалност, да развихриш въображението и да се сътвориш от различна кал. Не става дума за това да си неискрен, фалшив или да слагаш маски на чужди самоличности. Става дума за това да имаш дързостта да се обновяваш, преоткриваш и освобождаваш от ригидни себепредстави.
Замислям се кога съм се чувствала най-силно привлечена от мъжа до мен. Именно когато той самият е горял в свой творчески проект. Именно когато в лицето на най-голяма външна несигурност съм долавяла безмълвния му разговор с вътрешния демон и съм виждала пламъка в очите му.
О, и когато реши без планински водач да ме замъкне до тайнствено, страховито и безумно красиво място вдън Родопи. Сякаш не беше той. Беше друг мъж. И въобще погледна ли го с различни очи,
изненада ли ме, в мен ще се задейства инстинктът на търсача,
откривателя и завоевателя на нови (еротични) територии. Хем мои, хем негови.
Стабилността и сигурността са нещо, от което имаме нужда в интимното взаимоотношение с другия. Те са основната съставка на 4-ти дом на семейството и принадлежността, които ни дават спокойствие и предсказуемост. Страстта и еротиката обаче се хранят от непознатото, непредсказуемото, дистанцията. Необходимо е да си даваме пространство, да пускаме другия да следва своите си пътеки, да се отдалечава, да го губим от поглед, за да се отвори място за фантазии, догадки, въображение – искрата, която възпламенява желанието да познаеш другия до дъното на съществото му, тайно надявайки се да е бездънно.
И като се замисля в каква вкаменелост се е превърнало ежедневието ни… И как няма да започне да ти убива старата обувка и да теснее униформата? Ние сме цели вселени. И човекът до нас е цяла вселена, а умираме от нацупена неоправдана скука. Влачим се по коридорите на ежедневието безрадостно като в безводна пустиня или започваме да си търсим оазиса, който да ни спаси от жадна смърт, навън.
А понякога се иска само да изместим поглед, да променим световъзприятието, да погледнем на себе си с други очи и да се видим като творци, а не заложници на съдбата си.
Каквото и да си въобразяваме, човекът до нас завинаги ще си остане различен и непознаваем. На това можем да реагираме или със страх и отрицание, опитвайки се да го вкараме в чекмеджета, или с любопитство и възторг.
Еротиката вирее между тревожността и очарованието
У дома е сигурно. Но когато е сигурно, тръпката се губи. Сексуалната аура на любимия изтънява. Важно е да излизаме от статуквото, макар това да ни прави уязвими. Да престъпваме установените закони на връзката ни. Да си даваме свобода всеки да изследва своите си творчески и житейски територии и да възбужда в другия глада да се докосне до тази терра инкогнита. И без това никой на никого не принадлежи, но се срещаме в съкровени мигове на споделяне и вкусваме насладата от непознатата съставка, която е другият в живота ни, и се удивляваме на третото нещо, синтезирано от алхимичното сливане между мен и него, което е този изблик на връзка.
Нерядко в моята практика срещам хора, които са щастливи от връзката си като цяло. Изградили са взаимно доверие и толерантност, уважават се като личности и индивиди, споделят общи цели, стремежи и идеали. Въобще всичко онова, което трябва да се постигне по смисъла на 7-ми дом, а именно равнопоставено осъзнато партньорство, е налице. Но им липсва сексуалното привличане, вълнението, тръпката от очакването мистерията на другия да ти се разкрие.
Естер Перел казва, че „в повечето случаи човек не толкова иска да напусне партньора си, колкото онова, в което се е превърнал сам. И не непременно търси друга връзка, колкото друг Аз. Има нужда да се свърже с изгубени части от себе си или да открие нови такива.”
Мисля, че днес ще направя всичко възможно да поддържам състояние на любопитство – към себе си, към него. Той е вечният непознат. Какво ли ще бъде днешното ми откритие в неговия космос? Готова съм да се удивлявам. Преди това обаче ще творя и ще се порадвам на себе си.
0 Коментара