Сексът на 60: колкото – толкова

„Ако остана без никакъв мъж, сигурно ще прибера първия срещнат циганин вкъщи”, така мислех и на 30, и на 40 години. На 50 останах без мъж и беше болезнено. На 60 се изпълних с толкова задръжки към мъжете, че сигурно са равни само на техните задръжки към мен.

Но моята приятелка отиде на гинеколог и той професионално  възкликнал: „О, госпожо, много ви личи, че не водите сексуален живот!” От което решихме – гинекологът знае, значи и след 60 също е препоръчително. И започнахме да обръщаме много повече внимание на това, което се случва с връстниците ни, защото по-младите вече ни пишат само писма.

Всъщност сега мъже на нашата възраст не ни липсват. Взеха да се появяват стари приятели. Разведени, овдовели и негласно разделени – жените им отишли да помагат на децата им и забравили да се върнат или отдавна заминали на работа в друга страна.

Така че след 10, 20 или 30 години мъжът идва и казва искрено и нежно:

„Да знаеш, това, което виждам пред себе си, не може да ми заличи твоя образ, който нося тук!”

Само след половин час и на мен, и на него ни се струва, че промените не са чак толкова много. Преставаме да се гледаме като инспектори, защото душите ни пак са се открили една друга.

Въпреки съвета на гинеколога сега аз съм вече много по-подозрителна и знам (откъде да знам, но го мисля), че идването на мъжа няма почти нищо общо с мен. Това той си го е намислил за себе си. Да поразреди самотата. Да се провери още веднъж  И не е следствие от станалата ми  почти автоматична вечерна молитва: „Господи, прати ми приятел!”

Сега това, за което се моля вечер, не знам защо не го свързвам с идването на госта. Затова излишно бавно влизам в тази игра за двама, в която си припомняме стари усещания и правим опит да си докажем, че все още можем да ги усетим.

Много ми пречи, че в моя избор вече не съм сама, там сме аз и моите нови комплекси. А в неговия – той, някакво старо желание и новите страхове. Ако някой в този момент ни отнеме думите, може би ще се разберем много по-лесно. С думите ние, хората, прикриваме чувствата и очакванията си. Аз си имам 2 безотказно охлаждащи въпроса и вместо да подклаждам чувствата, кой знае защо, пробвам с тях: „А къде учат твоите деца?” и „О, стана ли вече дядо!”.

Ако желанието за близост е истинско, след тях нещо остава.

С тези проклети нови комплекси в такъв ден не готвя нищо. Не искам той да продължава да идва само защото готвя вкусно и в часа за ядене предлагам близкия ресторант. Там, понеже у него е останал навикът на мъжкаря, той, докато поръчва, свойски пипва лакътя на момичето.

„Ти защо пипна сервитьорката по лакътя?”

„А защо да не я пипна по лакътя!?”, смръщва се, сякаш не му давам да я разделим по равно.

„Абе, човек, момичето прие пипането за нещо между нас, че не се интересуваш от мен, а ти си тук с мен, и ме изгледа съжалително.”

„Брей! Вярно! Права си!”

Търсенето на правда и самозащита сега много интересува онзи назряващ напоследък в мен мъж – нали доста са ми намалели женските хормони и зад тях вече прозират и нормално присъстващите у всяка жена известно количество мъжки. А в него в този миг се проявява и жената – мъжките поизчезват и започват да личат нашите. И става по-сговорчив.

Това превъртане много обърква отношенията между мъжа и жената на 60. Докато и в двамата нещата се наместят и станат отново по-ясни, ще мине много време. Но ние с него се виждаме малко случайно и нямаме това време. Хормоните се променят тихо и незабелязано само в спокойно, ведро, добро семейство с дълъг стаж. В него пак в края на краищата ще има един мъж и една жена.

„И защо се разведе? Хубава ли беше жена ти?”
”Прекрасна и много по-млада. Винаги съм имал само много по-млади жени. Тях харесвам.”

Е, той вече напълно ме успокои. Не, днес не е онова, за което е говорил  лекарят. И няма защо да се притеснявам за себе си. Няма да ме поиска и няма да се дърпам. Няма да се боя, че трябва да показвам онова, което вече нямам. Ще си приказваме. Ще си звъннем по празниците. Още един възвръщенец приятел. Имаше някакви хормони във въздуха в мига, когато го очаквах да се появи, после излязоха напред и се поразбъркаха, но сега, напълно уравновесени, се стопиха и изнизаха през прозореца.

Преди да си тръгне, той силно ме целува. И пак силно!

„Следващия път ще дойда за много по-дълго!”, набляга много на всяка своя дума!

Той май искаше да ми каже нещо. Той май нещо каза!

След такива дни, а сами виждате, че в тях нищо не се е случило, необяснимо защо спя по-добре. А на другия ден очите ми имат повече блясък. Бялото е по-бяло и синьото е по-синьо.

Изглежда, въпреки че се подредихме в самоотбрана и въпреки нашите смешни проверки, все пак сме успели да си разменим малко добра мъжка и женска енергия. Може би само по една пълна шепа. Но с всички пори на тялото си усещам колко е важно дори и сега.

Но ти не си отговори нищо на въпроса какъв е сексът на жената на 60 години, казва моята приятелка.

Възможен ли е сексът в двойка след 60?

Аз имам два опита, единият малко по-дълъг, но нямам какво много да кажа за тях. Това отговор ли е?

Да, разбира се, че е възможен. Но трябва да го искате, да има с кого, да  изоставите спомена, да паднат отбраните и на двамата и да пристъпите без очаквания. Добре е мъжът да има хубав глас и да знае какво да говори, когато сте двамата. Добре е жената да казва и прави неща, които въображението бърза само да довърши.

За останалото дават съвети в аптеката. Крем за жената – на някои дами е нужен. Хормонални таблетки за нея, ако ще са й полезни, но обикновено след 60 са подходящи само хомеопатични. Хапчета за сила за мъжа, ако е решил да опита.

Обикновено у нас семействата на 60 не водят сексуален живот, поне това чувам от познатите двойки. Или поне не вкъщи. Но има едни  семейни възрастни двойки на 60, веднага ще ги познаете, в които виждаш как се държат за ръка, как си говорят, когато пътуват в рейса, как се гледат и изслушват, и разбираш, че между тях освен всичко останало и Това е наред. И трудно откъсваш поглед от тях. Щастливци! Разбира се, има свободни мъже в силата си и на 60. Но те си знаят цената и гледат на другаде.

Климакс невинаги е звучало зле. В епохата преди да бъдат измислени контрацептивите, младите мъже от френското висше общество дори много ценели хубавите жени в климакс. Само с жена, на която природата е осигурила абсолютно пълна контрацепция, по-младите мъже можели да се отдадат на напълно свободна любовна игра. А жените в климакса най-после се чувствали свободни за такива игри.

Ама за след климакса не съм чувала нищо, даже и френско.