Социологът Андрей Райчев е от онези, които са изхвърлили телевизорите си отдавна. Което обаче не му пречи да е почитател на няколко сериали. „Приятели” и „Доктор Хаус” ги знае наизуст. Той (естествено) има теория защо сериалите набраха такава мощ. Теорията му (естествено) е по-мащабна от историята на развлекателната индустрия.

Г-н Райчев, защо сериалите биха киното?

Тук съзирам симптом на епохално изменение за човечеството. То е сравнимо с момента, когато хората са се научили да садят семена и всичко се променило. Вече не били събирачи, установили се, образувал се градът, писмеността – възникнала е цивилизацията.

ПО ТЕМАТА

Нас обаче ни интересува друго. При феодализма властта винаги е осветена, показна, подвластните не са интересни и не са видими. Модерността ликвидира това. Властта стана по-анонимна, превърна се в око, което гледа. А подвластните стават видими. Възниква това, което гениалният френски социолог Мишел Фуко нарича „дисциплинарни пространства”. Задачата на властта вече не е да решава живота и смъртта на хората, както е било досега, нейната задача е нормализиращият поглед – да ги гледа така, че да стават нормални, да ги дисциплинира. Такива дисциплиниращи пространства са училището, болницата, затворът, фабриката. Във всички тези институции са видими подчинените, а окото не се вижда. Първоначално интересен е бил царят. С хода на обръщането на властта от видима към невидима, а подчинението от невидимо към видимо, стават все по-интересни подвластните. Затворникът е по-интересен от надзирателя, болният е по-интересен от лекаря, ученикът е по-интересен от учителя.

Ако погледнем литературата, изобразителното изкуство и всички изображения на човечеството, ще видим, че и там интересът се е обърнал. Сега един филм за крал, който заеква, спечели „Оскар”. Филмът е интересен, защото разглежда краля като некрал. В края на XX, началото на XXI век това общество на дисциплиниращите пространства започна да залязва. Фабриките умряха. Вече няма физически труд. Вече не се купува работната сила, а само работното внимание. Физическият труд е неефективен, багерът е по-евтин и върши повече работа. Това е срив на най-фундаменталната основа на тази цивилизация. От обществото на дисциплината се превръщаме в общество на контрол. Как е ставало някога придвижването от точка А до точка Б? Властта е натъпквала хората в конски вагони. Те могат да се задушат, могат да измрат, не е сигурно. Как става придвижването днес? Със самолети. Тук процедурите на властта са чисто контролни. Предполага се базово съгласие за крайния резултат – и властта, и пътникът са заинтересовани от максимално бързото придвижване до пункт Б. Властта е подредила нещата, които ще ти се случат – проверки, багаж и т.н. – по удобен начин и коригира само грешките ти. Или пък – да видим училището. То вече не те репресира, не те тъпчи с латински и френски. Старае се да включва ученика активно, а не пасивно в процеса. Промяната от дисциплиниращо в контролиращо общество е фундаментална. В новото общество властта те мотивира и ти помага да си изпълниш целите.

Как това се отразява на кино- и телевизионната индустрия?

През четенето. Феодализмът има един централен текст – това е Библията. Всички я изучават, всички се връщат към нея. Тя е единствена и най-важна. През цялата модерност, т.е. в дисциплиниращото общество, духовните усилия на човечеството се състоят в това да напише алтернативни текстове. Не такива, които убиват Библията, а такива, които просто застават на нейно място. Възникват науката, рационалността, Декарт, Нютон. Всички тези класически текстове, освен че са хубави сами по себе си, са особено важни, защото заместват Библията като основно тълкувание на живота. Но през цялата епоха на модерността в миналото има текстове, които са по-важни от настоящето. Например знаем, че Кант е велик философ и каквото и да правим, се връщаме към него. Творчеството на тези гении играе огромна роля за живота. Не само защото се четат, а защото се препрочитат. Четенето е за информиране, а препрочитането е връщане към духовната родина. Твоята духовна родина може да е Библията или „Анна Каренина”. Важното е, че има едно място и това е валидно за теб, майка ти и баба ти, където се връщаш през цялото време. Там е топло, уютно, приятно. В нашето детство хората бързо се сдушваха по духовната родина. Накрая на разговора при едно запознанство те си изясняваха какви са задължителните им четива. Това е нещо зад гърба им, свръхценно. И най-големите гении са продължение на онези преди тях. Чехов е продължение на Пушкин, да речем, и се образува Пантеона, класиката. Ето това сега, в обществото на контрола, свършва. Свършва разказът. Човекът вече не препрочита.

Защо?

Властта вече е скрита, но тя е твой приятел, не крие нищо. Текстовете, които ти казват как да си свободен, са ненужни. Ти си свободен. Затова и сериалът убива киното. В сериала е нарушен разказът. В сериала няма една завръзка и сюжет, а много, един след друг. И общото не е това, че ще научим какво е станало с д-р Хаус накрая, а фактът, че ще гледаме д-р Хаус, докато ни харесва. И това не е краткосрочна тенденция. Сериалите за дълго бият филмите, защото бият книгите, романа, разказа.

Филмът е роман, а какво е сериалът?

Нещо като реклама. Бързи удоволствия. Това са семки. Там няма завръщане. Едно на ръка, че четенето намалява, но и завръщането намалява. Променило се е отношението минало – бъдеще. Идентичностите на досегашния човек бяха в миналото. Сега все повече единствената реалност за него се оказва бъдещето. Той е потребител. Същинската му идентичност е бъдещето, придобивката.

Загубата на миналото като опорна точка означава ли загуба на ценности?

Това, че човекът става потребител, не означава, че не обича децата си например. Просто нищо в миналото не е по-важно от това, което ще бъде в бъдещето.

Любопитно е, че ние се връщаме много назад, но на друго ниво. Ставаме отново номади, но духовни. Вече нищо не ни държи на едно място.

Как човекът се превърна в консуматор?

Всеки човек има десетина статуса – родител, съпруг, образован…, кичи се с различни социални етикети. Възпроизводството на статусите е най-първа работа. Възпроизводство както за теб самия, така и за детето ти. За теб е катастрофа, ако детето ти е гей и не е висшист, защото не възпроизвежда твоите статуси. Масовият човек е в перманентен режим на оцеляване и поддържането на статусите му е непрекъснато застрашено. Това в България го видяхме през 90-те години. Затова и масата е настроена революционно. Потребителят обаче не е в това положение. Той възпроизвежда всички статуси и дори има горница занапред. Може повече. Остават му 500 лева, които сам решава как ще похарчи – ще си купи плазмен телевизор или ще отиде на екскурзия в Космоса. За първи път в историята си той е човек на бъдещето. Консуматорът е човек, който иска да живее по-добре от себе си. Това е главната му характеристика. Той и затова е в такива отношения с властта, защото тя иска същото от него – да е потребител.

Как ще се промени светът, който е изпълнен с консуматори?

Нациите ще изчезнат. Половете ще се размият.

И какво следва – масова импотентност?

Има такъв момент. Това е много по-хубав от предишния свят, но не по-малко опасен.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара