.jpg)
Имам една приятелка… (ха-ха, всички автобиографични текстове на страхливците започват по този начин), която така и не успя да стигне до успешна постоянна връзка. Причината е, че тя панически бягаше още преди да е съмнало, след всяка първа нощ, прекарана с мъж. Правеше го, за да не им даде възможност на мъжете да го направят преди нея. Тя беше закърмена с клишето, че онези, които я харесват, гледат само да докарат нещата до секс, след което ще я захвърлят като употребена вещ и тя ще умре от унижение. Приятелката ми не е глупаво същество, съзнанието й нашепваше, че това са брътвежи на непознали тръпката сбабичасани моми, но когато моментът настъпеше, тя му се отдаваше срамежливо и след това, подгонена от страха да не бъде изоставена, профилактично изчезваше първа. Смяташе, че така държи инициативата в собствени ръце. Че няма да позволи на другия да разглежда тялото и очите й на изтрезняващата светлина на „другата сутрин”. Че така ще му попречи да каже или да направи нещо грубо, което да съсипе хубавата нощ. И в крайна сметка, че бягайки от първото общо сутрешно кафе, ще запази собствените си илюзии за въпросния.
Вярно, „денят след снощи” е изпитание за чувствата, тогава се въдят съмненията, това е моментът, когато преценяваш дали от онзи снощен секс ще излезе нещо по-дълго и значимо от еднократен оргазъм. Това не е денят, в който трябва да се терзаеш защо фризьорката ти не е подръка в чуждата баня, когато тихичко си вземаш душ, преди той да се събуди и да те види в естествено следоргийно състояние. Ако все пак твоят проблем се състои само и единствено в това, забрави, това явно е била от онези авантюри, които умират със зората.
Опитвам се да внуша на онази смешна жена – моята приятелка, че всъщност тя не е опитала от най-сладкото на една връзка: опиянението като след упойка, удоволствието, че си му доставила удоволствие с твоето удоволствие (някой разбра ли го това?), шушукането, гушкането, хиленето на някакви ваши си смешки, които само вие си ги разбирате, защото сте стигнали до върховна интимност. Всички тези неща тя ги е пропуснала само защото не е посмяла да се извърне към него с неизмитите си зъби и свит от страх стомах.
Довечера пак има среща. Познавам момчето. Подарих му белезници.
0 Коментара