Има две първи нощи и сутрини: 1) първа и последна или 2) първа от много.
Паскал Киняр пише: „Еякулацията е сластна загуба. А загубата на възбудата – нейният резултат – е тъга, понеже е пресъхване на бликналото.” Сексът е една малка красива смърт. Биологията също потвърждава тази тъга, която римската цивилизация толкова силно е усещала: в мозъка се отделя допамин, който действа почти като доза хероин, след това, за да се изравнят нивата, се отделя пролактин, който те сваля на земята.
Тази тъга се засилва още повече, ако нищо освен един оргазъм не те свързва с човека, който е до теб. Можеше да е всеки на негово място. Или на твое. Или на мое. Просто късмет, нелепа случайност, съвпадане по зодиака, съединяване на тела на принципа на брауновото движение на атомите. Естествено, че сексът за една нощ може да е разтоварващ и забавен, но е и нещо доста глупаво, не може да е всичко, не може да замени една истинска връзка.
„Кажи ми какъв секс правиш, за да ти кажа какъв си?” не е просто глупав въпрос от безумна книга за самопознание и самопомощ. Даже в „Последно танго в Париж”, ако филмът беше тривиален и патетичен, нещата щяха да стигнат до нормална хетеросексуална двойка, в която всеки разказва историите си, царува взаимно доверие и обичта е делнична и конвенционална. Да, ама филмът не беше за това и не можеше да свърши по този начин. Той още в първите минути показва тотално случайния секс в онзи апартамент на Рю ду Жул Верн номер едно. Пълното прекрачване и нарушаване на класическото практикуване и измисляне на любовта. Смъртта на лицемерния и стягащ морал. Тази ексцентрична и ексцесна връзка е нещо благо, нещо феноменално и за мъжа, и за жената в нея. Те са обезумели от любов. Уви, те остават свободни атоми. Когато идва моментът да се слеят и да станат молекула, за да имат разумна връзка… е, всеки, който е гледал филма, знае какво става.
В личния си живот обожавам комбинацията от връзка, сливаща в себе си романтика и цинизъм, лудост и нормалност, делнична предвидимост и изненада, която секунда преди това е била невидима. Сутринта след последната ми най-хубава първа нощ не се чудех защо съм с тази жена. Гледах през прозореца и си оставях погледа да се лута в бялото лежерно безвремие на мъглата. Беше една от много нощи и сутрини.
Понякога, в момент на пълно емоционално затъмнение, си мисля, че сексуалните гастроли са истински правилната практика. Тогава си припявам „Дюран-Дюран”: Some people call it a one night stand, but we can call it paradise (някои хора го наричат секс за една нощ, но ние можем да го наречем рай). Райското място за двама никога не е предварително резервирано за една-единствена и точно определена двойка. Не се знае с кого можеш да се озовеш там.
0 Коментара