.jpg)
Спомням си, че “оня списък” бе сътворен в разгара на раздялата ни с бившия ми мъж. Сега се чудя как сред грандиозните и грозни скандали и почти полицейско търсене на виновника за погрома в семейното ни огнище, ми е дошъл ентусиазъм и ми е останало време да изкарам “оня списък”.
Та списъкът всъщност е налудничава хронология на всичките ми любовни завоевания, ако мога така безсрамно да се изразя. За тогавашните ми 30 години се оказа, че бройката е закована на 22-ма мъже. Това е просто сухата статистика. Тя може да разсмее някои деветокласнички, ударили тази цифра в края на миналия срок, но и да скандализира жените с по-възвишено усещане за любовта. Явно съм имала крещяща необходимост от това да си изясня защо бе, мама му стара, защо все нещо някъде се пропуква, защо не откривам правилния мъж, защо скачам от трън, та на глог, защо и сега след 5 години семеен живот и ревящо дете се оказвам пак на старта – сама. Защото “оня списък” включваше не само бройки и имена, а кратки характеристики на всичките ми мъже – къде сме се запознали, защо сме се разделили.
Констатацията е категорична –
падала съм си по грубовати, недостъпни, студени и трудни мъже,
явно нещо в тях ме привлича. Явно обичам да ме пренебрегват по някакъв начин, да ме нараняват, да се опитвам да опитомя един див, див мъж. И да си страдам на воля, когато всеки си хване шапката и всичко приключи. А то приключваше след не повече от 2 месеца. Колкото до секса – това най-слабо си го спомням. Значи, едва ли е било вълнуващо.
В крайна сметка, когато накрая ударих чертата под списъка, умрях от смях. Стана ми ясно, че, образно казано, дълго съм търсила под вола теле. Че силно съм се надявала поредният флирт да преобрази живота ми, да е истинската ми любов, да е завинаги. Вярвала съм, че ако много обичам някого, той ще ми отвърне с обич. Но истината, която говореше от надраскания с мъжки имена лист, беше безмилостна.
Живяла съм с копнежи, оплитала съм се в собствените си измислици,
надбягвала съм се с вятъра, правила съм експерименти със себе си. Да видя колко мога да понеса, докъде мога да стигна, кому ще принадлежи не само тялото, но и душата ми.
Тъжно е да призная, че този мъжки списък ми е дал най вече самота и сълзи, а главните герои в повечето случаи са минавали като валяк през сърцето ми, за да го изравнят със собствените си емоции. Страшно е, че след толкова “проби” аз съм продължавала с рогата напред, минавайки на свой ред като валяк през всички добри мъже в живота ми, защото не са ми интересни.
В “оня списък” е и моят бивш мъж – абсолютното изключение от масовката. Той беше моята сбъдната мечта, моята истинска любов, моята споделеност и топлина. Той е бащата на сина ми, който направо го е откопирал – очите, походката, маниерите.
Той ми подари най-хубавите мигове … и най-голямото разочарование.
Показа ми, че някои мъже никога не искат да пораснат. И че любовта има срок на годност. Нашата е 5 години. Показа ми също, че когато вкъщи назрява война, никога не знаеш с какви похвати ще действа врагът. В конкретния случай, малко след като създадох “оня списък” и направих своите мъдри среднощни изводи от него, аз го изтрих от компютъра и си легнах. А 3 дни по-късно в присъствието на майка ми се разрази последният семеен скандал. В пристъп на пълно безсилие и завидна находчивост моят бивш развя в ръка “оня списък”, за да ме срине тотално. Беше ровил в компютъра и намерил доказателства. Колко пропаднала жена съм аз. Майка ми ме изгледа накриво, после ми каза, че съм луда. Аз пък й казах, че това е разработка на тема, по която работя за списанието. Откъде да знам, че няколко години по-късно ще се окажа права до съвършенство.
“Оня списък” бе краят на измислените приказки за мен.
0 Коментара