Живях на един талашит разстояние от двойка, за която научих повече, отколкото ми се искаше да знам, но пък все поучителни неща. Момата (стажантка в неговия офис) го бе развела и чак тогава му се бе отдала (девствена на 26 г. – не, не се шегувам). Любов голяма, романтика и рози, но сред тях се бе промъкнало и избуяло отровното семе на ревността.
Ревност, граничеща с медицинска диагноза.
Същата таз целомъдрена мома започна да вижда заплахи наоколо и да обвинява мъжа си в изневяра за какво ли не – от телефонното обаждане на бившата му съпруга и дъщеря му за Коледа, през невинни разговори с жени (защо им обръща внимание и ги слуша “с интерес”, те какво искат от него, а той от тях!) до установяването на факта, че в мейла му има изпратени от приятел порно снимки (“този ти ги праща, защото знае, че си курвар!”). Да, момата му четеше мейлите и това бе единственият шанс за малко мир насред катадневния гръмогласен рев.
Мога да напиша епопея за тези двамата, но в случая те нямат значение. За жените (а и за подобни мъже)
изневяра е всяко дребно желание за нещо интересно извън двойката.
Изневяра е кафето с бивша съученичка, тежко провинение е танцът с колежка, а отсъствието за нощ – углавно престъпление. Какво ли се случва, ако заловят половинката на калъп? Знам ли, но в криминалните хроники нерядко се съобщава за убийства с мотив “ревност”.
Друга моя позната, след задълбочени наблюдения над мъжкото племе, реши, че сексът не е изневяра. Казвала ми е, че понякога заварва малки издайнически следи в жилището на дългогодишното си гадже, но вече си трае. Пък и рядко се случвало. Не, не се страхува, че ще го загуби. По думите й двамата имат много дълбока и хармонична вързка, влюбването им е прераснало в обич и силно приятелство, добре им е да са заедно. А и по някакъв странен начин тя самата се чувства някак по-свободна, когато вижда издайническите следи… Ами да, никой не е съвършен, включително и тя самата.
Факт е –
доста мъже са ловци и от време на време имат нужда от нов трофей.
Иска им се да пробват дали още могат да “забиват”, живи ли са сваляческите им рефлекси, котират ли се “на пазара”… Което не значи, че не обичат само вас. Другото е той, самецът, със закодирания в гените древен порив да впръска семето си във възможно най-много женски, за да продължи рода. А гените са си гени, вековете натрупвания на моногамния социален модел не могат да ги затрият (мъжката моногамия не е догма във всички общества дори и днес).
Ще кажете, че съм много снизходителна към мъжете. Всъщност, не съм. Аз, пък и десетки други жени, които съм питала, бих простила СЕКС, но не бих простила ВРЪЗКА с друга. ОК, скъпи, има друга, значи аз си тръгвам (или пък ти си тръгвай!). Мога да разбера, но не и да приема решението на жените, които остават омъжени за мъже, които имат паралелен живот с друга – само заради децата, финансовата стабилност или срама да признаят, че са ги заменили. Не мога да разбера и мъжете, които остават женени, докато години наред търсят любовта извън ложето на тези, с които са си казали “да”.
Но сега говорим за секса. Ако си стиснем ръцете, че не всяко мъжко кръшкане е изневяра, то какво е женското? Нали
„по дифолт” сексът при жените се случва първо в главата,
тръпката вече е създадена, образът на мъжа – измислен, а чак после се оставяме да ни свалят бикините (дори и всичко това да се развива в рамките на някакви си часове). Ние сме тия, дето искат да ни гушкат след секс, да ни говорят мили глупости, да пием заедно кафе и да си бъбрим на сутринта… В нашите хилядолетни гени е закодирано да търсим най-добрия самец, който да ни оплоди. По един ни стига. Оттам следва, че сексът при жените е изневяра. Да, но, както във всяко правило, и тук има изключения, които стават все повече. Предмет на дълъг анализ е защо и как толкова много жени се превърнаха в нахакани, борбени и непризнаващи загуба играчи, които използват всички мъжки похвати, за да достигнат целта, обогатявяйки палитрата с изконните си женски оръжия. И, естествено, имат по-скоро мъжко отношение към секса, където случайният оргазъм със случайно попаднал подходящ за целта индивид не е изневяра.
0 Коментара