Затворете очи, помълчете малко и си признайте честно – ревнували сте! Още от малки – майка си, приятелки, а в по-късни дни – обекти на обожание, гаджета и съпрузи. И сега го правите, нали? Преравяте забравени отворени телефони, таблети и компютри в търсене на подозрителни мейли, чатове, номера и есемеси? Или внимателно обследвате профилите на всички жени във фейсбук листата на половинката? Търсите издайнически знаци или направо сканирате мъжа си, когато се прибере, и уж невинно го разпитвате как е минал денят му?
Мой приятел например отказва да се храни навън – ако се върне вкъщи и не е гладен, жена му веднага го заподозира в нерегламентирани срещи.
Бях свидетел – неволно, но дълго – на ревност, граничеща с медицинска диагноза. Мъжът беше верен, но жената виждаше заплахи навсякъде: от обаждания на колежки и невинни разговори с жени в нейно присъствие до установяването на факта, че в мейла му има изпратени от приятел порно снимки („този ти ги праща, защото знае, че си курвар!”). Да, тя четеше мейлите му и това бе единственият шанс за малко мир в дома им.
Хм, сещам се, че познавам бегло и мъж, бивш военен, който беше застрелял жена си, хващайки я на калъп с друг мъж. Факт, в криминалните хроники нерядко се съобщава за убийства с мотив “ревност”.
Кой каквото ще да твърди, всички поне понякога ревнуваме – слаби човешки същества сме с незакърнели първобитни инстинкти. Ревността е маскираното ни желание да се чувстваме важни, ценени, специални, единствени, обичани. И ако се появи заплаха да ни го отнеме, се сковаваме от страх.
Енергийните ни системи се тровят и ако сме ревниви, и ако сме обект на ревност. И тъй като енергията следва вниманието, най-честият резултат от ревността е подтик подозираният в изневяра просто да го направи, уморен от тормоза. Тогава ревнивецът се превръща в жертва, изпитвайки даже облекчение: „Ето, аз си знаех…!“
Преди време британски психолози обявиха ревността за остро психическо заболяване. Склонна съм да се съглася. Други пък твърдят, че моногамията е неестествена за нашия вид – била плод на собствените ни ограничения и разум, не на вътрешните ни желания.
Учените си блъскат главите и над други факти – защо мъжете приемат спокойно емоционалната, но се вбесяват дори от мисълта за сексуална изневяра. А жените, които често си затварят очите за похотливите набези на любимите, се терзаят безмерно от подозрения за сантиментална привързаност към друга.
Ревността е симптом поне на три проблема, върху които можем да работим: липса на свободен избор и свобода (да я чувстваме за себе си и да я признаваме като право на другия), чувство за притежание (можем ли да притежаваме някого?) и недостатъчно любов към самите себе си. Моногамните връзки са възможни, но само ако свободно изберем зависимостта си.
Според древна източна поговорка любовта е като шепа вода. Колкото повече я стискаш, толкова повече изтича. Колкото по-свободно я държиш, толкова повече се задържа в шепата. Не е ли така?
0 Коментара