На кого не му се е случвало? Всички чувстваме дискомфорт от нямането на нещо – красива дреха, скъпи обувки, пари за парно и ток, джакузи у дома, пари за почивка на Малдивите или за ски в Банско или Аспен; човешка топлина в леглото и прегръдка в съня (или обратното – липсва самостоятелна спалня, в която да не се чува чуждо хъркане и да не се усеща миризмата на нечия пиянска пот); или пък нямаме връзка, която да ни помогне да изживеем силните емоции, на които сме способни; или нямаме деца, или имаме купчина деца, заради които не можем да си поживеем декадентски; или нямаме приятели, на които щом им свирнем, ще се отзоват, за да послушат нашите тревоги и велики мисли за всичко. Каквото и да имаме, все нещо нямаме – това ни създава дискомфорт, на който лепваме етикета „нещастие”. Дотук добре, но малкото недоразумение, заради което все оставаме с излъгани очаквания, е навикът да ни мотивира нещастието.

Била съм в този филм и аз – ще направя това и това и ще имам красивата дреха. Чудесно, целта е достигната, но отново няма нещо друго – например достойно място, където да отида с нея, или човек, на когото да въздействам зашеметяващо, като я облека. Яд ме е, гадно ми е, но поне знам как се прави – ставам, действам, съсредоточавам енергията си в постигането на следващата цел и готово. Навикът непрекъснато да дефинираме липси може да ни поведе по две пътеки. Първата е да се примирим и да приемем живот в тихо отчаяние, защитени от рутината на ежедневните ангажименти, с надеждата децата ни да имат повече късмет от нас.

Втората – да продължаваме да мотивираме действията си от липсите в живота ни. Цели се постигат лесно – историята на успелите хора в света изобилства от примери как някой е достигнал своята световна слава, мотивиран от нещастието.

Например Хелена Рубинщайн създава своята козметична империя заради нещастна любов. За да дойде онзи ден, в който този, който не я е обикнал, ще й се възхити, ще се влюби, ще поиска да бъде с нея до гроб. Да, те се срещат, когато тя е на върха на славата си, но тогава винаги е прекалено късно – житейските пътеки са се разминали драматично много отдавна. Най-вече самооценката на тези двама души няма как да бъде същата както в точката на първото мотивиращо нещастие. Някога, когато се мотивирах от нещастието, все давах като позитивен пример за успеха на една жена нейната история. Днес тръпки на ужас ме побиват от спомена за това гориво за житейските ми цели. Добрата новина е, че за всяка диагноза си има и лечение, и профилактика.

ПО ТЕМАТА

Скъсването с навика да се мотивираме от нещастието изисква дисциплина и търпение точно както за извайването на страхотно тяло, но за разлика от привикването към нещастието е забавно. Първата стъпка е да изместим фокуса на вниманието си от това, което нямаме, върху това, което имаме – ежедневното записване на лист хартия помага. Второ – в първоначалния период на сдобиване с навик не споделяйте „имането си” с приятели, защото е страшно предателство досега да сте били съмишленици в нещастието и изведнъж да предадеш мисията на вашето приятелство. Истината е, че много приятелства ще отпаднат, но други ще станат изненадващо качествени. Вселената не търпи празно пространство – скоро ще се появят съмишленици на променения ви светоглед. Щастието не може да бъде споделено удоволствие, преди да бъде устойчиво индивидуално преживяване. И трето – „разхвърляйте” липсите си „по ресори” – за здравословен проблем отивате при лекар, а не дуднете на приятелите си за своите болежки; за финансовите липси, които имате, отидете при добър счетоводител или финансов консултант, който да ви научи на простичките правила за управляване на бюджет (доскоро и аз не вярвах, че и малък бюджет може да се управлява. Можело). Постепенно ще ви стане забавно, парите ще престанат да бъдат неуправляема стихия и доходът ви ще заплува в по-спокойни води, към които ще започнат да се стичат нови реки.

Откакто започнах да забелязвам изобилието на неща, които имам, не мога да повярвам, че някога съм живяла по другия начин.

Добре е да започнете от забелязването на огромното количество кислород, който вдишвате; с наблюдението как кръвта ви циркулира, как сърцето ви пулсира; с наблюдението как очите сами си намират най-красивата гледка в един пейзаж (дори да е индустриален); как небцето разпознава вкуса на пет-шест различни плода в глътка качествено вино; а да знаете само какво изобилие от забравени подправки открих в едно малко кухненско шкафче, и колко се вдъхнових да им дам живот във вкусни ястия, и какво щастие бе всички да искат още и още…; какво удоволствие е да забележиш как ушите ти долавят песента на славей дори през дразнещия шум от бормашина – да наблюдаваш как цялото ти същество се стреми да търси пулса на щастието, дори когато години наред сме го тренирали в обратното…

Когато се дисциплинирах да наблюдавам цялото това изобилие от красиви емоции ежедневно (може да го приемете като „вътрешен фитнес”), неусетно започнах да правя избори от състояние на щастие. Не можеш да се заставиш да бъдеш щастлив, не можеш да го изиграеш, не можеш да си го внушиш с автосугестия. Щастието е да седнеш и да наблюдаваш изобилието, което ти е дадено по рождение. Така започваш да го изживяваш. Така го притежаваш всеки ден. И никога не е късно да си върнете този изконен дар.

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара