…Вече една седмица не смея да докосна темата. Не искам да бъда нравоучителна, да демонстрирам, да цитирам. Опитах да си спомня кога съм била истински щастлива… И ето какво се получи. Прелива и се пука по шевовете от клишета. Но нали знаеш, когато се влюбиш, клишетата стават истина…
Пролетна сутрин, синьо, миризма на трева, птици, които крещят весело, оплодени и пръскащи се от красота дървета, пакости, слънце, надежда.
Коледа, малка съм, очакване на Дядо Коледа с моите родители, светеща и шарена елха, пращящи свещи, сняг, топла питка, вяра, че Дядо Коледа го има, идва специално за мен… Вътрешна сигурност, че чудото съществува.
Нощ, заспиване в прегръдките на някой, когото обичам, бленувам, изстрадвам, някой, който е много влюбен в мен, и аз в него, някой, чийто дъх не мога да озаптя, който ме е накарал да вярвам, че съм най-вълнуващата жена на света.
Риск, отказване от всичко, липса на център на гравитация, безразсъдно заставане на ръба, смело подкрепяне на нещо или някого, на кауза, безкомпромисно хвърляне, потапяне, безумна постъпка, битка – заради моя вяра и убеждение.
Нов град, в кафенето на ъгъла са се приютили местни старци. Усмихват се, сякаш са простили. Има нещо домашно, свойско, недопустимо в това тяхно съглашателство. В очите им блести светлина. Лутане по улиците, изненада от хората, малките дворове, магазинчета, кафенета, музеи, пазари, пристанища, цветарски сергии, бродене, безкрайно бродене из този град, обострени сетива, широко отворени очи, любопитни и пощеливи, ненаситни и невинни… Когато светът започва отново.
Спечелена битка, състезание, победа след дълго и усилено подготвяне на пътя към нея, усещане на солената заплаха от загубата и радостното избликване на победата, озаптяване на амбицията и тщестлавието, гордост и радост.
Купон с приятели, шумно и весело говорене, игри, смях, танци, хубава храна, която сме сготвили, вино, и ако, само ако в това съприкосновение открия истинска близост и искреност, наивността на деца, които са се срещнали след училище.
Изиграна добре роля и сигурността, че текстът е интересен, представлението е вълнуващо, публиката се радва, а аз съм удовлетворена.
Интервю, успяла съм да изтръгна от госта ми истината, него самия, да го проявя като негатив, успяла съм да проникна, да вляза, да предразположа, да омагьосам. И гостът се е появил цялостен, истински, верен на себе си.
Разговори за смисъла, идеи за промяна на статуквото, намиране на съмишленици, събиране и мислене заедно, когато тази заедност има ефект, когато усетя, че не съм сама.
Среща. С интелигентен, интересен, парадоксален, нетрадиционен, удивителен, добър човек.
Вълшебна музика, изключителен филм, хубаво представление – човешкият гений в действие! Вълнуване много след това, мисли, трепет, осмисляне.
Но нима, нима наистина всичко това би имало смисъл, ако не е споделено? Нека не си кривим душата. Щастието е, когато виждаш този пъстър и прелестен свят с някой друг. Когато тънките нишки на душата затрептят на една вълна. Когато можеш да извикаш: „Виж!” и има кой да го види, наистина! Нима светът не блести в друга светлина, когато сме влюбени? И нима влюбването не е плах опит за връщане към чистотата на сетивата ни, към невинността?!
Мисля, че единственото щастие всъщност е… когато си направил някого другиго щастлив. Не знам как да го назова. Изпитвам истински свян, когато си дам сметка, че много рядко го правя. Струва ми се, че щастието е, когато обичаш друг, искаш да се откажеш от себе си заради друг, не принадлежиш на своите капризи и прищевки, когато си се вдал, слял, отдал и посветил. И когато е взаимно. Рядкост. Мисля, че щастието е, когато разумът спре да заглушава душата, онези моменти, когато те са се слели и са се настроили на един и същи тон, онези мигове, когато усещаш сърцето си да пее.
Казват, че цял живот прекарваме да се местим от едно свято място на друго. Може би това е и отговорът? Какво е Бог всъщност? Бог е онова, което изпитваме, когато гледаме нагоре. Колкото можем, за колкото ни стигат силите, колкото сме пораснали. Ако нашето стремление е любовта, то Бог е любов. Ако е добрината, споделянето, съпричастието, състраданието, то Бог е това. Ако е съвършеното произведение на изкуството, то наше е. Аз изпитвам истински възторг от хората, които следват себе си, душата си, сърцето си и се преборват за тях. И най-вече – имат смелостта да го споделят с някой друг.
Какво е щастието? Когато усещаш, че си у себе си. Добре дошъл!
0 Коментара