Happiness is a worm gun…
Току-що гръмнала и още топла. Такова е щастието – мимолетно, летливо – като всяко човешко чувство. Така и ще пиша този текст – ще прелетя през него без никаква отговорност. Лъжа: стремя се да съм отговорна за усещането ми за щастие и се старая да пребивавам повече време в него. Как? Опитвам се да живея живота директно. Като ям – ям; като се къпя – се къпя; като пиша – пиша; като почивам – почивам…
.jpg)
Избягвам да се идентифицирам с негативните чувства. Грижа се за душата и за тялото си. Творя, обичам. Чистя всичко, което би затлачило енергията ми – недовършени неща, несъразмерни обещания и амбиции, ям чисти храни, практикувам спортове, медитирам. Щастието е ефектът на добре поддържаната система, през която минава изобилието на вселенската енергия. Така. Задоволявам си потребностите. Защото потребността се появява, когато равновесието на системата спрямо околния свят се е нарушила. В момента ми е хладно, на върха на носа ми виси ледена капчица. Оставям компютъра, запалвам камината и си слагам шарена жилетка Лаура Ашли – хем английско, хем рустик, хем уютно – сега вече е по-добре. Неравновесието е отстранено, топличко ми е и продължавам да пиша. Прав е чичко Фройд – животът не е нищо друго освен стремеж към удоволствието (ако можем да я изравним тази дума с щастието. По-скоро удоволствието е подстъп – правя нещата с удоволствие = съм щастлива).
Задоволяването на собствените потребности е първостепенна грижа на всеки жив организъм и само хомо невротикус нормалис се съпротивлява на този принцип. Минимално усилие – максимум резултат, това е един от законите на живота. Като класически невротици ние обикновено не се подчиняваме на себе си и повиците на съкровеното в нас. Тук се намесва главата и пречи на прякото задоволяване на потребността. Ужасно ми се спи, но не мога да напусна това важно събрание и т. н. Така е. Налага се да удържаме ангажиментите си в света на възрастните, но какво ни пречи после да се погрижим за детето в нас? Залепили сме се за усещането за жертва. Обожаваме да страдаме, защото си мислим, че така ще ни обичат повече…
Мозъкът, а защо да не кажем егото, често търси удовлетворения или ужасно сложни пътища, които са в противоречие с тялото и душата.
Някои наричат щастие хармонията между разум, душа и тяло. Няма противоречия, само сигурност, че ми е добре, много добре се чувствам, в момента нищо друго не ми е нужно. Кога за последно сте се чувствали така: в прегръдките на любимия, сами пред сипещия се сняг по дърветата навън, след парна баня – отпуснати, затоплени, потопени в красива музика, която разтваря душата?… Ако имаме усет, ако сме адекватни към себе си, излиза, че щастието в повечето случаи е в простите неща. Тук не мога да не вметна клишето: щастието е да се радваш на това, което имаш сега. Списъкът с условия за щастие може да е много дълъг: купих си точно това, което искам отдавна, направено е като че специално за мен… Успях! Аз съм известна! След толкова месеци усилия завърших този проект. Преодолях инертността си и направих нещо ново, различно! Раздадох се, дадох това, което ми е в повече, на други, които нямат, оправих си отношенията с… погрижих се за човек в нужда, създадох нещо, което ще носи радост на много хора…
Това, което често пречи на щастието, е зависимостта ни от представите за него. Само ако… тогава и докато ги осъществим, се влачим, а вътре в нас някой опява – аз съм грозен, по цял ден ям червеи в тая студена локва и никой не ме обича.
Нека се върнем пак към началото: опитвам се да живея живота директно. Да съм щедра: като ям – ям, като се къпя – се къпя, като пиша – пиша, като почивам – почивам… Работя по това да престана да се идентифицирам с негативните чувства, с оценки и с обяснения. Ако пусна този, хленчещия, да ми се качи на главата наистина ям червеи в локвата и съм нямаща. Ако го пусна! Преди го гонех. Сега, като се появи, го гледам с любов и го слушам, за да разбера какво всъщност му липсва, че да се погрижа.
Приемам нещата такива, каквито са. Старая се да намирам позитивните аспекти на всяка ситуация. Опитвам да осъзнавам всеки свой дъх. И идва какво ли не. Правя, гледам, тук съм и се оказвам с много пространство и уют във всеки миг. Да, светът става уютен – и в задръстванията, и в отхвърлянията на другите, и в загубите, и в печалбите, и в ходенето с равна стъпка в гората, и в меката светлина от свещите на празника с близките… Защо, какво ново се е случило? СЪМ със себе си, с една спокойна, вътрешна своя част. Гледам и участвам в собствения си филм. Нямам търпение да видя как ще реша следващата сцена, как ще стоя спокойно в това да не знам и как зад хода на всичко прозира нещо много по-голямо от мен, чийто поглед и дихание улавям понякога… Да си вярвам и да се сливам с усещането за цялост, означава да се доверя на това сюблимно парченце, заровено във всеки един от нас от съществуването, чрез което всички сме едно и което не спира да ме изненадва. Наричат го Бог, Любов, Творчество…
За мен щастието е в живеенето във всеки миг. Обичам тази топла пушка – току-що гърмяла и готова да гръмне пак.
0 Коментара