Щастието предстои. И колкото повече наближава, толкова по-страстно ми се иска да го отложа.
Постигнатото има много общо – но нещата, случките, чувствата, пакетирани в минало време, са само етапи от пътя. Те са ми донесли радост, любов, спокойствие или възторг, но живея с опасението, че доволството ми може да се превърне в тапа. Ако ми е съдено да съм щастлива, няма ли да е грешка да се сметна за такава още днес? Възможно ли е щастие на порции? Ако не – да не бързам със заключенията…
Насладата от очакването е зародишът на онова смотано, треперливо-пърхащо усещане, върху което е ударена щампата „щастие“. Вероятно то е пъзел, който се подрежда постепенно, придобива граници и релеф, влага в себе си ухания и звуци. Само че в кутията му няма точна бройка на съставните елементи, частиците си ги трупам сама, изрязвам ги при планирани срещи, случайни влюбвания и далечни пътешествия.
Надявам се на щастливи изненади зад ъгъла.
Щастието има някаква математически обяснима връзка с мечтите, но все още не съм открила формулата. Количествените и качествените параметри са променливи величини. Семейството, Родопите, изгревът над Калиакра, книгите, мащерката, усмивките, Истанбул, червеното вино, бялото вино… Сбъднатите ми деца ми донесоха толкова много, мощни, пълнокръвни емоции, а порастването им за кратко егоистично ме уплаши – остарявам. Но се наслаждавам на промените и си уча уроците заедно с тях. Ще дойдат техните любови, техните успехи, моето свободно време, моето Мачу Пикчу…
Мечтата ми е да отида там. Нямам рационално обяснение защо. Мисля от години за изкачването, за камъните, по които са стъпвали хиляди преди мен, за тежестта на вековете и свежестта на зеленото там. Чакам някаква магия да ми се случи – точно там. Мечтая да видя Мачу Пикчу със сърце и с мисъл. Трета година поред пътуването се отлага по различни причини. Но нямам нито троха от разочарование.
Щастието предстои.
Държа на тази наслада, харесвам протяжността на очакването. Аз съм като една Анхела Викарио, която пише две хиляди писма в продължение на 17 години. И когато щастието пристъпва в двора, й ги носи – всичките неразпечатани.
0 Коментара