Щастливите жени са най-красивите жени

През последното десетиление се срещнах с десетки, дори стотици специалисти, които в частни разговори и лекции в България и по света споделяха своя опит за онова, което са разбрали от работата си с хора и от научни изледвания, които са провели. През вечно знаещия екран на телефона си наблюдавам и как много хора, водени от желание да намерят своя баланс, комбинират знания и експериментират, понякога и върху други хора, давайки „рецепти“.

И това се случва в световен мащаб – и се превръщат в източник на определено вредни съвети, които заживяват свой живот, стават със статут на градски легенди и се разпространяват от „уста на уста“, което ги прави тайнствено достоверни, но все така опасни. Не много опасни – но достатъчно, за да създадат културата на постоянните диети, на спирането и започването им, на непрекъснатото неудовлетворение след поредния цикъл, на омразата към собственото тяло. В сесиите ми с пациенти видях как непрекъснатото циклене в диети е

модел, който разрушава самооценката

и губене на ценни часове, месеци, години живот в самообвинения.

Самото говорене за храна в този обем, който имаме от началото на хилядолетието, с фиксацията върху него е като масова хистерия, която се настани, за да прикрие част от ежедневните тревоги, целия стресов и тревожен свят, в който сме поставени. Технологиите в храненето и производството на суровини направиха храната достъпна и… вредна. Но само по себе си това не е достатъчно обяснение – всички знаем, че чипсът и пакетираната храна са вредни, но това не спира хората да я купуват и ядат, и преяждат с нея. Бавно самоубийство?

Несъзнаван стремеж към смъртта?

Или поведенческо пристрастяване? Биохимия? Гени? Много въпроси и малко отговори. Затова вместо да ви вкарвам в тези теми, върху които си блъскат главите изследователите, искам да споделя няколко абсолютно прости факти, които няма да ви изненадат – а дори може да ви разочароват с простотата на посланието си, но които, вярвам, са основа на това как да сте в онова тегло, което е „ваше“.

Определете кое е „вашето“ тегло

Осъзнаването на реалистична цел спрямо възрастта, семейната история и метаболитните промени, които в една част сами сте си причинили, е основата на намирането на „вашето тегло“.  Премерете се на кантара, въпреки че повечето хора, в частност вероятно 90% от жените, знаят теглото си с плюс минус няколкостотин грама. От колко време сте с тези килограми? Кога бяхте с тези килограми?

Има ли някаква цикличност? Каква е тя?

На кого от предците си приличате като форма на тялото си? Кога сте имали големи качвания и спадания на теглото? Колко искате да тежите? Защо? Кога се появи разликата между желаното и настоящото ви тегло? Кога сте се харесвали като тяло, независимо от цифрата на кантара? Кога сте злоупотребявали с диети – колко често, в кои години, колко често сте попадали в йо-йо диети? Има ли диета, която ви е „съсипала“ (Аткинс някой? Дюкан?)

Поставете здравето си на първо място

Тялото е инструмент и така следва да се грижите за него. Ниските килограми и поднорменото тегло се отразяват на здравето, както наднорменото и свръхнорменото. Стоенето в средните нива – и все пак – спрямо семейството ви, освен в тези на класификаторите е онова, което е стабилна основа за едно добро здраве в дългосрочен план. Имам една пациентка, която беше стигнала до прозрението да престане да следи обсебено теглото си, защото това само я кара да се чувства зле и започна да се концентрира върху това дали храната й е здравословна и какво може да подобри в други сфери от живота си.

Затова разсъждението в посока на това: колко тежа; колко искам да тежа (аз идеално) и колко реално бих могла да тежа, така че да съм в добро здраве? Свалянето на 2-3 килограма месечно е възможно и стигането на реално възможното е добър план за 2020 г. Поддържането на това тегло е още по-добър план. Съставките са: осъзнаване, разумни покупки и план за хранене; домашно приготвена храна; и четвъртата – движение. Движението е голямата разлика – ходете до по-далечната спирка; спирайте най-далеч на паркинга; изминавайте поне 7000 крачки на ден.

Хляб наш насъщен

Каквото и да ядете, която и от диетите да спазвате, има пет компонента, които определят дали тя може да се превърне в стил на живота ви и да донесе дълготрайни резултати. Това са: да е балансирана (включването на всички хранителни групи); да може да се следва (съставките да не са екзотични или да се намират трудно, да не изисква много време за приготвянето й);

да е вкусна; да е устойчива

(ако отхвърлите хранителна група, това се отразява върху общото здраве); да отговаря за стандартите за здраве. Средиземноморската диета, например, се смята, че отговаря на тях, както и балканската, която отговаря на българските традиции в готвенето (туршии, мазна храна през зимата и постно през лятото) също е такава, но далеч не е популярна, колкото заслужава.

Хранете се с локална храна,

произведена от местни производители, дори когато е по-скъпа, ако може да си го позволите; непреработена храна пред преработена; непакетирана пред пакетирана; готвено пред полуготово; печено пред пържено; избирайте вкуса пред вида (неугледните краставици понякога се оказват по-добри от идеалните); намалете червеното месо; изключете, където е възможно, подсладителите; и ако ви се яде сладко захарта, макар и вредна, е в пъти по-добра от глюкозния сироп и всички изкуствени подсладители.

Вярвате ли още в чудеса, вълшебници и еднорози?

Учудващо голям брой хора вярват и доказателство са безкрайните успешни опити на всевъзможни хора да продадат „вълшебни хапчета“, „уникални чайове“ и „магически диети“. Да отслабнете драстично много често означава да направите нещо много глупаво, свързано с резки ограничения, пиене на съставки за потискане на апетита и бурен скок след това – йо, мен, йо, би казал някой рапър. Между пускането на лотария и търкането на билетчета и магиите за отслабване няма особена разлика – разчитате на късмет, като давате пари от джоба си.

Мечтата за внезапно забогатяване или влизане във форма е нереалистична – но е реалистично поне второто да се случи при прилагане на систематични избори, базирани на

онова позабравено нещо, наречено „здрав разум“.

Ако днес (или в понеделник, като в прочутата песен от миналото), започнете да променяте храненето си, резултатът ще бъде добър, когато ви отнеме време, за да го постигнете; не ви е трудно да го поддържате – и се избавите от илюзията, че здрав или красив означава единствено „слаб“. Жената-поет, жената-сила Мая Анджелоу го е казала възможно най-добре в поемата си „Феноменалната жена“:

„Красивите жени се чудят в какво е тайната ми.

Не съм сладка и не влизам в размерите на модел. Но когато започна да говоря, те мислят, че ги лъжа, а аз казвам, че това е докъде стигат ръцете ми в орбитата на бедрата ми, в крачките ми, в извивката на устните ми. Аз съм жена. Феноменално. Феноменална жена. Това съм аз“.

Храненето на душата

Ако имате „едни килограми, за които се притеснявате“ (2-4-10), тази промяна е напълно достатъчна за „килограми на здравето“, но има и хора, чийто живот е посветен на килограмите им, които всеки ден, понякога няколко пъти се качват на кантара и това как възприемат себе си, зависи от цифрата на кантара. Да прекараш живота си,

обсебен от темата колко тежиш

или как изглеждаш, е нещо, което се случва. Понякога години, понякога десетилетия, има хора, които са в това състояние и понякога никой от близките им няма да разбере, че това взима толкова много от капацитета им – оперативната памет е напълно задръстена от темата. В последно време много се говори за „дебела анорексия“ – това са хора, които имат също толкова нездраво хранене като засегнатите от анорексия, но са с нормално тегло. При класификацията се отчита обсебеността им от храната, което е толкова психотично или на ръба, и което води от занемаряване на живота и житейските задачи. Защото, когато човек мисли за тези неща, рядко му остава време за друго. Но какво

провокира тези мисли, тази обсесия към храната понякога?

Причините може да са различни, но най-често са свързани с травма, която е останала неизлекувана, раната е непочистена, неподвързана и от съпротива да се влезе в нея – а тази съпротива има своите основания, защото има травма, която пази. Така човек може да остане в некачествен живот, недопускайки, спирайки сам своето лечение. Има едно битуващо схващане, че психоанализата е „стара“, а времето ни е ново и по-различно. Таблицата за умножение също е стара, но продължава да е вярна и в този смисъл „лечението с говорене“, каквито са всички психотерапевтични методи, е онзи подход, който дава ефект тогава, когато физическите симптоми са резултат от травма, рана, синина на душата.

Обществените промени са в голям дълг на обществото – защото изрази като „млади бяхме, нищо ни няма“ са лъжа. Тревожните 80-те с недоимъка, еднообразното хранене, агресивни бяха 90-те с мутри и политически промени, глад; а от началото на века редуването на големи амплитуди от еуфория и кризи нанесоха големи белези върху поколения. И поколенията на поколенията, защото тревожни родители не могат да отгледат спокойни деца. Сложете в и без това сложното уравнение

стреса, който провокира хормонални промени,

които често водят и до наднормено тегло и силен апетит, който все едно не може да бъде потушен.

А храненето е един начин, не съвсем ефективен, но достатъчно успокояващ за кратки периоди от време, да бъде разрешена травма. И макар всеки случай да е сам за себе си, дотук се знае със сигурност, че домашното насилие (дори когато децата не са били жертва); отсъствието на родител; зависимост на родител; изнасилвания; училищен тормоз; психически тормоз от родителите и перфекционизмът могат да отключат болестни отношения с храната.

Затова си мисля, че най-важното, за да бъде поддържано тегло на здравето, е да се научим да падаме и да ставаме, но да вървим в правилната посока; да си позволим да сме с нащърбени ръбчета, но да сме щастливи, че сме на рафта на живота. Живот, който е за живеене и вместо да сме доволни от килограмите си, някакси е по-добре да сме доволни от ролята си в него, защото, както беше казала Одри Хепбърн: „Вярвам, че щастливите момичета са най-красивите момичета“.