Силата в нея!

Дали тя е просто майка? Дъщеря? Или една красива статуетка? Какво представлява истинската дама?

Откакто свят светува обществото налага определени изисквания към жените. Много често към тях попадат определения като – да е тиха, скромна, красива, да е възпитана, да обгрижва семейството и т.н. Но времето се мени, менят се и стандартите. Е, до колкото се може! Защото все още има места, където жените не живеят в бляскава идилия – с минимални права и със закони, според които няма проблем да те пребият на улицата. Но въпреки тези злощастни за жените места, представата на света за жената бавно се променя.

Разбира се, има доста негативни аспекти, които вървят с промяната. С навлизането на социалните мрежи, все повече жени изпитват нужда да достигат

недостижими стандарти за красота.

Да живеят бляскав живот, да имат „перфектното“ тяло, лице, дом. В същото време от жената се очаква хем да работиш и да изкарва пари, хем да е перфектната домакиня. Вече има свободата да излиза и да спи, с когото поиска, но внимавай да не са над двама, иначе си „лека жена“. Не искаш деца? „Невъзможно, не знаеш за какво говориш. Ти ще видиш, после ще съжаляваш.“.

Тъжното е, че все още ни учат, че не трябва да излизаме по тъмно, че трябва да държим ключовете си като оръжия, да внимаваме как се обличаме, да викаме „пожар“ вместо „помощ“, никога да не изпускаме питиетата си от поглед, да знаем, че трябва да бягаме, ако видим плюшено мече или друг предмет, оставен върху колата ни. Всичко това

звучи изключително страшно и всъщност е.

Толкова пъти съм се опитвала да обясня на приятелите ми от мъжки пол какво е чувството да те е страх да си сложиш слушалките, прибирайки се от работа, защото трябва да си нащрек, за всеки случай. Но те никога няма да опознаят това чувство. А новините са изпълнени само с плашещи неща – домашно насилие, смърт, нападения, изтезания и всичко това предимно над жени.

Но нека спрем за момент да се фокусираме над лошото. Има много хубави неща, дошли благодарение на десетилетия борба за промяна. Живеем във време, в което на жените им е позволено да гласуват, да се развеждат, да работят, да избират и бъдат избирани. Имат и много други основни права, които, за съжаление, на някои места по света все още липсват.

Днес може да сме себе си, повече отколкото някога преди. Можем да пробиваме в сектори и да ръководим компании, доминирани предимно от мъже. Може да се обличаме както искаме, да сме

по-смели, по-диви, по-уверени.

Боядисаната коса вече не е табу, както и татуировките и пиърсингите. Имаме свободата да заявяваме себе си и това, което мислим; да протестираме; да се борим за жените, на които им е отнето правото на мнение.

Стараем се да живеем така, че да вдъхновяваме и други жени. Вдъхновяваме се от жени.

Всеки един от нас има човек, на когото се възхищава. Сестра ми, майка ми, баба ми, приятелките ми и тук-там някоя известна личност винаги ще будят моето възхищение. Цял живот се уча от тях и те първи са запалили пламъка на борбеност в душата ми.

От по-малката ми сестра се уча, че понякога дори малките неща са много важни, както и това, че винаги трябва да намираме време за себе си. От майка ми се уча на търпение, компромиси и обич. Баба ми пък ме е научила както на много житейски уроци, така и на полезни домакински съвети. Ако случайно не знаете, винаги трябва

да изметете преди да измиете чиниите,

за да не се вдига прах по измитите съдове. От приятелките си научавам нещо ново всеки ден, предимно необичайни гледни точки за света.

Имам си и известни личности, които също много обичам. Актрисата и писателка Кари Фишър, позната като жената изиграла принцеса Лея в „Междузвездни войни“, е една от тях. Урокът ми от нея – дори да се чувстваш слаб психически, това не означава, че не си достатъчно силен да се справиш с всичко, което ти се изпречи. Възхищавам се и на Фрида Кало, която не е позволила на живота да я сломи, дори когато ѝ отнема най-ценното. Въпреки множеството перипети, Фрида успява да счупи всички стереотипи и бариери на това да си жена и артист.

Тя се противопоставя на всички тогавашни стандарти за красота, като запазва естествените си вежди,

носи панталони, пуши, пие

и приема сексуалността си с гордост. Неща, неприсъщи на една дама по онова време. Тя е неудържима, издръжлива и смела. Дори след катастрофата, която я остава обездвижена, Фрида Кало намира сила да изразява чувствата си чрез изкуство. Тя приема дори болката, позволява ѝ да я направи по-силна, вместо да я сломи и погълне. В много аспекти от живота, Фрида не е от най-големите късметлийки, но това не я е спирало да продължава напред с високо вдигната глава.

Има много какво да научим от жените около нас. Просто трябва да се вслушваме и вглеждаме по-често. Всяка една от нас сама определя своята стойност. Има много сила в това да си жена. Затова – не бива да се страхуваме и да  позволяваме на друг да ни налага изкривени представи за нашата същност. Защото тя, същността, е ценна и ние сме тези, които най-добре могат да я защитят и оценят. От свои и чужди.