„Сред хората, увлечени по хазартни игри, няма песимисти.“ – Рюноске Акутагава
Едва ли на някого е убегнал фактът, че последните години сякаш отвсякъде ни заливат новини за хора, спечелили огромни суми от лотарии, които по някакъв магичен начин оправят живота си и минават в една друга реалност, в която ежедневните проблеми отстъпват място на безброй харчове и задоволяване на всяка материална потребност. Привидно един лотариен билет решава всичките ни проблеми. Като психолог не мога да не забележа, че това се превръща в тенденция сред хората, която решавам да нарека „Синдром Лас Вегас“.
Да бъдем честни: какъв е процентът на тези от нас, които не са се заразявали с този синдром, и които дори за миг не са се замисляли какво ще се случи, ако някога спечелят голямата сума от лотария или хазартна игра? Гарантирам ви, съвсем малък. Това води до следващия логичен въпрос:
какво ще се случи, ако ударя джакпота
и ако съм на мястото на „случайния победител“ от рекламата, ударил 10 млн.? Проблемите ще изчезнат? Ще си купя голяма къща, апартамент, скъпа кола, някоя друга вила, а може би околосветско пътешествие… И всичко това ще правя със съзнанието, че ще бъда по-щастлив, много по-щастлив от времето, в което е трябвало да изкарвам прехраната с труд.
Всичко това ми напомня за мъж от моето обкръжение, който, по негови думи, заслужава да живее и бъде „цар“. Средностатистическите длъжности и заплати не удовлетворяват неговите житейски изисквания и преди няколко години той реши да напусне работа и да се отдаде на
„печелене на заслуженото“ и „царуване“.
Днес той е с няколко години по-възрастен, с десетки хиляди лева заеми, търсен от редица кредитори, но горд и талантлив покер играч, който не се отказва от мечтата си да бъде „цар“ и да играе в Лас Вегас…
Илюзията за имагинерното богатство, което ще ми даде Вселената (която стана толкова модерна напоследък), както и късметът взимат превес пред тъжната действителност, в която аз трябва да получа това, което искам, със собствените си усилия. Вярата и желанието ми да бъда най-накрая богат, признат и да „живея царски“ съвсем логично ме карат да влагам и последната си стотинка честно изкарани пари в лотарийни билети или хазарт, които са единственото, което ме дели от мечтания живот.
Звучи логично, но уви не е съвсем така…
От психологическа гледна точка е установено, че победителите от лотария са в еуфория съвсем за кратко, след което се връщат към своето нормално състояние на щастие или нещастие. Това, че лотарийният билет, който е един вид „билет на надеждата“, ще ме направи щастлив и ще уреди живота ми, съвсем не е така. В дългосрочен план лотарията не може да направи това. Много често спечелилите от подобни игри на късмета показват занижено усещане на удовлетвореност от живота в резултат на промените, които предприемат след „големия удар“. Да, те напускат работа, местят се в по-луксозно жилище, наемат си помощен персонал, отдават се на бохемски живот, но всичко това им коства в повечето случаи загуба на приятели, спорове с роднини, породени от печалбата, а в някои случаи изнудвания, отвличания или всякакви молби за финансова помощ. Излиза, че аз мога да забогатея лесно, но това ще ми струва спокойствието, уединението и шанса за лично и професионално развитие.
Защо обаче въпреки всичко сме готови да похарчим и последната си
спечелена с честен труд стотинка за лотариен билет?
Непрекъснато медиите ни разказват за поредния „щастливец“, грабнал мегамилионите. И ако този човек може, защо да не мога и аз? Ако наистина крачката към несметното богатство и безгрижния живот се изразява в това да дам и последните си пари за лотариен билет, защо да не ги дам? Огромното, подсъзнателно желание да бъда част от тълпата, е непобедим двигател на съвременния човек. Като „социални животни“ ние искаме да сме част от нея, за да не бъдем отхвърлени и да не изостанем от движението. Стремим се да „бъдем заедно“ и да споделяме различни опитности. От статистическа гледна точка печеленето от лотария е като да хвърлиш монета в океан и да се надяваш течението да ти я върне обратно същата на брега.
Проф. Алистър Рос, който изследва хазартните зависимости и поемането на риск, стига до извода, че в най-широкия си смисъл
хазартът е човешки инстинкт
и когато е в рамките на допустимото, е начин за доставяне на вълнения и уникални усещания със сравнително нисък риск. Отдаването на случайността е начин да разберем какво всъщност е възможно или докъде можем да стигнем. Според проф. Рос нарастващият интерес на нашето общество към хазарта, както и бумът в онлайн залаганията, е естествена реакция на едно все по-чувствително и ориентирано към риска общество. И както изглежда, дори минималният шанс за победа не може да ни спре на този етап, точно обратното.
В този смисъл синдромът „Лас Вегас“ е магичното билетче, което ще ни отведе до американската мечта, която в последните години се превърна и в балканска. Материалните ни желания превзеха съзнанието ни. Желанието за внезапно забогатяване се превърна в цел, която преследваме с всички сили. И нищо чудно! Живеем във време на финансова несигурност и глобални промени. Плановете ни се променят ежеминутно. Ако преди можехме да планираме години напред, днес се чувстваме късметлии, ако сме изкарали дори една седмица според плановете си. Психологически погледнато съвременният човек все повече се чувства изморен, несигурен, обезсилен до степен, до която е готов да търси магични решения на проблемите си, за да се почувства по-добре. До голяма степен това е и в резултат на
изгубената в структурата вяра
И за да се почувстваме по-добре в този разрушителен свят, си купуваме лотариен билет – моментът, който би ни напомнил за изгубеното детство, когато вярвахме в чудеса, в по-добрите времена и най-вече в това, че всичко ще се оправи, но от само себе си, ей така някак магично. Точно тази детска фантазия ни кара да вярваме във вълшебния момент, че точно ние ще сме тези, които ще изхарчат няколко скромни левчета, за да вземат големите милиони. Сценарият „Ами ако аз съм този…“ ни вкарва във фантазията, където е по-лесно да се живее, отколкото в опасната и скучна действителност.
Истината е, че богатството дава възможност за избор, но на него трябва да се гледа като на инструмент, а не крайна цел или стремеж за щастие. Точно както и зависимостите, купуването на лотариен билет дава краткосрочно щастие. В крайна сметка, както милиардерът Марк Кубан казва: „Ако не сте били щастливи вчера, няма да бъдете щастливи и утре. Това са пари, те не са щастие“.
0 Коментара