Тами беше касиерка в малък магазин в едно малко и скучно градче във Флорида. Беше на 45 и изглеждаше на толкова, а в лоши дни и на повече.
Тами никога не се беше чувствала особено нещастна през живота си, но ако се замислеше, никога не се беше чувствала и щастлива.
Като повечето жени, когато беше млада, тя не харесваше много неща във външния си вид. Но с годините свикна и така се нагоди по тях, както дърво израства през усукана по ствола му тел – тя се впива в него, то се извива от нея. Тами свикна да се усмихва така, че да не показва кривите си предни зъби и големите си, хипертрофични венци. Свикна да спуска косата си настрани, та когато я погледнат в профил, да не виждат големия й нос с ръбести хрущяли на върха. Това й помогна да свикне и с промените, идващи с възрастта. На 45 Тами носеше върху тялото си всички белези, нанесени от годините, които има всяка жена. Всяка жена, която е родила две деца, живее тихо със скучен и беден съпруг, непрекъснато – наистина не болезнено, но настойчиво – побутвана от живота по сивия път към старостта.
През годините Тами много хубаво се беше научила да прави едно нещо: да не очаква нищо добро от живота.
За лошите неща нямаше време да мисли, защото винаги имаше тиган, на който нещо се пържи, неизмити чинии в мивката, пръски от кален дъжд по прозорците, деца с настинка в креватчетата.
Животът на Тами беше живот на бледо цвете в заден двор на скромна къща, в която живеят безинтересни хора.
Така беше, докато един ден в магазина на Тами влезе хубав, чернокос, около трийсетгодишен мъж, облечен (Тами не разбираше много от дрехи, но усети) с много елегантен пуловер и светъл панталон. Той никак не приличаше на тези, които влизаха обикновено в нейния магазин. Влезе, поогледа, поразходи се между рафтовете с перилни препарати и безалкохолни. После извади джиесема си и звънна на някого. И изведнъж, след не повече от три минути в магазина нахлуха хора с лампи, кабели, камери, бейзболни шапки и стана шумно. И Тами се стресна така, както не се беше стряскала от две години, когато й се обадиха по телефона, за да й кажат, че големият й син го е блъснала кола и му е счупила ръката.
Младият мъж й намигна весело, тя се усмихна с прикриващата си усмивка. Той й протегна ръка, здрависаха се, той се представи, Тами не го чу, лампите блеснаха, камерите се насочиха към нея. Тами въобще не знаеше какво става, но всички нахлули хора, особено младият мъж, бяха толкова уверени, движенията им бяха толкова отработени и точни, че тя нямаше време да се смути. Чернокосият мъж я прегърна непринудено през кръста, обърна я към камерата някак много ловко и каза с пъргав и обигран глас: Това е Тами! Тя е от град Мелвил, Флорида – и направи малка пауза, стискайки я леко през кръста. От това и от силната светлина тя се усмихна неволно.
И тя… тя – чернокосият повиши глас, както умеят само телевизионните водещи – тя е избрана за… Пълна промяна!
Тами мълча три секунди, сърцето й прескочи уплашено, после се огледа и изпищя. Изпищя така, както беше виждала да пищят други, избрани да участват в шоуто. Тя го беше гледала много пъти и понякога на шега (тъжна шега) се беше замисляла какво ли би поискала да се промени у нея, ако…
***
И минаха дни. Мина месец. В това време Тами получи лифтинг на челото, оформяне на брадичката и скулите, премахване на торбичките под очите, липосукция на корема и ханша, корекция на носа, скъсяване на венците, изправяне на предните зъби и обличане на всички зъби в порцеланови коронки. След това й бяха направени лазерно почистване на петната по кожата, повдигане на гърдите, лазерна епилация и премахване на стриите, останали от двете раждания. След като прекара четири седмици в болезнен полусън, упоена от болкоуспокояващите, уплашена от силата на болката в разкъсаното си и зашито наново тяло, една неделна сутрин тя се събуди и реши, че вече трябва да се чувства добре. И се почувства добре.
Свалиха от тялото й всички превръзки освен тази на носа, но Тами не се погледна в огледалото – не посмя. Любопитството й я правеше особено упорита. В началото то я караше да стиска зъби и да търпи болките, а сега – да сдържа вътрешния си порив да се огледа. Тя не се оглеждаше именно от прекалено любопитство. Търпеше, за да удължи колкото е възможно повече очакването на изненадата. Защото това очакване беше сладко.
С всеки изминат ден Тами започваше да се движи все по-смело, раздвижваше всяка част от тялото си. Беше приятно.
През следващите две седмици беше оставена в дебелите като крака ръце на един рус, скандинавски инструктор, който я подложи на усилени физически упражнения. В началото упражненията я унижаваха. Тя никога не беше спортувала, а на всичко отгоре, докато неловко се напъваше над уредите, я снимаха с камера. Но когато натрупа малко опит, някъде в края на първата седмица започна да изпитва при тренировките нещо доста приятно. Нещо като мускулна радост. Тялото й ставаше силно и тя се радваше на силата му.
Почувства се гъвкава, енергична и силна. Намали теглото си с пет килограма и стегна мускулатурата на бедрата, раменете и корема. Понякога се улавяше, че гледа с удоволствие собствените си крайници. Гледаше бедрото си, напрягаше и отпускаше мускулите, и се усмихваше. Учудваше се приятно, защото мускулите се виждаха – както никога досега – като потрепващи, силни змии под кожата.
Две седмици Тами яде макробиотични храни. Те нямаха вкус, но точно безвкусието им придаваше аромат на здравословност, усещане за стягане и отслабване. Две седмици спа праведен сън по осем часа всяка нощ, работи върху тялото си по осем часа всеки предиобед, отпуска се в сауни, солариуми и зали за масаж по осем часа всеки следобед. Здравословният живот с ясен и правилен режим й харесваше. Цял живот беше живяла, поглеждайки часовника, но го беше правила без радост. Защото просто така трябваше и защото не знаеше как иначе. Сега се чувстваше организирана, точна, навита като пружина. Сега тя беше часовникът.
В последните дни от шестата седмица Тами обиколи, съпровождана от стилист, няколко луксозни магазина. Можеше да си избере от тях каквото пожелае. Всъщност – не точно. Можеше да си избере това, което й препоръчаше експертът. Такива бяха условията. Магазините се рекламираха много успешно и плащаха добре на шоуто.
Тами си избра копринена червена рокля с изрязан гръб, стягаща приятно изтънелия й кръст и свободно падаща до средата на прасците. Прекрасни обувки – също червени, на които Тами се учи да ходи цял един ден, докато залиташе и се смееше като момиче, и наистина се чувстваше като момиче. От това й ставаше още по-смешно. Тами никога не беше живяла като истинско момиче, защото започна да работи много рано, след това се ожени и роди. Явно – казваше си Тами – сега ми е времето да бъда момиче и да се смея, залитайки на високите токчета!
В бижутерския магазин тя дълго гледа всякакви необикновено хубави неща, гърлото и се свиваше от вълнение и от неудобство – искаше всичко, но я беше срам и се правеше, че й харесват по-скромните и евтини бижута. Стилистът й посочи най-скъпите и тя почти разплакана ги взе: пръстен, обеци, гривна и колие от бяло злато с диаманти. Тами не беше виждала диаманти никога. Става въпрос – на живо. Сега цялата хвърляше отблясъци при всяко движение и трепереше. С тези бижута щеше да се покаже за първи път – напълно променена – пред своите близки и роднини. Естествено след това щеше да ги върне, но в прекрасния, бляскав миг, час, вечер на появата си, щеше да е с тях.
И от вълнение дори не смееше да си представи, че ще бъде прелестна. Това щеше да е церемонията по завършването на нейната Пълна промяна.
В последния ден преди церемонията тя отиде при фризьор, който беше правил прически на Леонардо ди Каприо и на Алиша Силвърстоун. Той отряза наполовина дългата й, неподдържана, русолява коса. Изсветли силно кичурите й и придаде обем с някакви много специални балсами, които миришеха странно. Тясното, придобило златист солариумен тен лице на Тами се открои върху изрусялата като от истинско слънце коса. Тя пак не се погледна в огледалото. При фризьора стоя със затворени очи.
Накрая Тами отиде при козметичка, гримирала куп холивудски звезди, и тя й направи много изискан грим, който подчертаваше хубавите й зелени очи.
След шест седмици Тами беше преживяла Пълна промяна.
Заедно с целия екип, водена навсякъде под ръка от чернокосия мъж – Джек (така се казваше той и беше станал най-добрият й приятел в нейния лишен от приятели живот) се качиха на самолет и излетяха към Тампа. Там ги чакаше автобус. Автобусът прелетя покрай блатата, край влажни гори и малки, подгизнали градчета от ръждясали фургони и стигна до Мелвил за три часа.
Тами беше замаяна, смееше се на всичко, плачеше внимателно, за да не развали грима си. Влезе вкъщи и всичко й се стори непознато и малко. Камерите и прожекторите я следваха, тя се усмихваше и дишаше силно през новия си нос. Роднините и познатите й се бяха насъбрали в дневната, пиеха водка с портокалов сок, очакваха я, по устите им играеше лек смях. Когато тя слезе по стълбите, всички се разкрещяха, всички се възхитиха, всички започнаха да пляскат с ръце и да тропат с крака. Тя беше красива и случайно се огледа в стъклото на прозореца – да, беше много красива.
А след това ядоха торта, пиха шампанско, стискаха си ръцете, Джек я целуна, мъжът й я целуна, всички я целунаха и Тами беше щастлива.
Децата, пораснали и различни, я пипаха по лицето с ококорени очи и се смееха. Мамо, това не си ти, мамо, това не си ти – казваха и се смееха с усти, приличащи на нейната. На нейната отпреди.
После… Нощта беше Нейната нощ.
Дойде следващият ден. И той беше чудесен, мъжът й не отиде на работа и я ухажваше като влюбено момче, и това й харесваше както никога преди, защото и той се беше разхубавил заедно с нея, може би от радост.
Чак на третия ден Тами отиде на работа и отиде като кралица – с изправени рамене и гордо чело. Чувстваше се прекрасно и очакваше хубави неща, които да се случват специално заради нея. Влезе в малкия магазин и се огледа. Никога не беше забелязвала колко е мил и колко мъничък е, колко е неин.
– О… Тами – погледна я бегло през дебелите стъкла на очилата си собственикът – днес наистина изглеждаш добре. Сигурно си се наспала хубаво тая нощ. Ха, наистина си се подмладила…ммда подмладила си се! Ако обичаш, не закъснявай друг път с половин час, нали така? Днес си много хубава, Тами. Мда, млади хора…- свали очи към вестника си той.
Тами се усмихна, облече зелената си престилка с бродерия на горното джобче. После погледна календара. Погледна миниатюрното бяло кученце, което тичаше пред отворената врата на магазина, погледна дебелите очила на шефа си, погледна консервите с фасул и кълцано свинско по рафтовете, погледна хляба в стъкления шкаф, погледна каната с изстинало кафе на масата до вратата на склада.
И се усмихна. Нищо не се беше променило.
0 Коментара