Стоян и Лора! Когато храната разказва истории

Стоян и Лора стават телевизионен екип през 2011 година.
Заснели заедно над 1800 епизода, в които са показали над 5 000 рецепти. Когато се чудите какво да хапнете, добрите, изпитани и лесни рецепти винаги са добре дошли. Точно такива са предложенията на обичания кулинарен дует Лора Найденова и Стоян Сейменски. В новите епизоди на „Бон Апети“ ( всеки ден от 11:30 часа ) те продължават да радват зрителите на 24KITCHEN с интересни идеи за всеки ден, както и с много забавни истории и кулинарно вдъхновение. В рецептите им умело се вплитат най-различни кухни, техники и продукти, а резултатът е балансирано меню за цялото семейство. Интересен акцент в него са познатите и не толкова познати рецепти от българската кухня, приготвени по-различен начин – с почерка на Лора и Стоян. Двамата споделят искрената си наслада от храната чрез страхотна смесица на вкусове и аромати в апетитни рецепти.

Снимки: 24KITCHEN

Как изглежда менюто на любовта?

Лора: Може да изглежда и по неочакван начин… Хората вероятно си представят ягоди, шампанско, шоколад, скариди, не знам. Но за мен е различно. Бих свързала такова меню с хората, които обичам най-много. Любовта към храната ми предаде моята майка, тя толкова обича да готви, прави го много добре и всички вкъщи си похапваме с удоволствие. Та менюто на любовта със сигурност трябва да е нещо, което тя би сготвила за мен – най- вкусната мусака, таратор задължително с много чесън (където има чесън, има и любов ) и крем карамел. Един от най-любимите ми десерти и до днес. Толкова семпъл и толкова съвършен. Ако обичаш храната колкото мен и имаш въображение, менюто на любовта може да е съвсем неочаквано.

Стоян: Надали има едно унифицирано. Но винаги се усеща, когато ястието или менюто е направено с чувство. Човек предава своите емоции на храната. Така че трябва да се готви с удоволствие и страст.

Джордж Бърнард Шоу е казал, че няма по-искрена любов от тази към храната. Как бихте описали обичта си към готвенето?

Лора: Накратко това е любов от пръв поглед. Обич, която с годините става все по-силна. За мен готвенето е повече от професия и хоби, то наистина се е вклинило толкова много в моя живот, че не си го представям без него.

Стоян: Страстна и вечна. Ръжда не хваща.

Вие сте кулинарни вдъхновители. Откъде идва страстта ви към готвенето и храната?

Лора: От моето семейство! Всички сме любители на вкусната храна. Но и от мен самата. Обичам да откривам нови вкусове и продукти, да експериментирам и да угаждам на неудържимо любопитното си небце.

Стоян: От моето семейство. Общо взето сме чревоугодници. Майка ми и баба ми са страхотни кулинари с отношение към храната, което предадоха и на мен. Беше ми интересно да гледам как баба ми разточваше кори за баница, а майка ми как прави кекс. Естествено, обичах да обирам тестото за кекса от купата на миксера.

Коя е вашата любима смесица от вкус и аромат?

Лора: На етапи съм. Лятото това би бил ароматът на градински домати, мирис на скара и вкусни пържоли. Обичам храната да притежава сложен вкус, да е комплексна като усещане. Тогава, когато една хапка разказва цяла история. Това може да е само един качествен продукт или цяло ястие. Зависи. Наскоро опитах един от най-добрите видове зехтин в света, испански. В него се долавят толкова много и различни вкусове – свежи, зелени и богати. Напоследък най-любимият ми аромат е току-що излязъл от фурната хляб. Ароматът на хрупкава коричка домашен хляб, върху която ще се разлеят няколко капки от този зехтин.

Стоян: Не мога да кажа, че е само една любима. Но има такива, които просто носят уют и много хубави спомени. Например – вкусен, топъл, току-що изпечен хляб, ароматът на който се носи из кухнята. Или апетитен кекс с аромат на ванилия, усещащ се в цялата къща. Има още много такива примери, които направо ме връщат в миналото, щом ги усетя. А има и вкусове и аромати, които са ми се запечатали от някое приятно пътуване. И щом ги доловя със сетивата, се пренасям на същото място.

Ако трябва една година да ядете само едно ястие, кое ще е то?

Лора: Дано не ми се налага… би било ужасно. Всеки ден едно и също! Обичам разнообразната храна.

Стоян: Ооо, това ще е голямо мъчение. Не се сещам за точно определено ястие, защото нямам само едно любимо. Но със сигурност искам да е нещо с яйца.

Какво е за вас готвенето? Има ли разлика в начина, по който готвите у дома и пред камера?

Лора: За мен готвенето е едно от най-важните неща и голяма страст. Ако кажа, че няма разлика, бих излъгала. Основните разлики са две – едната е, че пред камерите готвим двама и трябва да имаме и синхрон и да поглеждаме зрителите от време на време. Втората е, че нещата се случват една идея по-бавно от темпото, с което готвя у дома. По-бавно, за да могат камерите да заснемат действието ми. В началото ми беше трудно, защото като професионален готвач се старая всичко да е максимално бързо. Но след толкова години пред камера вече не е проблем.

Стоян: Готвенето е хоби, работа, удоволствие, страст. Вкъщи не говоря толкова много, докато готвя и не гледам в камерата.

Кое е първото ви кулинарно произведение?

Лора: Произведение! Звучи някак уау! Но все пак. За мен това може би са ястията, които направих като участник в едно състезание за млади готвачи, наричаше се „Гурмино“. Спечелих състезанието, като приготвих предястие от поширана риба, агнешки котлети с трио пюрета и фунийки от тесто с горски плодове и крем. Бях много щастлива и доволна от себе си. Тогава получих като подарък и първия си професионален нож. Беше като награда, дадена ми от шеф Токев, който беше в журито.

Стоян: В първи-втори клас си приготвях често пържени яйца. Получаваха се доста добре. Макар че половината оставаха по дъното на тигана. Не знаех, че трябва мазнина. Добре, че майка ми ми отвори очите, след като няколко пъти едва измиваше тигана.

А най-големият ви гаф в кухнята?

Лора: Имаме си следната приказка с колегите „то само“, което означава, че нещата се случват дори и без аз да се намесвам. Много съм разсеяна, но в кухнята ставам друг човек… случва се понякога да поизгоря нещо, особено ако се наложи да правим дубли, това е най-често чесън, нарязан на ситно, но започвам отначало в името на добрия вкус. Хем е телевизия и всичко може да се замаскира, хем се стараем нещата да са истински. И те са, голямо похапване настава след снимки.

Стоян: Сещам се за първия ми опит за приготвяне на пуканки. Опитах се да ги изпека във фурната в тава без мазнина. И разбира се, не се получиха, но пък такъв дим се образува, че после правихме освежителен ремонт.

Коя е любимата ви кухня? И любима рецепта?

Лора: Обичам разнообразната храна и трудно бих посочила само една рецепта или най-любима кухня. Но ако трябва да кажа само една кухня, то това била тази на Балканите. Най-вече защото емоционално съм обвързана с нея. Обичам нашата кухня – толкова е вкусна, имаме супер интересни продукти, които са потънали в забрава. Едни от най- ароматните плодове и зеленчуци в света!

Стоян: Нямам само една любима кухня, нито рецепта, но има много, които харесвам. Като започна от българската, с която съм отраснал, и мина през гръцка, френска, италианска, испанска, азиатска, латиноамериканска и т.н.

Ако сте екскурзовод на кулинарно пътешествие, как ще изглежда маршрутът ви?

Лора: Пътувам много, не само в България. Дори да съм отишла да изкача някой връх, не минава без кулинарен момент. Даже често пътувам с такава цел – кулинарно пътешествие. И когато се върна, близки и приятели ме разпитват, искат снимки… Затова започнах да правя и видео, дори си направих YouTube канал, за да мога по-лесно да ги „водя“ на такива пътешествия. Често се чувствам като екскурзовод на кулинарно пътешествие, на моето кулинарно пътешествие, което споделям с приятели и близки. Маршрутът винаги е различен и зависи от мястото, където се намирам. Бях в стария Йерусалим в една семейна пекарна, в която правят арабска закуска „Мутабак“ от близо 200 години. Беше вълнуващо. Ще ми се и тук, в България, да имаме повече такива места с история, дух, атмосфера, където се продава истински вкусна храна години наред.

Стоян: Бих започнал с пътуване из България и подробно запознаване с българските кулинарни традиции. След това продължавам към Гърция, Италия, Франция, Испания. Храната там е издигната в култ и имат вековни кулинарни традиции. Минавам оттатък океана към Латинска Америка, за да видя мястото, от което са тръгнали толкова много продукти, без които не можем да си представим кулинарията в наши дни. Освен това е и много интересно и това, как са се вплели традициите на местното население с тези на емигрантите от Европа.

Колко важни за едно ястие са подправките? В какво се състои силата им?

Лора: Обожавам подправките. Имам доста и различни и всичките ги използвам. Те променят към добро вкуса, балансират, но трябва и да се внимава с тях. Ако се прекали, ефектът може да е обратен и ястието да е провал. Понякога свежата прясна храна не се нуждае от много. Но е важно подправките да са качествени. Да вземем солта и черния пипер. Колко хора се замислят, че и те са продукти като всички останали? Един супер качествен черен пипер има много по-наситен вкус. Не е нужно да слагаме много от него. Макар да сме свикнали с аромата му, ако вземем по-качествен, ще се изненадаме колко е различен. Солта, просто я обожавам. Пържола, поръсена с малдонска сол – страхотно. Наскоро една приятелка ми донесе от Индия подарък – кардамон. И тук имаме, но повярвайте ми, толкова по-различен е! Изпълни с аромат цялата стая, преди да го сложа в бурканче, у нас трудно се намира с това качество. Една такава шушулка има силата да превърне обикновения крем или кекс в нещо много по-добро.

Стоян: Подправките могат да издигнат едно ястие на друго ниво. Вярно е, че най-важни са продуктите, но подправките подчертават и допълват качествата на продукта, ако са избрани удачно.

Коя храна никога няма да е демоде?

Лора: Сезонната храна. Храната, направена с качествени продукти и отношение. Храната от нашето детство, тази, с която сме пораснали. Винаги ще я търсим.

Стоян: Вкусната.

Как си обяснявате този масов култ напоследък към всички продукти с етикет „био“ и „еко“?

Лора: Донякъде може би е маркетинг, но донякъде е и заради времето, в което живеем, и храната, която масово ни заобикаля. Тя е готова, бърза и некачествена. А ние търсим продуктите и вкуса от „едно време“. Искаме да е по- истинско, по-вкусно, такова, каквото го помним. Но то няма да се върне, просто защото си е някъде там в миналото. А ние живеем сега. Но пък може да се опитаме да направим най-доброто, на което сме способни, за да го постигнем!

Стоян: Все повече хора искат да знаят с какво се хранят и откъде идват продуктите. Обръщат голямо внимание на това какво се съдържа в един продукт. Затова и вече се предлагат много продукти, които удовлетворяват търсенето.

Как да се храним хем вкусно, хем здравословно?

Лора: Никак не обичам думата здравословно, толкова е употребявана и отвсякъде се появява. За мен всичко се крие в качеството и количеството на храната. Има храна, която консумираме само защото ни носи наслада, и това е захарта. И аз обичам сладките изкушения и то много, но колкото по-рядко ядем захар, толкова по-добре за нас. Движението е другият фактор, което хората често забравят. А то е ключово, за да сме добре.

Стоян: Да обръщаме внимание на продуктите и да ги готвим по правилния начин, за да извлечем максимума от тях. И най-вече – да го правим с отношение.

Има ли наистина суперхрани? Кои са те?

Лора: За мен това са храните, които носят емоционален заряд. Не храните, които имат определен състав или съдържат нещо повече от другите. Суперхраните могат да ме върнат назад във времето само от една хапка. Например тиквеник с домашно точени кори или мекиците, които майка ми приготвяше преди. Или дивите ягоди, които беряхме в планината преди повече от 20 години.

Стоян: Всяка храна дава на тялото ни някакви полезни вещества. Според мен не трябва да се прекалява с нищо. Трябва да се търси баланс.

Казват, че има храни афродизиаци. Кои са те?

Лора: Казват, да. Аз нямам такива наблюдения. Приписват такива сили на магданоза, стридите, авокадото, шоколада, лютите чушки и какво ли още не. Ако някой знае, да сподели. За мен храната е щастие и пътешествие! Пожелавам на читателите ви много щастливи дни! И приятен път в намирането им.

Стоян: Колко щеше да е лесно, ако имаше храна афродизиак. Всичко е в главата. Имам чувството, че това е бил някакъв маркетингов трик в миналото, за да се консумира определен тип храна. Голяма част от храната, която се смята за афродизиак, се счита за такава не заради своите качества, а заради външния си вид.