Всяка сутрин си купувам кафето от едно и също място – малко магазинче за кафе и закуски до една от столичните гимназии. Обикновено се засичам с тумба ученици, излезли в голямо междучасие. Преди няколко дни пред мен на опашката имаше група момчета. Осми или девети клас. Не повече. Едно от тях разпалено и на висок глас обясняваше, че на него никой нищо не може да му забрани. Ама наистина нищо. Дори ако иска, ще си събуе гащите в метрото и ще си развява… мъжествеността (ще проявя добро възпитание и няма да го цитирам дословно, вие си представете цветистия език). И кой? Кой може да му забрани да го направи? Никой. Приятелите му кимаха убедено и подкрепящо – всеки от тях, ако изпита вътрешна необходимост, би могъл да направи същото. После момчето си купи геврек, кифла и баничка. Обясни, че не е толкова гладно, обаче много го кефи да дразни учителката и затова се запасява – цял час ще дъвче срещу нея. И тя какво? Нищо не може да му направи.
Не е ли яко, а?
От една страна, е яко, да. Толкова не ти пука, че можеш да правиш каквото си искаш. Себеизразяваш се по всички възможни начини. Не натрупваш агресия, показваш природните си дадености – буквално и преносно – и не се страхуваш да си поемеш последствията. Ако погледнем по-общо на нещата, не е ли това образът на свободния човек?
От друга страна, ама никак не е яко. Първо, защото си безстрашен по една-единствена причина – изобщо не се замисляш за последствията. Второ, защото провокираш агресия във всички останали по съвсем безсмислен повод, показваш предимно собствената си безпомощност и всъщност никак, ама никак, не си свободен. Объркал си свободата със слободията. А това никога не води до нищо добро.
Не знам как се обясняват тези неща на осмокласник. Сигурна съм, че не е със заяждане, крещене и демонстративно натикване на половин геврек, една кифла и една баничка в коша за боклук. Но преди да го измисля, хлапетата си бяха тръгнали. А и всъщност не те са проблемът. Или поне не те са в основата му.
Ние всички упорито се държим като това момче. Развяваме гордо мъжествеността си в метрото, по улицата, на работа, вкъщи. Защото може. Защото така си разбираме свободата. „Щом нищо не е забранено, значи всичко е разрешено” – казва един от братята Карамазови. Логично, нали?
Да, логично. Ако си в осми клас.
Когато вече сме пораснали, би трябвало да знаем, че няма свобода по принцип. Нито пък има абсолютна свобода. Но ако ни е трудно да боравим с подобни понятия, поне би трябвало да се досещаме, че когато си присвоим кокошката на съседа, защото може, той после ще ни обере черешите. Проблемът е, че най-вероятно няма да направим връзката и само ще се възмутим от това колко кофти хора са българите.
Чували сте хиляди пъти клишето, че свободата е отговорност. Към него бих добавила, че свободата е грижа и способност да изразяваш себе си, без да пречиш на другите.
Винаги, когато решим да направим нещо с мисълта, че сме свободни хора и никой нищо не може да ни забрани, трябва да си държим още една мисъл в главата: ”Не вреди на другите!”
Много по-мъжествено е да не караш със 150, когато ограничението е 90. Истинска проява на геройство е да не пречукаш някого, защото ти прилича на гей, и да се почерпиш една бира по повод факта, че си се освободил от още един от глупавите си предразсъдъци. И си истински супермен, ако вместо да навираш свободата си в очите на другите, я използваш, за да създадеш нещо.
Всъщност това е единственият начин да покажеш, че си наистина свободен. Другите демонстрации просто няма да се забележат в общия хаос.
Може би ви се струва много патетично и ненужно това. Обаче аз за пореден ден си мисля за момчето. И за трите му закуски. То сигурно е успяло да ги изяде. Вероятно дори не го е заболял коремът. Но един ден все нещо ще го заболи. Него и всички други, по настоящем свободни като птици осмокласници, и не само осмокласници. Не защото ще ги набият, ще ги прецакат или системата ще ги смаже. Просто от систематично преяждане.
Тогава те ще реагират по единствения начин, който им е известен. Ще отвърнат на удара. Защото може. Представете си как всички ние, лекичко побутнати, се търкаляме надолу по склона. Представихте ли си го? Чудесно. Не мислите ли, че е време да минем на диета?
0 Коментара