Свръхбагаж

Мария Радославова

Eдин от случаите, в които успявам да се почувствам безпомощна, е, когато опаковам багаж. Най-тежко е, когато пътуването е планирано отдавна. Преравям целия си гардероб, ужасена откривам тук липсващо копче, там разпран подгъв, намирам дрехи, недочакали своя ред за химическо чистене, липсващи части от тоалет – например нямам правилните обувки за дадена рокля, или обратното. Максимата, че ще си купя онова, което ми липсва, оттам, закъдето съм тръгнала, не ми създава комфорт – аз съм сред малкото жени, които не обичат шопинга. С нагласата, че ще пазарувам, ходя само когато ми трябва нещо конкретно и в Щатите. За там тръгвам като европейка (почти без багаж) и се връщам като циганка (нося всякакви неща за целия катун).

Но ако ще ходя на почивка, предпочитам да профукам всичките си пари за лукс и глезотии, за гурме и вино, за преживявания, които ще погъделичкат културната ми снобария, за приключения, които ще ми помогнат да преодолея страх или табу, за неща, които ще ме вдъхновят да пожелая изживяването им отново и отново.

На почивка с неудобства не отивам

Пробвала съм. Знам, че може да се изкара с чифт дънки, чифт къси панталонки, две тениски, парео, шал, пуловер, яке и бе¬льо, но аз мъкна чаршафи и хавлии, което никак не олекотява сака. Тази почивка не ме интересува. Онази, която ще ме вдъхнови да тръгна ей сега, рядко е по джоба ми. Затова и нямам достатъчно опит с багажа. Но съм подготвена – имам адаптер и различни щепсели за електрическата мрежа на цял свят. Както и достатъчно приятелки с голям опит в пътуването, до които се допитвам или им заемам куфари и пътни чанти. Всички са с авантюристичен и търсещ дух, който не го свърта на едно място. Но местата, до които пътуват за удоволствие и работа, са доста различни. Вярвам, че съветите им за разнообразни по своя натюрел кътчета по света ще бъдат полезни и на тези, които се стягат за почивка в Говедарци, и на онези, които са се запътили към Борнео, Мавриций, Кан и Карибите.

Това са Ирина Стефанова, бранд- мениджър в Pernod Ricard (България), Антония Кръстева, управител на рекламна агенция „2а пропаганда“, Мария Радославова, графичен дизайнер, Владина Цекова, тв продуцент, Мария Иванова, управител на софтуерна фирма, Албена Михайлова, художник, брокер на недвижими имоти, Екатерина Мермерска, машинен инженер в една от водещите US компании, които изграждат инфраструктурата в Ирак и Афганистан, Христина Христова, PR специалист, Петя Павлова, певица, музикален продуцент.

Антония Кръстева

Колко килограма е онова, без което не можете да тръгнете на път?

Ирина: Пътувам с много дрехи и обувки. Винаги съм на ръба да плащам допълнително. Най- тежки са ботушите, епилаторът (заради зарядното), почти винаги нося бутилки и бумаги. На връщане е още по-страшно. След един семинар в Япония си изпратих учебните материали като колет по кораб. Получих ги чак след 4 месеца. Но обувките, разбира се, взех с мен.

Антония: Допустимата норма за ръчен багаж ми е напълно достатъчна и елиминира риска от загубване на багажа. Само когато отивам на ски, е по-трудно да се вместя в тези 12 кг – заради екипировката.

Мария Р.: Около 2 кг – паспорт, пари, кредитни карти, телефон, гланц за устни, ключове и кило и осемстотин всъщност ненуж¬ни, но успокояващи ме дребни предмети.

Антония: Момичета! 2 кг?! Невъзможно. Само сакът е толкова!

Мария Р.: Какъв сак? Чанта, по възможност платнена. Нали говорим за това, без което не можеш?

Михаела: Дамската ми чанта го докарва до 2 кг. Ако ще нощувам при приятеля ми – повече.

Мария Р.: Приех въпроса буквално: при условие че страшно зелено чудовище ще ме изяде, ако взема повече от най-необходимото, прецених, че е съвсем възможно човек да се оправи с 2 кила. Колкото до мен, аз винаги пътувам със свръхбагаж.

Моите удоволствия са гмуркането и ските. И за двете трябват бая килца… През зимата ходя с 2 чифта ски – пистови и извънпистови, плюс каски, маски, раница. Обикновено оставям в Банско половината екипиров¬ка, за да не я нося всеки път. За гмуркането направо не искам да ви разказвам какво нося. На всичкото отгоре на летищата най-редовно моят регулатор им прилича на бомба. Редовно ми преравят багажа. Добре, че авиокомпаниите, които обслужват големи diving дестинации, разрешават по-тежки неща. Само екипировката, без парцалки и козметика, е около 30 кг. Когато летиш с low cost компания, е значително по-евтино да предплатиш свръхбагажа през интернет, отколкото на летището.

Мария Иванова

Мария И.: Най-добре се пътува с около 15 килограма. Най-цен¬ното винаги е в ръчния багаж – лаптоп, фотоапарат, телефони, зарядни устройства, пари, карти, паспорт, застраховка. Винаги имам готов несесер с лекарства, мазила, лепенки, както и с козметика. Не тръгвам без бански костюм и без лек, но топъл шал. На някои летища е доста студено.

Албена: Определено не може да се тръгне с 2 кг. Основните неща от декоративната коз¬метика са 8-9 бройки. Когато инвестираш в скъпа козметика и е време да се заглаждат бръчките, няма как да се вземат тестери. Анатема е да се ползва произволна козметика дори за двудневно пътуване. Минимумът обувки е 3 чифта. Ето, още не съм сложила дрехите, а ки¬лограмите са повече от 10.

Владина: Момичета, даже и 2 кг са много, ако говорим за най- най-важното и необходимото. Според мен може да тръгнеш и без нищо, ако си комуникативен, светъл и open. По време на моите пътешествия съм видяла 2 и 200. Винаги мога да си на¬меря подслон, храна, дрехи… каквото ми е било необходимо. По принцип винаги нося шал, книга, „Паралели“ и фотоапарат.

Без тях не тръгвам никъде. Често ми се е случвало да пътувам със свръхбагаж, но в повечето случаи установявам, че повече от половината остава непокътнат. След това винаги се питам: защо ли го носих?

Била съм и в пустинята Сахара, и в Мексико, и в Индия (на много специално духовно място)… От опит знам, че може да пътуваш и без нищо. Дори без четка за зъби! Видях как индийците (и не само те) си мият зъбите с дъвкане на клечка. Ефектът е поразяващ… Когато си пътешественик по душа, смисълът на пътуването е да научиш нови неща от местните култури и най-вече от самата природа, която е най-безценният ни учител. Била съм в повече от 30 страни и сега, като стана дума, си дадох сметка, че навсякъде 2 кг биха ми стигнали. Важното е с какво сърце тръгваш, както и душата и очите, с които гледаш на света и на хората.

Екатерина Мермерска

Екатерина: Спонтанността и количеството багаж рязко се променят от това в коя страна живееш, от кое летище излиташ и колко кучета и деца имаш. По отношение на моя летате¬лен опит максимумът, който съм успявала да побера в един куфар, е пет бизнес костюма и ежедневни дрехи, които да покрият нуждите ми при различен климат. Дори в Европа може да попаднеш на сняг и на 30С° в рамките на месец. Някъде бях чела, че повечето дами обличат само 10% от тоалетите, предвидени за едноседмично пътуване. Преди години бях взела този факт доста на сериозно и винаги се замислях върху възможните комбинации. Но с времето установих, че прекаленото планиране коеда нося и дали си отива ме натоварва. Зарязах 10-процентното правило и вече си нося всичко любимо – привързвам се към дрехите си. Никога не забравям джапанките. Може би е малко просташко, но пък е изключително удобно. Напоследък служебните ми пътувания са само до страни, където трябва да се покривам и увивам с шалове или да нося каски и бронежилетки.

Петя: Не мога да тръгна на път без лаптоп, мобилен телефон, фотокамера, видеокамера, iPod, зареждащи устройства, паспорт и документи, бельо, четка и паста за зъби, кремове за лице и тяло, дезодорант, грим. Според мен всичко товатежи между 7 и 10 килограма. Побирам го в някоя от дамските си чанти. Повечето са огромни. Имам специална Samsonite чанта за лаптоп, която поема много. Винаги я пълня догоре. Прилошава ми, като трябва да минавам security check на аеро¬гарата. Обикновено ме карат да вадя всичко от нея.

В тази чанта често слагам чифт от любимите ми официални обувки или сандали, защото знам, че няма да преживея загубата им, ако куфарът ми се изгуби. Често обувките, които нося, струват почти колкото съдържанието на целия багаж… твърде съм бедна, за да махна леко с ръка, ако такова нещо ми се случи… Същото е и с бельото, но по-добре да не се впускам в подробности за това как ще рева за дантелен сутиен La Perla или копринени гащи Cotton Club, че ще ми се смеете… какво да направя, като се привързвам към вещите си…

На тръгване куфарът ми е около 15-17 кг, връщам се с двойно повече. Вече имам сериозна колекция от куфари и чанти, които ми се е наложило да купя на летището (7 куфара Samsonite и Carlton). Почти винаги ми се налага да вадя багаж, който е над допустимите килограми. Лудницата винаги е пълна. Затова ходя навреме на аерогарата. Никога не се знае за какво ще ме върнат и какви мерки трябва да бъдат взети… Обикновено прекалявам с количеството книги, списания и музика, които купувам от Европа и Америка… Осъзнавам, че това моето на нищо не прилича – редовно да плащам за свръхбагаж, и то заради книги, каталози за пътешествия и списания от всякакъв род.

Петя Павлова

Христина: В 10-те кг ръчен багаж не мога да се побера дори когато пътувам за 2 дни. Тъй като трудно се въздържам от свръхбагаж, съм си поставила ограничителна мярка. Купих си олекотен, пластмасов куфар (за да се запазват нещата добре), който е изчислен така, че каквото и да правиш, няма как да събереш повече от 20 кг. Винаги нося една резервна пътна чанта. Ако на летището се окаже, че съм надвишила килограмите, да извадя разни неща от куфара и да ги сложа в нея. На отиване гледам да тежи около 12-15 кг, за да имам резервно място запокупките.

Време засъбиране на (свръх)багаж

ПО ТЕМАТА

• Лилия ПоповаСрещи по пътя
• Магдалена ГиговаПътешествието като сърбел
• Виргиния ЗахариеваНаръчник на пътешественичката в Индия
• Пепа ВитановаРазмисли по пътя

Рекордьорката по най-бързо подреждане на багаж е Мария Радославова:

„Обикновено си опаковам багажа час преди тръгване. Последния път ме събуди служителката от такситата, за да каже, че таксито е пред нас. Събрах си багажа точно за 7 минути, включително екипировката, и бях в колата. Оставих само камерата, защото прецених, че ще ми трябват поне 5 мин., за да я окомплектувам за подводно снимане. Направо си се гордея с това постижение.“

На второ място по шеметно събиране на багажа в личната ми класация е Антония, която веднъж стоя в Mojito до 4 ч. И не просто стоя, но се забавляваше чудесно. Въпреки това успя да се прибере, да опакова багажа и да хване самолета в 6 сутринта.

Повечето споделят убеждението на Катя, че много по-успешно се събира багаж в последния момент, отколкото дни наред преди trip.

Някои хитринипри подреждане на багаж

Ирина не сгъва дрехите. Реди ги така, че прилежно да полегнат в широк обемен куфар. Отгоре добавя по-чепатите неща. Между дрехите скатава малки предмети.

Антония винаги взема универсални дрехи от типа „ако излезеш сутрин, да можеш да продължиш до вечерта, без да се налага да се прибираш до хотела“. Най-важното за нея е да има удобни обувки и голяма ча нта, в която се побира дребен шопинг – в случай че се озове в нощен клуб, да не мисли къде да си слага торбите.

Мария Р. използва всяка дупка по екипировката си – чорапи и други дреболии слага в ски обувките и плавниците. Фланелките са на руло, не сгънати. Най-тежките дрехи облича, най-тежките неща носи в ръчния багаж. На летището се оглежда за най-усмихнатия служител (не служителка) и опитва да мине метър със свръхбагажа.

Петя глади дрехите си предварително и ги поставя несгънати в куфара. Много се изнервя, ако всичко е за гладене, когато пристигне. Списанията и книги¬те винаги поставя на дъното на куфара.

Къде какво да носим?

Ирина Стефанова

Ирина: В Куба ми тарашиха багажа и на отиване, и на връщане. Взеха ми нещата, закупени оттам. Разплаках се, но не ми върнаха нищо, май само се спасих от вероятността да свивам пури в някоя плантация. Няма особен смисъл да купувате подаръци. По-скоро занесете подаръци – вземете всички летни дрехи и обувки, които не смятате да носите повече, и ги подарете на местните. Те поне ще ги носят през цялата година. На вас ще са ви достатъчни поличка, панталонки и отворени леки блузки, с които да летите в топлата влага и да усещате живота във всеки полъх на кубинския въздух.

Владина: В Индия задължително мокри антибактериални кърпички, фотоапарат, шал и

удобни обувки. Същото важи за всички екзотични страни. Оставете у дома високите токчета, снобарските и секси облекла.

Владина Цекова

Антония: Миналата година обикалях из джунглите на Борнео и Бали. Не мога да се сетя за нещо, което, ако бях забравила, нямаше да го намеря там.

Мария И.: В Ямайка всичко е all inclusive. Можете да изкарате по бански целия престой. Дори от плажни кърпи нямате нужда. Извън хотелите е голяма беднотия. Окей е, каквото и да облечете.

За Италия задължително ви трябват спрейове и мазила против комари. Тигровият комар е хипернеприятен. Хапе и през деня.

В Африка и в области с малария винаги носете тънки връхни дрехи, които покриват цялото ви тяло. Показването на гола кожа трябва да е минимално.

За САЩ е ясно – носете малко багаж, защото със сигурност ще направите много голям шопинг.

Във Франция, Италия и Словения носете къси поли само ако сте придружавана от мъж.

Иначе си вадят грешни заключения.

Албена: На екзотични дестинации си носете презервативи и лубриканти, че може да се окаже екзотичен продукт.

В Гърция винаги имайте джобни 200 €. Ако ви спрат за превишена скорост и нямате кеш, ще се наложи да обикаляте с часове по села и паланки, за да търсите банкомат. По тези места трудно се намират и гърци, които говорят друг език освен гръцкия.

Христина Христова

Христина: На остров Мавриций задължително носете цялата козметика, с която сте свикнали. Продуктите, които се продават на място, са разработени за съвсем друг тип кожи и коси. Не забравяйте спрейовете против комари и адаптер.

Петя: В Тайланд задължително трябва панталон, с който да закриете краката си, когато разглеждате кралски дворци и храмове.

В Мароко внимавайте със снимките по пазарите. Стана наистина опасно, когато ме подгониха, след като се опитах да снимам на пазар за живи животни в Маракеш. Не ходете сами по суковете и бъдете много внимателни след пет следобед на централния площад – просяците са агресивни. Ще трябва да си платите, ако искате да снимате улични музиканти или укротители на змии. Пазете фотоапарата и чантата си.

В Дубай не си и помисляйте да се появите без горната част на банския си костюм. Част от жените на плажа са забулени от главата до петите в черно. Носете елегантни рокли с дължина под коляното… Май това е единственото място след България, където жените със силен грим не се възприемат като „леки”. Прекаляването с бижута там е нещо естествено… Ако ви харесва да носите тежък грим и повече от един пръстен на ръката си, това е мястото да се развихрите.

На Карибските острови носете нещо повече от семпли тоалети и дънкови поли и потници. Въпреки лежерността, към която островният живот предразполага, вечер всички са доста нагласени, особено в 5-звездните хотели. Трябва да имате няколко хубави коктейлни вечерни рокли. Това е мястото, на което със сигурност ще има кога, къде и на кого да покажете сандалите си Jimmy Choo. Важно е да имате няколко чифта бански… Да, задължително вземете и този с камъните Swarovski – това е идеалното място да го разходите край басейна.

Същото се отнася и ако отидете до Marbella, Испания – градчето курорт, който принц Алфонсо е създал в началото на 90-те, с най-много слънчеви дни годишно в Европа. Там всички са облечени по последен писък на модата и определено няма да се чувствате комфортно вечер, ако сте неподходящо облечена.

Албена Михайлова

В Кан и Монако наблегнете на монохромни цветови съчетания и костюми и рокли, показващи класа. Вземете и шапка с голяма периферия.

В Портофино може да си позволите спортно-елегантен стил. Там е добре да имате ниски обувки, за да ви е удобно, когато се разхождате по калдъръмените улички.

В Лондон секси джинси и вталена бяла риза с черни лачени обувки на висок ток ще виосигурят специално внимание навсякъде – и сутринта, докато пазарувате в Harrods и Harvey Nichols, и докато обядвате в San Lorenzo, както и по-късно вечерта за коктейл в Mandarin Oriental и вечеря в Nobu или Zuma. Е, вярно, че една красива, но семпла елегантна черна рокля би привлякла повече погледи, но в случай че искате да пътувате с малка чанта за два дни, джинси с бяла риза ще ви представят блестящо.

Както стана ясно, за да тръгне на път, на една жена й трябват 2 кг багаж и 7 минути да го стегне. Всичко останало е свръхбагаж. Но… къде въобще сме тръгналибез него?