„Търся мъж, който обича да пътешества и има чувство за хумор.”
Ако някога дам обява в сайт за запознанства, тя ще звучи точно така. И ако на „кастинга” прекараме 2 часа заедно, като всеки от нас успее да разсмее другия поне 5 пъти и не го отегчи нито за миг, значи има шанс да сме един за друг.
От края на пубертета се оглеждам за мъж, който да прилича на Уди Алън – да ражда мисли, които изтръгват смях с ефекта на оргазъм. Доказано е вече: десет минути смях имат по-добър ефект върху либидото от 10 месеца упражнения на Кегел. Важи и за двата пола. Само с партньор с чувство за хумор можеш да преминеш през пустинните зони на брака – и най-тегавата ситуация лесно се преодолява чрез шега.
Същото важи и за професионалните отношения. Ще илюстрирам с пример. Да кажем, че вече е почти ноември, а шефът е превел заплатите само до месец май. Напрежението в колектива расте. Имах шеф с чувство за хумор, който в аналогичен сюжет един понеделник донесе в редакцията огромна тенджера с телешко варено, останало от семейния неделен обяд. И най-сърдечно ни покани да го изядем. „Пичове – каза, – на мен също не ми превеждат обещаните мангизи. Да хапнем, каквото Господ дал”. Най-докачливите наемници
високомерно отказахме, приехме жеста като вид сарказъм.
По-простодушните, а може би и най-гладните, и със сигурност най-нелишените от чувство за хумор, се възползваха и докато облизваха пръсти (шефът беше известен кулинар, недооценен от жена си), успяха да договорят трансфер на юнските заплати. Ще кажете, че няма нищо смешно в тази история. Може и да сте прави. Но в този ден аз и колегите ми написахме най-свежите и готини текстове, припомнихме си добрите стари времена, когато редакциите се огласяваха от бурен смях, обич и всеопрощение.
А и съгласете се, шефът ми имаше смелостта да се самоиронизира. Повечето мъже, особено
успелите мъже, пробват чувството си за хумор
само върху гърба на другите. Когато стане дума за тях, се приемат твърде насериозно. Не търпят шеги за себе си. Стават обидчиви. Заядливи. Губят настроение. Пазете се от такива мъже. Лесно може да ги разпознаете. Опитайте с простичкия въпрос, когато кавалерът ви се отправи към тоалетната: „Имаш ли проблеми с простатата?” Всеки комплексар ще открие подмолен смисъл в питането, ще се стегне, ще започне да се отбранява. Само благородните екземпляри, с въздушен характер и вкус към смеха, ще пресрещнат въпроса като игра и съревнование по остроумие. Ако сте в ресторант, поръчайте агнешко – цената му сама по себе си е тест за чувството за хумор. Когато порцията пристигне и отхапете първия къс, усмихнете се чаровно: „Агнешкото е на твоята шилешка възраст, любими”. Малко са мъжете, които ловко ще хванат хвърлената ръкавица. Повечето направо ще ви намразят.
Според канадски психолози, чувството за хумор нанася на жената по-голяма вреда и от целулита.
Мъжете бягат от дами с остър език и склонност към шеги –
не само хапливите ги плашат, не понасят и безобидни закачки. Приемат ги като заплаха за егото им.
Жените отново се оказваме по-прозорливи и витални. Залагаме на партньори, които умеят да разсмиват. Американски учени провели интересен експеримент. Дали на няколкостотин жени на възраст от 18 до 30 г. да прочетат автобиографични разкази на 10 мъже. След това ги помолили да оценят съчиненията. Три четвърти от дамите определили като най-добри текстовете, в които мъжете проявявали чувство за хумор и самоирония. Заключението на учените е, че жените интуитивно и рационално осъзнават, че представителите на силния пол с чувство за хумор по-лесно се справят с всякакви трудности и са по-благонадеждни и подходящи за евентуално съжителство.
А и животът с тях е по-интересен. Чувството за хумор е проява на интелигентност – индикация за развито асоциативно мислене, въображение, креативност, все неща от горната скала на висшата нервна дейност. Крайно време е да се измисли SHQ (Sense of Humor Quotient). Има многобройни тестове за определяне на IQ, включително на емоционалната интелигентност – EQ, но няма
тест, който да оценява коефициента на чувството за хумор.
Ако имаше, това ценно качество можеше да се изтъкне в обявите за запознанства и в мотивационните писма при кандидатстване за работа. Как да не назначите в офиса младеж, чието СиВи започва с: „Имам SHQ над максималните 180 точки. Обещавам да не го насочвам срещу преките и непреките си ръководители”.
Учените все още спорят вродено ли е чувството за хумор, или средата е тази, която го изгражда и развива. Повечето изследователи са на мнение, че това е нещо, което е закодирано в гените – или го имаш, или го нямаш. Ако го нямаш, както и да те провокира средата: чрез избухващи в смях при натискане на бутонче играчки, чрез шоупрограми с паузи за дирижирано хилене или лидери с образа на Тръмп, все ще си останеш задръстеняк, който няма усет за смешната страна на нещата. Има и психолози обаче, които съветват да окуражаваме децата да измислят смешки и да ги разказват по забавен начин – това можело да им помогне да развият още от малки чувството си за хумор. Препоръчват
да създаваме „смешна” среда –
да обкръжим малчуганите с разсмиващи играчки, забавни книги, да се шегуваме с партньора си. Така децата имат шанс да надскочат природните дадености на бащата. Ха-ха-ха.
В книгата „Изразяване на емоциите при човека и животните” (1872 г.) Дарвин пише за прояви на чувство за хумор при маймуните. Визира склонността им да въртят червените си задници към всеки, който им досажда и дяволито да следят ефекта от закачката. Много собственици на котки или кучета твърдят, че домашните им любимци разбират от шеги и понякога сами ги провокират. Почти всички са убедени, че кучето или котката им имат по-добро чувство за хумор от партньора в човешки образ. За свраките да не говорим. Доказано е, че
свраките са с най-силно развито чувство за хумор
в животинския свят и дори са с по-висок SHQ (Sense of Humor Quotient) от много хомосапиенси. Наблюдавайте ги колко елегантно и смело се задяват с котките, полегнали на двора – доближават муцуните им, отскачат и се връщат пак, клъвват опашките им. Рискуват живота си, само за да избягат от скуката и да им е интересно и весело.
Може да се каже, че от биологична гледна точка чувството за хумор при човека е защитен механизъм, подобен на амнезията. Крием страховете си зад смях. Шегуваме се със себе си, за да изпреварим и отнемем оръжието на противниците си. И нациите залагат на същия трик. Светът е навлязъл в период на самопарадиране и спасение в смеха – вижте лидерите, които излъчва. Народите са като децата – обичат политици, които ги разсмиват. Това е едно от обясненията на ерата на Буш в САЩ. Както и на появата на Доналд Тръмп, въпреки че той не разсмива в този разведряващ смисъл – кара те да се чувстваш по-скоро неудобно и затова, може би, американците няма да го изберат.
Не хляб и пасти, смях е нужен днес.
Както щастливите семейства и успешните фирми, така и държавите се нуждаят от лидери, които разсейват напрежението, развеселявайки поданиците. Това е и най-безспорното качество на нашия премиер. Все намира с какво да ни разсмее. Както ни разсмиваше и Живков. За България този политически типаж е печелившият. Президентът Плевнелиев не набра популярност и заради липсата на чувство за хумор. Ако догодина на „Дондуков” 2 седне държавен глава с комедиен талант, в България със сигурност ще стане по-свежо и по-забавно. Не е нужно да бъде чак като Уди Алън – да ражда мисли, които изтръгват смях с ефекта на оргазъм. Достатъчно е да знае кога и как да поднесе тенджерата с телешко варено.
0 Коментара