Всяка гранична ситуация, при която се преминава от едно в друго състояние, е плашеща. Новото, неизвестността, влизането в различен статут създава дискомфорт и неизбежно води до криза на идентичността. В живота на всяка жена има важни разделителни граници, събития, които като маркери обозначават завършване на един етап и преминаване в следващ. Пътят е предопределен. Появата и загубата на женския цикъл, символ на женската виталност и репродуктивна способност, са две главни разделителни зони. Това обуславя сходния начин, по който младите момичета възприемат видимия първи знак на зрелостта си и порасналите момичета, зрелите жени възприемат загубата му. И в двата случая първата реакция е силно емоционална, съпроводена със страх, с изблици на плач и тревожност. И в двата случая жената е засегната някъде дълбоко в своята съзнавана и несъзнавана същност. И в двата случая се касае до сериозни многопластови промени с противоположен на съществуващата ситуация знак.
По-сериозни и драматични са промените при зрелите жени.
Съпротивата им, особено на ангажираните с множество дейности жени работохолички, е огромна, мъчителна и трудно им е да я преодолеят. Промените са драстични и засягат изцяло живота на жената. Те са:
• Биологични – изразени в хормонален дисбаланс, който води до сериозни физически изменения във вътрешен и външен план, до загуба на женската идентичност.
• Психологични – засягат базисния женски инстинкт – способността на жената за осъществяване чрез създаването на нов живот.
• Социални – водят до оттегляне от активен живот, пенсиониране, застой.
• Културални – свързани с отхвърляне от съвременното общество, където старостта не е алтернатива за жената и само младите са харесвани и приемани.
Ключова дума за негативната нагласа е старост.
Тази трудна за преглъщане дума първосигнално поражда асоциации за отхвърляне, загуба, деструкция, смърт, безизходност, безнадеждност. Жената се чувства като в капан, заложен дълбоко в генетичната й структура. Древен, архетипен, неумолим закон поставя лимити пред реализацията на жената. И ако видимият, външен знак за женска принадлежност е месечният цикъл, неизбежно е жената, изправена пред загуба на цикъла си, на цикличността и подредената ритмичност в живота си, да попадне в невротично хаотично, неопределено състояние, което води до чувство за самотност и изолация. Жената губи себеусещането си, самооценката си, самочувствието си, губи центъра си, губи опорните си точки. Това е сериозна предпоставка за вътрешно напрежение, води до тревожност, депресия и екзистенциална неудовлетвореност.
В този период от живота си жената е разкъсвана между двата базисни опозита –младост и старост, живот и смърт.
Жената отказва да приеме приближаващата нова перспектива,
опитва да остане вкопчена в младостта, опитва да я задържи, търси начини да излъже и измами старостта, да я отдалечи и отпрати в друга посока. Доминантата е стремеж към вечна младост. Това е бленуваното чудо. И то е възможно, постижимо. Вечната младост не е илюзорен идеал. Тя съществува. Кодът за достъп е скрит в посланията на вечно обновяващата се, вечно млада природа – най-мощния символ на женската същност. Месечният цикъл на жената спира, но цикълът на живота продължава.
Сезоните са паралел на тази цикличност – пролет, лято, есен, зима неотменно следват един след друг, завихрени от кръговрата на живота. Детство, юношество, зрялост. След всяка зима неизменно следва пролетта, настъпва пролетното равноденствие, природата се обновява. Но балансът не е вечен. Застоят е смърт. Движението е живот. Настъпва лятното слънцестоене и после ново, есенно равноденствие, последвано от зимно слънцестоене. Природата застива, всички видими форми на живот умират, идва смъртта, но точно в този мъртъв сезон е вложен най-големият потенциал за самообновяване на природата, семената, от които избуяват кълновете, стоплени от новата пролет.
Всяка жена продължава съществуването си назад в своята майка и напред в своята дъщеря.
Това е тайната на вечната младост. Както природата се самообновява, така и жената във всяка своя възраст може да изяви пълноценно своя творчески потенциал.
Цикличността на природата се открива и в цикличността на психичните процеси, процесите на раждане, зрялост и смърт са вплетени в психичната структура на човека, остарелите нагласи се заменят с нови и това води до разширяване на съзнанието и укрепване на Аз-а. Пътят на израстване е свързан с четирите сезона, с четирите основни етапа в живота. Тези четири различни познания на жената за себе си се допълват и подкрепят. Така женската същност добива цялост.
В детето е вложен потенциалът за учене и усвояване, за опознаване и разграничаване на нещата във външния заобикалящ свят.
В девойката е вложен потенциалът за изграждане на здрав и силен Аз,
който води личността през живота, помага за освобождаване от опеката на майката и следване на своя път.
В жената е вложен потенциалът за лична реализация, за създаване на дом и деца, за отглеждането и възпитанието им.
В зрялата жена е вложен потенциалът за духовно израстване, за свързване с вечната жена, със старата мъдра жена, която владее мистерията на живота и смъртта, която знае и съдържа в себе си цялата древна мъдрост на женската верига от живели, страдали, раждали, пораствали, помъдрявали и умирали жени, напуснали утробата на майката природа, втурнали се в света, за да го превземат и завоюват, да му се насладят и опознаят, докато, натежали от преживявания, отново се завърнат в майката природа, обогатени с ново знание.
Мъдростта и познаването законите на природата са основните съставки в магичния еликсир
за вечна младост. В тях е скрита силата, която може да трансформира негативните нагласи към женската възраст, към „критическата” възраст, към възрастта, която поставя жената в „критична” точка за съдбовен избор между живот и смърт, между вкопчване в преходната физическа младост или обръщане към непреходната духовна младост, към обръщане на погледа от вън навътре, към преосмисляне на ценностите. „Критическата” възраст, както зимата, съдържа огромен потенциал за вътрешно израстване и ново раждане, за отхвърляне или приемане на себе си, на своята истинска непреходна женска същност. Тя носи потенциала за съединяване на тялото с душата, което води до отговора на вечния въпрос за смисъла на човешкото съществуване.
0 Коментара