Имам страхотен задник. В Латинска Америка стотици жени се подлагат на пластични операции, за да постигнат ефекта, който на мен ми е даден от майката природа. Обаче да се фукам с него, не върви. Първо, защото за тия форми нямам никаква заслуга, просто късмет във вселенската лотария, че нося точно тези гени. И второ, защото дивидентите в живота си се опитвам да получавам заради очилата и съдържанието на черепната кутия, а не поради начина, по който съм опънала дъното на панталона. Те и проблемите ми се дължат на това, ала да речем, че като тегля чертата, плюсовете са повече.
Но имам страхотен задник и въпреки че съм го получила наготово, наличието му ме кара да се чувствам самодоволна, самоуверена… и готова да мина на диета.
Защото It`s a man`s world, систърс. И имам лоша новина – колкото и добре да ви стоят очилата, колкото и да ви е нагънато сивото вещество, начинът, по който опъвате панталона, винаги ще определя качването ви на сцената. Гадно, но факт. И ако някой твърди, че това не е вярно, лъже мазно.
Защото светът изобилства от примери за това, че очилата са, тъй да се каже, само едната страна. Задната страна на монетата е тази, която лъсва, когато напускате сцената.
Задникът ви е последното нещо, което виждат у вас
на изпроводяк и на този своеобразен център на вашата физична проекция се базира отношението към връщането ви на тая сцена.
За култовете към нереалистичните тела, за стереотипите по отношение на женското тяло и стигмите, които налага обществото на хората извън стереотипа, за проблемите, които създават на децата ни и на нас самите насажданите (физически) рамки за приемане и успешност, някой ден ще си говорим допълнително. Физическата форма трябва да се възприема като здравословна цел и налагането й единствено като естетически проблем, свързан с приемане или отхвърляне от социума, е винаги актуална тема. Освен че ме кара да изпитвам вина за недостатъчното си лично съпротивление на мейнстрийма, темата ме кара и да се страхувам. Заради собствените си слабости, да не би да ги предам на дъщерите си. И заради онези малки, големи и още по-големи момичета и момчета, които се лутат между представи, изисквания и реалност от едно хранително разстройство в друго, от една депресия в друга, от една лична драма в друга. Моят начин да се справям с това е да търся баланса. Орторексията, анорексията и булимията са приключения, които не желая да изживявам. Не е лесно, особено за човек, който обича удоволствията и смята вкусната храна за едно от най-важните сред тях.
Много ми е тъжно да си го призная, но аз съм продукт на нашето време и всичко онова, което определя правилата на играта, всичко, което се влага в резонанса красиви-слаби и дебели-грозни, ме е засягало и ми е влияло. И продължава да ми влияе, макар и не толкова осезаемо. В резултат, ето ме – със
страхотен задник, самодоволна, самоуверена и… готова да мина на диета!
С ръка на сърце ще ви призная – няма епитет на тоя свят, който да ме е засягал по-силно от „дебела“. Викайте ми колкото щете грозна, глупава, кривокрака – не ми трепва нищо. Но едно прошепнато „дебела“ беше в състояние да ме разстрои до степен да обмислям скок от моста. Без камък на шията, нали, щото съм достатъчно дебела, за да потъна. Имало е периоди, в които съм била дебела и съм се чувствала така. Имало е и такива, в които съм била слаба, но съм се чувствала дебела. Сега се харесвам и не се замислям дебела ли съм или не – просто се оставям на усещането си за физически комфорт. Започнах да спортувам, наслаждавам се на всяка хапка и си купувам дрехи по мярка. Мога да кажа, че в момента съм щастлива, защото тялото ми ми е по мярка и си го харесвам. А иначе, кога започна това с „дебела“, не знам. Не помня, отдавна ще да е било, защото имам спомени от ученически времена още, че пазех диети.
Диетите за жените са като водата за рибите и ако поне веднъж в живота си не сте били три дни на ябълки и вода, защото искате да свалите три килограма, значи сте мъж. И понеже отслабването е индустрия, базирана основно на реклама и пиар, светът ни залива с всякаква информация, която да ни убеди, че имаме нужда от точно този чудодеен продукт за отслабване или точно от този компетентен гуру, който да ни води за ръка през дебрите на слабеенето. А аз, нали съм си любопитна и суетна, съм чела, виждала и попадала на какви ли не неща
на пазара на отслабването – тлъсти лъжи за наивни хора.
Някои от най-безумните методи и диети за отслабване са откровено откачени, други са просто глупави, всичките са нелепо смешни, но истината е, че когато една жена (бройте ме и мен) е във фаза „дебела съм“, е готова да повярва на всяка простотия, която й бъде поднесена с относително компетентен тон и щедри обещания за невероятен резултат. В своя защита ще кажа, че може и да съм се мазала с мед и увивала с домакинско фолио (ужасно е, мухите въпреки това не се отказват да докопат меда), най-странното нещо, което съм яла с цел отслабване, е варена бяла ряпа. А най-смешното, на което съм попадала, беше когато веднъж търсех в гугъл „очила за отслабване“ (много ме е срам, обаче, а на бас, че и вие щяхте да сте любопитни!), но попаднах на „очила за свършване“. И да, точно за това, за което си мислите, са. Сигурно и те щяха да свършат работа – все пак предполагат активност, която гори калории, а и ако не си падате по мазане със сметана, при ползването им е гарантирано, че въглехидратите са изключени за сметка на протеина.
Когато решим да сваляме килограми, първо търсим онези диети, които дават възможност да ядем всичко, но все пак да отслабваме. Само че тук нещата опират до проста математика –
ако добавяш, без да вадиш, трупаш.
Даже аз, дето много искам да повярвам, съм наясно, че точно тези са правилните, но се налага да ги съпроводиш с нечовешки упражнения, защото пет хиляди калории на ден, без да са последвани от едночасово потене в спортни гащи, ви гарантират съвършените форми на топка за боулинг. А това, както знаете, освен здравословен дискомфорт, в един мъжки свят ви гарантира и социални, емоционални и всякакви други проблеми. Но пък самата идея за едночасови тренировки всеки ден е уморителна, затова мятаме втори поглед и го спираме на диетите с рестрикции на храна. Ако сте от тези, които още не са узрели за идеята, че добра форма може да имаш само с физическа активност, да знаете, че без упражнения, най-бързият и лесен начин да загубите тегло е акула да ви отхапе крака или да пробвате някои от долуизброените методи. Извадих от торбата с диетични съвети само най-неадекватните в личната ми класация. Просто ще направя едно произволно изброяване, а вие НЕ ПРАВЕТЕ ТОВА ВКЪЩИ.
На вашето внимание: хранене с аромати.
Диетата на Мадона, дами. Според запознати, младата Луиза-Мария Чиконе и до ден-днешен така си поддържала формата – заставала над тигана с пържени картофи и душела, душела, душела, докато се наяде с парата. Така че, вместо да ядете круши и мандарини, завирайте нос в шишета с етерични масла, заливайте парцалчета с тия аромати и ги душете – според специалистите по ароматерапия за отслабване, мозъкът щял да получи сигнал, че е изял круша и мандарина и гладът ви ще се притъпи. Пробвах го, не действа. Причините да не действа биха могли да са: а) нямам грам мозък, щом съм се вързала на тая тъпотия; б) първо пробвах над тенджера с винен кебап и не устисках, миришеше божествено и ръката ми сама посегна към вилицата, но после пробвах с плодова салата, пържола на скара, спагети карбонара, пържени филийки – резултатът беше същият.
Каква неразработена пазарна ниша е това, досега не съм видяла по телевизията да рекламират флакони за отслабване с аромат на мусака например, само някакви индиански пипери, австралийски артишоци, капките на доктор Прайс и прочие пенкилери. За себе си установих – за да ме възпре от ядене едно парцалче с аромат, трябва да е напоено с хлороформ.
Плюс на метода: миризми да искаш, особено в големия град, даже не е нужно вие да готвите, достатъчно е да излезете на балкона, докато комшията пече риба.
Номер две, не по ефективност, но пък по научност: глад и леденостудена вода.
Клета, клета женска популация, какво би се случило с нас, ако някой ден еволюираме до вид, който живее без вода, камо ли пък леденостудена. Ще си ходим дебели, това ще стане, защото по метода „глад+леденостудена вода“ е важно да поглъщате по време на диетата по минимум три литра от споменатата напитка. Предполага се, че организмът ви веднага ще започне да загрява водата до температурата на тялото, пък това значи да изразходва калории. И понеже водата е с нула калоричност – бинго! Пиеш и слабееш колкото ти е нужно, после, ако не си се тръшнал от нечовешка ангина, минаваш на човешка храна. Ако пък си с ангина, още по-добре, и без това нищо няма да можеш да преглътнеш и получаваш бонус още някой и друг килограм надолу. Авторите на въпросния метод са можели да дадат воля на фантазията си – какво пречи например да лежиш във вана с лед, докато пиеш ледената вода за отслабване – така тялото двойно повече калории ще гори, хем по-бързо ще отслабне човек, хем се калява.
Плюс на метода: не си зависим от настроенията и профилактиките на „Топлофикация”, не хабиш ток за бойлер, можеш да си изстудяваш и бирата (уискито, динята, бялото вино), докато отслабваш.
Трети метод, много лесен: на менталната визуализация.
С колко килограма искате да отслабнете? С ПЕТ? С ДЕСЕТ? Тогава това е вашият способ! Виждате кога е новолуние. Всички знаем, че по новолуние се пишат желания, защото новолунието ги сбъдва! Взимате листче и написвате на него „ДИЕТА“. Сгъвате листчето, слагате го на стола, сядате върху него и стоите, без да мърдате. Колко стоите ли? Лесно – толкова часове, колкото килограма искате да свалите. Важно! Необходима ви е пълна концентрация върху желанието за отслабване, забранено е гледането на телевизия, телефонни разговори, четене на книги, спане, ядене и всякакви други действия. Ако няма ефект, проверете си правописа. Ако нямате грешка, трябва все пак да коригирате надписа на „СУПЕР ЕФИКАСНА ДИЕТА“. След корекцията отброяването на времето започва наново, времето, в което сте стояли преди, не се зачита.
Плюс на метода: може да се прилага на работа, единственото, което се иска, е да можете да симулирате вглъбеност в някакъв документ. Осемчасов работен ден – осем кила минус!
Четвърти и пети обединявам в едно, просто защото са толкоз тъпи и клиширани, че не намирам смисъл да им отделям кой знае какво внимание – онзи с изрязването и поставянето на снимка на красива манекенка/звезда по бански върху вратата на хладилника и онзи с
купуването на скъпа, красива дреха с два размера по-малка.
Общото между двата – предполага се гледката на гладкия пъп на Миранда Кер и трицифрената сума, която сте ръснали за рокля с пайети, да са достатъчен стимул, за да спрете яденето и да се превърнете във фея в блестящи доспехи.
Плюс на методите: голи снимки на звезди над път и под път, колко му е да си изреже човек една и после можете да им рисувате мустаци и да им бодете очите с пергел; а ако дадете торба пари за бутикови парцали, пари за манджа така или иначе няма да ви останат, значи няма да ви е трудно да погладувате известно време.
Шести. Уникален, достъпен, безкрайно тъп и никой не се е сетил да го патентова.
Диета с речен пясък.
Честно, хора, заради такива мозъчни протуберанси смятам, че когато и да прекарат междугалактическата си магистрала вогоните, ще е късно – самото ни съществуване в тая Вселена е лишено от смисъл. Защото как, според вас, разумна форма на живот, пък било то и на карбонова основа, може да вярва, че е достатъчно да изяжда по 2(два) килограма речен пясък на ден и хоп, излишните килограми ще изчезнат. Това е диетата – замествате храненето с пясък. Речен. До два килограма, щото все пак ще се отслабва, няма да се ояждаме я.
Предполагам, идеята за метода е дошла на някоя кокошка, която е гледала как други кокошки и патици кълват пясък. Няма начин да е имала повече акъл от тях, защото ако имаше, поне щеше да спести детайли от рода на „речен“ – така лишава маркетолозите от възможността да се разгърнат и да продават и морски и индустриален пясък на готовите на всичко в името на красотата.
Плюс на метода: естественият подбор. Всеки, изял два килограма речен пясък по какъвто и да е мотив, особено пък в името на красотата, си заслужава изпровождането с босилек и номинацията за наградите „Дарвин“.
Седми метод – лепенки за отслабване.
Може и да проработи, както в оня стар виц – ако лепенката е на устата на диетуващия.
Плюс: при положение, че основният тарген са жени, плюсовете са за мъжете – идеята за жена им с лепенка на уста сигурно е ужасно привлекателна и всеки втори мъж ще е готов да инвестира в съответната лепенка.
Осми метод, любимият ми: „Скок с парашут“
Казват, че при скок с парашут можеш да загубиш до три килограма за един скок. Не смея да попитам как точно се губят тия три килограма, има един виц, в който на въпроса как се чувства новобранец-парашутист, току-що приземил се след първия си скок, той отговорил – „като птица в полет! Летя и акам, летя и акам!“
Плюс на метода: не се сещам за такъв за себе си, имам страх от високо и, честно казано, нямам нужда от скок, за да ги загубя тия три килограма, само като си представя отворената врата на самолета и аха-аха да отслабна.
Осем е вселенско число, затова спирам дотук. Голямото отслабване продължава, но не и днес, не и за мен. Днес ще вдигна страхотния си задник от стола и ще отида на пилатес, после ще изляза на разходка, после ще вечерям красиво сервирана храна сред приятни хора, накрая ще пожелая лека нощ на дъщерите си и ще им кажа, че изглеждат страхотно. И това ще бъде краят на първия най-хубав ден от оставащите ми безброй такива, защото се чувствам добре в кожата си. Защото тялото и духът ми са си по мярка.
Дано не ми отеснеят, че речният пясък най го обичам като терен за пикници.
0 Коментара