„Лесно е – наблегни на това, че е лято и хората се потят“, съветва ме 18-годишният ми син, докато усмихнато съчувства на творческите ми мъки, съпровождащи създаването на този текст за летните флиртове. Три минути преди това съм му натъртила с леден тон да се превърне в ням и невидим, за да не ме разсейва, докато си търся музата.
Репликата за потта му спечелва унищожителен поглед и той добавя, вече аргументиран: „Знаеш ли колко неуспешни бракове има заради това, че хората използват парфюми? Лятото е сезонът, в който се потим най-много и феромоните излизат на повърхността на плътта ни чрез телесната влага. Феромоните са най-естественото нещо, което ни помага да „подушим“ и харесаме или не харесаме другия, парфюмите само бъркат цялата работа.”
Факт – животните и растенията не се парфюмират и при тях нещата се получават много естествено. Те флиртуват чрез красиво оперение, силен аромат, мощен рев, телесни секрети, песен. Има една птица – глухар, голяма като пуйка. Мъжкият е почти чисто черен с бял клюн и червени кожни издатъци над очите. В царството на по-дребните и обагрени в маскировъчен цвят женски той е този, който започва флирта. Пристига привечер и надава няколко крясъка, за да оповести пред женския свят на кой клон ще спи. Пее дни наред, докато открие своята женска. Толкова е съсредоточен в песента си, че престава да обръща внимание на движенията и звуците около себе си.
Бях на почти 19 години, когато срещнах в Равда един такъв оглушал мъжки. Бях на почивка в бившия пионерски лагер заедно с по-големия ми братовчед, който трябваше да ме пази от глухари, но явно самият той, по онова време 29-годишен, е бил зает да обозначава клона, на който ще спи.
Моят „глухар“ беше едър екземпляр и преуспял в кариерата си,
по-голям от мен с поне едно 10-15 години, с красиво оперение във вид на златисто гръдно окосмяване и фактор очи, който при птиците не играе роля, но при мен изигра върховна. Прощавайте клишето, но така се удавих в тези очи, че не разбрах как изплувах на един пуст плаж с мъжкия до себе си. Съвършено гол, а в името на историческата истина – аз също. Двуседмичната ни морска ваканция с великолепния самец премина в броене на часовете до следващото ходене на нудисткия див залив.
Когато си стегна куфарите да се връща обратно, противно на очакванията ми не ми поиска адреса (в 1991 г. джиесеми нямаше) и аз се завърнах като попарена – много влюбена и много наранена. Работата си е била ясна от самото начало – глухарите са птици, които рязко излитат, но не им се удава добре този спорт, затова често се удрят в някое стебло или клон на дърво и страдат. Та и аз така.
Оттогава не харесвам нудистките плажове,
но и не се научих да правя разлика между секса и любовта. Текне ли пороят на хормоните, разтанцуват ли се феромоните, смесят ли се телесните течности, опре ли се кожа в кожа, вече нищо не е същото.
Стендал, отдаден цял живот на „гонитбата на щастието“, пише: „Християнството дало на Ерос да пие отрова – той не умрял от това, но се изродил в порок.“ Мъдрият французин, който впрочем е имал почти обсесивна страст към жените, с пренебрежение говори за физическата любов в анализа си „За любовта“.
Да не тровим Ероса, е моята интерпретация и вярвам, че моногамията е отредена за жените. Бях омъжена 7 години. В едно от онези лета пътувах с влак от Пловдив до Нова Загора. Беше горещо, а във вагон ресторанта предлагаха студена кока-кола. През няколко маси от мен имаше компания мъже. Бях класическият случай на омъжена жена, която не забелязва другите представители на мъжкия пол, освен този, който й е наденал брачния пръстен. Периферното ми зрение обаче улови настойчивото движение на един от мъжете отсреща – направи знак с ръка да сваля слънчевите си очила. Подчиних се и в следващите часове просто стояхме и се гледахме, без нито един от нас да помръдне. Кока-колата ми се стопли, неговата бира също, въздухът пращеше, бяхме замрели. Ако Зевс е можел да праща гръмотевици с очите си,
то нашите погледи правеха волтова дъга
Казахме си толкова много неща само с очи, разказвахме си истории за минало, за болка, за детство, за надежди и бъдеще, за самота и страст. За малко да изпусна гарата си. Хукнах припряно, спъвах се, излетях от вагона и скочих на перона, а свирката на потеглящия влаг заглуши думите на непознатия, който ме бе догонил до вратата и на висок глас ми диктуваше телефонния си номер. Повече никога не го видях, не споделих с никого, но дълго време се разкъсвах от чувство за вина. В душата си вече бях изневерила.
Осем години по-късно, отдавна разведена и със свободно сърце, изживях и третия си летен флирт. Пак се сещам за теорията с потта и любовния живот на животните, защото този път историята приличаше на поведението на елените в размножителен период – те привличат женските освен с красивите си рога, но и с мощния си рев. По цял ден мъжките водят изтощителни битки с рогата си, за да покажат доминация, и накрая по-слабият мъжкар се отказва, като демонстрира подчиненост.
Двама мъжки, пак по време на ваканция на море,
се биеха с рогата си за вниманието ми дни наред. Единият капитулира и си замина за София. Очаквах другият като рицар да коленичи пред мен и да засвидетелства обичта си, но той не направи нищо подобно. И пак се сещам за Стендал, според когото „… в очите на жените мъжът има талант и власт само когато, за да ги спечели, не проявява към тях по-голям интерес, отколкото към партия билярд.“ Победителят в любовната битка ми обръщаше дори по-малко внимание.
Тъкмо се чудех кому е била нужна цялата пушилка между двамата алфа мъжкари, когато един ден, докато го наблюдавах как се бръсне, в огледалото погледите ни се преплетоха. И… се получи едно незабравимо лято, в което моят герой всеки ден извършваше за мен по няколко подвига – излови всичката риба в залива, изпече я върху всички цепеници, които успя да намери в близката гора и да насече с брадва, плуваше до хоризонта и обратно, водеше ме боса сред полета от пясъчни лилии,
кучето му се влюби в мен повече от него,
а в някои от дните дори успявахме да отидем и на плаж. Флиртът прерасна във връзка, която издържа във времето само една година. Вече нямахме какво да си кажем, а в първите месеци говорехме с часове. „Езикът е кожа: отърквам моя език о другия. Сякаш вместо пръсти имам думи или имам пръсти в края на думите. (…) от една страна, активността на дискурса идва да открие дискретното, опосредствано едно-единствено значение, което е „желая те“, и го освобождава, подхранва, разклонява, взривява (…); от друга страна, оплитам другия в моите думи, галя го, леко го докосвам, поддържам това докосване, давам от себе си всичко „, пише Ролан Барт във „Фрагменти на любовния дискурс“. А езикът на любовната ни камбанка с мъжа от онова лято беше изтръгнат. Активният дискурс само не стигаше.
Как флиртуват растенията, след като при тях няма пот и феромони?
Казват, че когато цветята искат да бъдат опрашвани, излъчват много силни аромати, с които привличат насекомите. Обичам женствените парфюми, привличала съм и насекоми. И досега ги привличам, но, както знаем, техният живот е кратък, а слава Богу, хората не се нуждаем от опрашване в онзи смисъл.
Любовта е особен талант, какъвто някои хора притежават, твърди Хосе Ортега-и-Гасет в есетата си от „Изследвания върху любовта“. Не знам дали го притежавам, но докато продължавам гонитбата на щастието, обичам да си повтарям една мисъл на Сента Бергер: “Флиртът е тренировка с неистинските за истинския.” Защото съм бозайник. И почти не използвам парфюм. Лято е.
0 Коментара