Трите златни ябълки на брака

Вярна на навика си да попитам първо другите какво мислят, попитах няколко хиляди свои последователи във фейсбук каква според тях е формулата на дългия брак. Почти във всеки отговор, разказ или разсъждение присъстваше думата „компромис“…

Какво е това „компромис“

между двама души, намиращи се в интимна връзка.

Пример: той обича в неделя следобед да гледа футболните мачове. Тя обича по това време да се отдаде на романтичните филми. Ако държат да стоят пред един и същ телевизор, единият ще трябва да направи компромис, нали така? Да речем, че тя спечели правото над дистанционното и потъне в блаженото състояние на съпреживяване на драмата на Джейн, която не е наясно с чувствата си към Артър… Във филма няма нито една футболна сцена, действието се развива в концертна зала, няма нито ферма, нито коне, нито екшън, нито преследване със скъпи коли – нищо, което да развълнува мъжа. Така че на него не му остава нищо друго, освен да потъне в безобразна скука. Скуката не е някакво болезнено чувство, но със сигурност не е като това, което неговата половинка изпитва в дадения момент. В едно и също време и пространство единият е щастлив, а другият – не. Нещастливият е този, който прави компромиса. 

Правенето на компромиси прави правещият ги неудовлетворен. 

И оттук съвсем ясно следва, че колкото повече компромиси се правят, толкова повече неудовлетворение се натрупва. Дадох съвсем лек пример, но всички знаем, че във връзката има тежки, много тежки, ужасяващи и убийствени компромиси. Правенето на компромис винаги е със знак минус. Така че, ако днес аз правя компромиса, а утре ти, двата направени компромиса не се нулират взаимно, а се натрупват. Защото в математиката (1) + (-1)=(-2) , а не на (0) . 

Доживотните бракове са два вида. Неприятен и приятен. НДБ и ПДБ. 

Компромисният НДБ : в такъв брак има от едно до всичко от изброеното – алкохол, изневери, бой, предателство, отмъщение, липса на доверие, заграбване на парите от единия, малтретиране на деца и родители, социална изолация, омраза, обиди, псувни, психически тормоз, опити за убийство, гонене от къщи, липса на секс, липса на общи приятели, липса на взаимопомощ, липса на здравни грижи за другите в семейството, липса на хигиенни грижи за семейството и т.н. Звучи парадоксално, но този вид доживотни бракове са много повече от другия вид.

Статистиката за домашно насилие показва официално, че то присъства в 40-50 % от семействата. Лично аз смятам, че този процент е по-голям, тъй като жертвите или не разпознават насилието като такова, или ги е срам да го признаят, дори и анонимно.

Така че, ако в 3 от 4 семейства има насилие, и с това насилие се правят компромиси, не е чудно, че повечето хора приемат компромиса като нещо естествено и присъщо на дългия брак.

Всяка от нас може да разкаже поне една история за семейство, където той е пиел и биел жената, тя пък му е сипвала отрова за мишки в супата, но живели до дълбока старост и умрели, без да се разведат! Единствено поради факта, че бракът не е бил разтрогнат преди смъртта на единия, е прието да се смята, че това е

успешен вид брак !

(спирам малко да се посмея на тази формула и продължавам нататък… )

Хармоничният ПДБ: е съвсем друго нещо. За този вид брак хората разказват така: те толкова много си приличат, те така добре се разбират, те направиха толкова много неща заедно, те винаги се защитават един друг, те се грижат един за друг, те си отгледаха децата заедно – и др. подобни описания.

Как става така, че едни хора живеят в хармония и се чувстват прекрасно в брака си, а други се държат като откачени маймуни, постоянно натряскани с кофа ракия? 

Теорията за синхрон на емоционалния отговор,

върху която работя в последните години, може да обясни това. И тя гласи накратко следното: Ако двама или повече хора изпитват емоционален синхрон, то те генерират обща цел. Ако двама или повече хора имат обща цел, те се синхронизират емоционално.

Всички ние имаме емоционален отговор на всяко нещо – материално или нематериално. Просто казано, изпитваме емоция от всичко. Аз изпитвам кошмарен ужас от кръгли прозорци. Това е така, защото в една от всичките ми детски градини е имало такъв прозорец. Някой човек, живял щастливо в такава къща с такъв прозорец, може да изпитва умиляваща го носталгия примерно. Моят и неговият емоционален отговор на един и същи обект е различен. Ако стоим един до друг и гледаме този прозорец, ние ще бъдем в емоционален асинхрон.

Да се върнем към двойката, която гледа телевизия в неделя следобед. В описания случай Той и Тя не са в емоционален синхрон. Няма да генерират обща цел спонтанно. Всеки от тях ще си създаде собствена цел, което означава, че те няма да направят нещо заедно и така няма да се синхронизират отново.

Човекът е социално животно. За да може групата да се поддържа сплотена, нашата психика е развила тази свръхестествена способност да се синхронизираме емоционално,

за да може всички да направим нещо заедно.

Емоционално синхронизираната група е по-силна от сбора на отделните индивиди, ако всеки от тях е в собствено настроение. Нещо подобно се случва навсякъде, където има социални двойки и общества. Защо например, според вас, птиците танцуват и пеят заедно? И рибите танцуват… Жабите квакат… Щурците свирят… Вълците вият… Ако една двойка има емоционален синхрон, то тя най-вероятно ще остане заедно до края на живота си.

Огледалните неврони в  мозъка проверяват дали сме в емоционален синхрон с другите или не, при това го правят автоматично и постоянно. Хората, с които изпитваме еднакъв емоционален отговор, ни стават някак близки и приятни. С другите въобще не искаме и да общуваме, дори може да ги нападнем.

Как емоционалният синхрон прави брака доживотно приятен?

Срещат се двама свободни хора. Правят секс. След кратко напасване установяват, че и двамата изпитват еднакъв по вид и обем емоционален отговор. Получил се е съвършен синхрон между усещанията им. Хората обичат да правят секс по различни начини, но слава Богу, не чак толкова разнообразни, че да не може да открият партньор със същите вкусове. Едни обичат вариант на нещо като нежна прегръдка с проникване. Други – на спортна гимнастика с проникване. Трети се връзват, щипят и пляскат – с проникване. Четвърти се преобличат в разни дрехи… Както и да го правят, важното е и за двамата да е еднакво вълнуващо и удовлетворяващо.

Попаднали веднъж в такъв силен синхрон,

двамата ще генерират голяма обща цел.

Обикновено тя е общ дом. Ако домът бъде създаден така, че да е еднакво удовлетворяващ и за двамата, и да ги прави еднакво щастливи, те си осигуряват много стабилна и продължителна във времето база за синхрон. След това обикновено се генерира общата цел – дете. То се ражда, те се синхронизират и с детето, така че се появява нова обща за тримата цел – още едно отроче. При наличие на емоционален синхрон и в другите дейности: хранене, приятелства, предпочитания, пътувания, развлечения, музика, празници, роднински отношения и прочие – двойката ще генерира непрекъснато нови общи цели, което ще ги държи заедно – и най-важното – в постоянен стремеж към развитие.

Такава двойка се разпознава веднага, ако ги видите заедно. Те са в едно и също настроение и излъчват една и съща енергия. Дори да се скарат зловещо, те пак се синхронизират, въпреки че е на базата на неприятна емоция.

След като се накарат хубаво, те ще генерират обща цел, която да реши проблема, което също е много полезно за брака.

Емоционалният синхрон и любовниците.

Срещат се двама души, и двамата женени, и двамата от несинхронизирани семейства. Правят секс и сексът се оказва 100% синхронизиращ. Те обаче нямат много свобода да генерират общи цели. Изборът се брои на пръсти и се отнася до мястото за срещи, времето за срещи, малко развлечения и някой откраднат уикенд. В този вид връзка сексът е основата, върху която двойката се синхронизира и затова за любовниците телата са от изключително значение.

Обикновено хора в синхронична извънбрачна връзка полагат много грижи за тялото си, хигиената си, здравето си и облеклото си. Все неща, важни за поддържане на сексуалното желание у партньора. Хората често разпознават любовниците точно по тези белези. „Я, гледай ! – казват те. – Той ходи по лекьосани  анцузи, а жена му една нагласена, наточена… Тая не може да си няма някой любовник!“. И са прави.

Когато дадена брачна двойка разшири възможностите си за синхрон и вече не разчита само на секса, а включи към синхронизацията общия дом, общите приятели, общите деца и прочие, колкото повече неща подпомагат синхронизацията, толкова по-маловажен става техният външен вид и тяхното тяло. Това обяснява факта, че с напредването на брака, повечето щастливи двойки не изглеждат особено ефектно на външен вид.

Формула за приятен доживотен брак

Има три съставки: Синхроничен цикъл на промяна. Доверие. Емоционален синхрон.

На първото ще посветя някоя друга статия. Второто всички знаете какво е – как се постига и как се губи. Емоционалният синхрон е даденост. Най-добрият вариант е да се съберат двама души с възможно най-сходни емоционални отговори към света. Ако обаче бракът е факт, а синхронът не е, може да се помогне по обратния път – съгласуване на обща цел. „Обща“ означава, че тя е еднакво важна за всеки в двойката. Пътят към общата цел ще създаде емоционален синхрон и поне за известно време никой няма да се чувства неудовлетворен. Ако обаче липсва синхрон във фундаменталните елементи на брака: секс, дом, отглеждане на деца, пари, приятелства, интереси, бих ви посъветвала да се подготвите битово, финансово и юридически и когато сте готови –  да спрете да живеете в тормоз.

Някъде по света има някой, който в този момент е в пълен синхрон с вашата личност. Това е абсолютно сигурно.