Цунами

Много обичах дядо си Георги – едър мъж с коцкарски мустачки и заразителен смях. Викаше ми Пужо и Морковчо, а аз бях убеден, че е кръстен на мене. Редовно си пеехме двамата:

Аз съм Гошо хубавеца

вечният ерген

на Балкански полуостров

няма друг кат мен!

„Дядо, какво е вечен ерген?“

„Вечен ерген е хубавец, който познава добре жените. Жените са като животинче в чувал: мърда, издава някакви звуци, ама дивО ли е или питомно – няма как да знаеш, докато не отвържеш чувала и не те налази тая гад. А тогава вече е къснооо…“

„А ако не го отвържеш?“

„Е тогава си Гошо хубавеца, вечният ерген и за тебе пеят песни.“

Дядо ми отдавна го няма, често се сещам за него, но вместо да си припявам, се ядосвам, че не вникнах в уж шеговитите му приказки и рано отвързах чувала. Години по-късно разбрах, че практически аз вина нямам, защото:

Хормоните решават вместо нас!

Един мъж, тресне ли го веднъж допаминът,  оттам нататък става заложник на хормоните за вечни времена. „Хормон  на щастието“, братче, пряко отговорен за влюбването. Може да те държи няколко месеца. Някои се пристрастяват до такава степен, че не могат да контролират поведението си и развиват силно желание за манипулиране, егоцентризъм и агресивност. Жените стават нимфоманки, а мъжете – престъпници.

Един мъж като каже: „Тресна ме хормонът“, това означава само едно – че го е треснал ХОРМОНЪТ. Тогава „тресва“ нещо и се оправя. Големият проблем на жените е, че са подвластни на прекалено много видове хормони. Те не казват „Тресна ме хормонът“, защото нямат представа кой точно хормон ги тресе и обобщават ситуацията със заключения с по-широк спектър: „Ти нямаш сърце!“ или още по-мистичното „Ти си пълно говедо!“.

Жените са цунами от бушуващи хормони!

Хайде, да речем, че без естроген няма как да минат, защото е „женският хормон“ и е „отговорен за женствеността и красотата“. Но и той – като всичко типично женско – е нож с две остриета. Ако е малко – защо нямам цици?! или защо ми е плосък задникът?! А ако е много – каквото хапна и ми се лепи на корема!

Най-кофти е, когато естрогенът е бил в излишък и после хоп – изчезне. Тогава към паласките рязко се добавят бръчки и засилено окосмяване. Щото природата не търпи празно пространство и го заменя с тестостерон, а това – както знаем – е „мъжкият хормон“. И жена ти почва да те бие. Лошата новина е, че мърморенето и натякването пак са си налични – хем те млати, хем мръхти.

Обаче това съвсем не е всичко… както казват в рекламите, преди да ни поднесат някоя изненада. В случая изненадата е повишеното сексуално желание. Не че по принцип е лошо, ама със закъснение от трийсет и кусур години и гарнирано с мустаци… Изобщо положението е „тука има, тука нема“. Топло ми е, замръзвам. Калдо, фредо – само дето тия малоумници в рекламите живеят в свят, в който жените са вечно под 30. Какви бръчки, вълни и разширени вени под 30?!

Женският организъм яко произвежда окситоцин, защото Природата е закодирала в жената грижа за бъдещото на човечеството (както и това на уличните котки), но каква ни е на нас ползата от това? Кой нормален мъж може да понесе неистови  майчински грижи след 40 и преди 50?!

Яж! Облечи се! Ела под чадъра! Стига си гледал тия кукарджи!

Ако питаш жените, те за всичките си проблеми обвиняват хормоните. Все са на диета и все по-приятно се закръглят – виновен е  тироксинът. Той лично им тика мазни баници в устите и ги изнудва да ги прокарват с боза. Литър и половина. Резлива. Как да й устоиш? Инсулинът също е виновен! – не се произвежда достатъчно, че да разгради въглехидратите. Ти блъскай пасти и толумби нонстоп, пък се сърди на панкреаса си, че нещо е ленив.  Ами самотропинът – този гад, дето не си върши работата като хората и не изгаря мазнините! Щото ние и беконче обичаме…

Любимият на жените хормон е ендрофинът. В техните списания пише, че  „…втората част в наименованието му идва от морфин.

Отделя се  при

изморителни упражнения, възбуда и оргазъм!“

В интерес на истината, малко са жените, дето ще легнат да се потят във фитнеса, повечето гледат да се доберат до ендрофина по втория начин. И пак мъжете са на топа на устата. Освен ако не се дрогират с халапеньо, защото като ядеш люто, организмът също произвеждал ендорфини  – за да успокои болката. Ако питаш мене, то болката може да се докара и с бой, ама… А също със смях и секс.

„Смях и секс“ ми се вижда по-слаба ракия от  „секс и бой“, аз поне не съм гледал порно, в което да си разказват вицове. Ама то и сексът бил надценен – пише в женските списания. Къде по-приятно било да го замениш с ядене на шоколад! Или с пазаруване! За яденето на шоколад напълно съм съгласен.

Добре де, щом има „хормон на щастието“, значи трябва да има и „хормон на нещастието“. При това доста по-разпространен, защото аз щастливи жени почти не съм виждал. Повечето влетяват от синдром в синдром, кой от кой по депресивен.

И току си сменят профилната снимка във Фейсбук.

Като споменахме Фейсбук, най-вероятно човечеството е пипнало някакъв неизвестен (до момента, в който учени от Фариорските острови няма да го открият) „хормон на споделянето“, пряко отговорен за внезапните пориви да се досажда на света със собствена поезия; да се откликва на всяко потрепване на пеперудени крила в другия край на планетата с гневни – минимум две педи – статуси; да се спасяват неистово бездомни котенца (тук се допълва чудесно с окситоцина); да се обсъжда задълбочено душевният комфорт на Генерал Деси, Путин и Кравата Пенка…

Както и да се приготвят страховити баници и мусаки, които да се снимат и качват в нета. Ето това вече е нещо, заради което си заслужава да не си „Гошо хубавеца, вечният ерген“.